Направо към съдържанието

Димитър Пешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Пешев
български политик
Роден
Починал

Националностбългарин
Учил вСофийски университет
НаградиОрден „Стара планина“ (1997)
Почетни граждани на Кюстендил (1997)
Праведници на света (10 януари 1973)
Народен представител в:
XXIV ОНС   XXV ОНС   
Семейство

УебсайтPeshev.org
Димитър Пешев в Общомедия
Паметна плоча на дома, в който Пешев живее от 1939 до 1973 г.

Димитър Йосифов Пешев е български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи.

Той е почетен гражданин на Израел, а през 1997 г. получава посмъртно най-високия български орден „Стара планина“. Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1997 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Кюстендил на 13/25 юни 1894 г. През 1915 г. започва да учи право в Софийския университет. Прекъсва образованието си, за да участва в Първата световна война. След войната завършва университета.

Работи като съдия в Пловдив и София, по-късно като прокурор, а от 1932 г. е адвокат. По онова време е член на управителния съвет на Българския туристически съюз и на банка „Български кредит“, основана през 1934 г.

През 1935 г. Димитър Пешев става министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов (1935 – 1936). На този пост той разработва предложение за въвеждане на граждански брак, което остава неутвърдено.[1] През 1938 г. е избран за подпредседател на XXIV обикновено народно събрание, първото след Деветнадесетомайския преврат.

От 1940 г. отново е подпредседател на XXV обикновено народно събрание. Гласува за приемането на антисемитския Закон за защита на нацията и лично председателства заседанието, на което е приет на 19 ноември на 1940 г.[2]

След подписването на Споразумението Белев – Данекер (февруари 1943) Пешев научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в Германия във връзка с т.нар. „Окончателно решение на еврейския въпрос“ (8 март 1943 г.). Кюстендилската делегация е съставена от депутата Петър Михалев, търговеца Асен Суичмезов, учителя Владимир Куртев и адвоката Иван Момчилов.

На 17 март Димитър Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията. За два дни то е подписано от общо 43 народни представители, при това всички от правителственото мнозинство, тъй като Пешев не иска подписката да бъде възприета като антиправителствен акт.[3] Заради това на 26 март е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване.

След внезапната смърт на цар Борис III през август 1943 г. Пешев се бори за връщането на страната в семейството на демократичните западни държави и изобличава комунистическите партизани, възнамеряващи да предадат България на руснаците – позиция, която се отразява на съдбата му след Деветосептемврийския преврат.[4]

Въпреки неговия принос за спасяването на българските евреи, през 1945 г. Народният съд (Втори състав) го осъжда на 15 години строг тъмничен затвор, три милиона лева глоба и конфискация на цялото му имущество и лишаване от граждански права[5] „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, е освободен след 13 месеца.

След 1968 г. започва да пише спомените си. Записките му се съхраняват в Централния държавен архив – фонд 1335К, 1 опис, 235 а.е.

Умира на 20 февруари 1973 г. в град София.[4]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметници и др.[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Пешев на бул. „Йерусалим“ в Яфа

През 1973 г., малко преди да почине, е обявен за „праведник на народите от света“.[6]

Освен с почетното гражданство на Кюстендил и Израел, делото на Димитър Пешев е почетено с дърво на негово име в Гората на праведниците в Ерусалим.[7]

На 16 октомври 1998 г. Италия е първата държава в Европа, която отдава почит към личността и делото на Димитър Пешев с възпоменателно честване в италианския парламент.[8]

На 25 януари 2000 г., по инициатива на българската делегация в ПАСЕ, в сградата на Съвета на Европа в Страсбург, наред с бюстовете на основателите на Обединена Европа, е поставен негов бюст – дар от Българското народно събрание – изработен от Иван Минеков, а Международната фондация „Раул Валенберг“ изсича медал с неговия лик.

През 2000 г. в София е учредена фондация на името на Димитър Пешев. Съгласно нейния устав председател на фондацията следва да е председателят на Народното събрание на България.

По повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи в парковото пространство на храма „Св. Георги“ в София е поставен бюст-паметник на Димитър Пешев, реплика на намиращия се в Съвета на Европа в Страсбург.[9]

В негова чест е наименуван планинският рид Пешев на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови, Антарктика.[10]

На 27 май 2018 г. в Киев е поставена паметна плоча на площад, наименуван през март същата година на Димитър Пешев.

Къща музей[редактиране | редактиране на кода]

Къщата-музей „Димитър Пешев“ в Кюстендил

Къщата на Димитър Пешев се намира на ул. „Цар Симеон I“ № 11, в центъра на гр. Кюстендил, зад Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“.

През 2002 г. Община Кюстендил и посланикът на Израел, г-н Емануел Зисман, реализират проект за възстановяване на къщата и превръщането ѝ в музей. Тя е точно копие на родната къща на политика, адаптирана в центъра на града. Постоянно действащата изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета разказва за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите кюстендилски съграждани, допринесли за спасяването на евреите в България.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gabriele Nissim. L'uomo che fermò Hitler. La storia di Dimităr Pešev che salvò gli ebrei di una nazione intera. Milano, Mondadori, 1999. ISBN 8804473312
  • Нисим, Габриеле. „Човекът, който спря Хитлер: историята на Димитър Пешев, спасил евреите на една нация“ Първо издание на български – 1999. Второ издание на български – София, Нов български университет, 2018. ISBN 978-619-233-009-5

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 427.
  2. 1940 г. Първо четене в Народното събрание на Законопроекта за защита на нацията, архив на оригинала от 23 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141123134601/http://www.bulgarianjews.bg/institutions/parliament/, посетен на 13 ноември 2014 
  3. Стоянов, Емил. „Бог бди на небето“ // debati.bg. 10 юни 2018. Посетен на 3 април 2023.
  4. а б Димитър Пешев. Човекът, който спря Хитлер // book.store.bg.
  5. Присъда. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 43, л. 12
  6. „Връчването на официалното отличие „Праведник на народите от света“ на родственица на Димитър Пешев“ – статия в сайта на МВнР. Посетена на 21 септември 2022 г.
  7. Димитър Пешев Архив на оригинала от 2018-08-05 в Wayback Machine. - Яд ва-Шем ((en))
  8. Нисим, Габриеле. Отворено писмо до Симеон // liternet.bg 15.12.2004, № 12 (61). Посетен на 17 септември 2022.
  9. Регистър на паметниците в София. Димитър Йосифив Пешев, бюст-паметник // registersofia.bg. Посетен на 20 септември 2023.
  10. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Peshev Ridge.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Пешев, Димитър. „Спомени“, ИК Гутенберг, София, 2004.
  • Нисим, Габриеле. „Човекът, който спря Хитлер: историята на Димитър Пешев, спасил евреите на една нация“ Първо издание на български – 1999. Второ издание на български – София, Нов български университет, 2018.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]