Димитър Пасков
| Димитър Пасков | |
|---|---|
| български фармаколог | |
| Роден | |
| Починал | |
| Етнос | българи |
Димитър Спасов Пасков е български лекар фармаколог, един от основоположниците на българската експериментална фармакология.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 18 октомври 1914 година в серското българско село Горно Броди, Гърция. След Първата световна война семейството на Пасков се преселва в България. В София той завършва Медицинския факултет на Софийския университет и започва своята практика като лекар, а от 1957г. до 1959г. специализира в Русия.[2]. През 1959 година Пасков успешно защитава докторат, а през 1961 г. става професор. Две години по-късно ръководи катедрата по фармакология при Висшия медицински институт в София, която оглавява до 1977 година. През 1959 година Димитър Пасков екстрахира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче – алкалоид, който наричат галантамин.[3] Изолирана в чист вид, тази съставка получава името Нивалин. Откритието на свойствата на блатното кокиче става случайно, когато докторът забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, което без да иска изпива водата от чашка с кокичета, която родителите и са оставили на масата до леглото[4].
Професор Пасков е автор на повече от 120 труда в областта на фармакологията, както и на учебник за студенти и медици. Признат е за един от основоположниците на съвременната българска експериментална фармакология.
Нивалин[редактиране | редактиране на кода]
Нивалинът намира особено приложение в неврологията при лечението на полиомиелита. Лекувани са деца, преболедували детски паралич, с остатъчни явления, тоест отсъствие на активни движения. Препаратът показва изключително добри резултати – рязко подобрение на двигателните функции, отзвучаване на пораженията на лицевия нерв.
Нивалинът намира успешно приложение и при прогресивната мускулна дистрофия, миастения, миопатии, родови парализи у новородени. Това е препарат, който има голям терапевтичен диапазон.
Днес препаратът се прилага в различни области на медицината: в анестезиологията; в хирургията — за лечение на следоперативни парези на червата и пикочния мехур; в психиатрията за лечение на дефицит в умственото развитие; във физиотерапията — за лечение на ангионеврози, неврити, невродермити и др.
Името на д-р Димитър Пасков се свързва с 20 изобретения и оригинални лекарствени форми. Той е носител на Международната награда за наука „Еньо“ през 1961 година. Умира на 24 април 1986 година.
Външи препратки[редактиране | редактиране на кода]
- За катедрата по фармакология – исторически сведения и текст в памет на д-р Иван Маринов Крушков
- Статия във в-к „Дума“ от 09.01.2019 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 105 – 106.
- ↑ История на катедрата по фармакология на Медицинския факултет
- ↑ Как кокичето стана лекарство; публикация от 01.03.2019 г.
- ↑ „Биография на Димитър Пасков“, archived from the original on 2011-08-19, https://web.archive.org/web/20110819214322/http://www.velikite.110mb.com/dimitar_paskov.html, посетен 2011-09-20
Портал „