Димитър Петков (композитор)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Петков.
| Димитър Петков | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал |
19 декември 1997 г.
|
| Националност |  България |
| Професии | композитор, диригент |
Димитър Христов Петков е български композитор и диригент.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Христов Петков е роден на 4 май 1919 г. в Смолян. Майката е народна певица. Завършва Софийския държавен университет със специалност химия. През 1950-1952 г. следва в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и завършва със специалност композиция при проф. Веселин Стоянов и дирижиране при проф. Асен Димитров. Едновременно работи като диригент на Ансамбъла за песни и танци на Министерството на вътрешните работи. В периода 1953-1954 г. специализира в Московската консерватория композиция при Арам Хачатурян и полифония при Сергей Скребков.
Директор на Народната опера (1954-1963). Преподавател по полифония в Музикалната консерватория (1958-1960). Заместник председател на Комитета по изкуство и култура (1960-1972), председател на Съюза на българските композитори (1972-1980).
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Работи в областта на хоровите песни написани на основата на родопски народни песни : „Делю хайдутин“, „Хайдушка“, „Носталгия“ и др. Автор е на масовите песни „Майска песен“, „Слава на партията“, „Училище любимо“, „Роден кът“ и др. В инструменталното му творчество намира място филмовата музика: „Плодовете на нашата земя“ (1953), „Антонивановци“ (1958); музиката към танцовите постановки „Ръченица“, „Овчари“, „Женско хоро“; сюити, полифонични песни за флейта, кларинет и фагот; оперите „Неспокойни сърца“, „Крива пътека“ и др.
Автор е на музиката на популярната песен „Пътнико свиден“. Песента „Дельо хайдутин“ по негова музика и в изпълнение на Валя Балканска, заедно с произведения на Хендел, Йохан Себастиан Бах, Моцарт и др. е включена в посланието на човечеството към Космоса „Гласовете на Земята“.
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „Кирил и Методий“ I ст.
- Орден „Червено знаме на труда“
- Лауреат на Димитровска награда (1969)
- Звание „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“ (1979)
- Народен артист (1974)
- Почетен гражданин на Бургас (1978)
- Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч на 26 април 1979 г. „За големите му заслуги в развитието на музикалното творчество в страната и утвърждаване на Люляковите музикални тържества „Панайот и Любомир Пипков“ в Ловеч“.
- Почетен гражданин на Смолян.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей-Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., с. 41-42. ISBN 978-954-8259-84-2
