Димитър Пинджуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за тиквешкият деец на ВМОРО. За известния костурски войвода вижте Митре Влаха.

Димитър Пинджуров
български революционер

Роден
Починал
Семейство
Деца Страшо Пинджур

Димитър (Диме) Арсов Пинджуров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Пинджуров е роден в 1884 година в тиквешкото село Ваташа.[1] Учи в Кавадарци, а по-късно в Българската мъжка гимназия в Солун. Присъединява се към ВМОРО. В пролетта на 1905 година се включва в четата на войводата Добри Даскалов. След Младотурската революция от 1908 Пинджуров се премества в Гевгелия и става един от ръководителите на Народната федеративна партия (Българска секция). Бори се с гръкоманството в този край. През 1911 година се завръща в родната Тиквешия. Същата година се жени, но след започналите репресии на младотурците се присъединява в четата на войводата Христо Чернопеев. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 3 рота на 3 солулнска дружина. Награден е с „За храброст“, IV степен.[2] През юни 1913 година е помощник-войвода на чета по време на Тиквешкото въстание. Майка му Наца Арсова Пинджурова, която също е дългогодишна деятелка на ВМОРО участва във въстанието и е подложена на жестокости от сърбите.[3][4] След потушаването на въстанието се премества със семейството си в Струмица, която е предадена на България, и работи като учител. През март 1915 г. в Струмица се ражда синът му, а неговият кум Чернопеев, му дава името Страхил. Участва в Първата световна война и загива в Криволашкото сражение на 23 октомври 1915 година.[5][6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 55.
  3. Неготино се претворило во пекол, цели фамилии гореле во огнот[неработеща препратка]. в. Утрински весник, 4.08.2007 г.
  4. Архивите за Тиквешкото въстание проговарят. 15.06.2013. Румен Жерев, E79 News.
  5. Сто години од смртта на Димитар Пинџуров од Ваташа, Петре Камчевски, директор на музејот во Кавадарци. A1ON. 15.10.2015.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 19
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България