Димитър Попевтимов
| Димитър Попевтимов | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден |
20 октомври 1890 г.
|
| Починал | 25 ноември 1961 г.
|
Димитър Попевтимов (изписване до 1945 година: Димитъръ попъ Евтимовъ; на македонска литературна норма: Димитар Попефтимов, Димитар Поп Ефтимов) е български журналист, общественик, деец на левицата в македонското освободително движение и на Българската комунистическа партия и Югославската комунистическа партия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Ресен. Влиза във ВМОРО. Емигрира във Варна, където е председател на Варненското македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“. Работи като учител във Варна. Главен редактор е на левичарския вестник „Македонска правда“ (1933 – 1934).[1] и активно помага в откриването на читалище в сградата на училище „Стефан Караджа“, в двора на което до 1990 г. е имало паметна плоча. В същото училище, като учителка работи и съпругата му Стефка поп Евтимова.
След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 година става български училищен инспектор в родния си Ресен.[1]
След установяването на комунистическия македонистки режим, през 1945 година Попевтимов заедно със Спасе Чучук, Васил Куновски, Йордан Кираджийски и Йонче Йосифовски пише в Скопие първия буквар на новосъздадения македонски литературен език.[2] Основател е на Сдружението на македонските новинари на 17 февруари 1946 година и е избран за негов почетен член.[1][3]
Попевтимов не одобрява политиката на Тито във Вардарска Македония се завръща в България, където умира. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[4] Баща е на Венцеслав Евтимов, основател на българското йога движение.[1]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Евтимовъ, Дим. п. Дѣлото на Гоце Дѣлчевъ. Варна, Печатница Д. Тодоровъ, 1937.
- Евтимов, Димитър П. Първият македонски буквар. // Македонска мисъл I (5 – 6). Македонски научен институт, януари-февруари 1946. с. 275 – 283.
- „Бележки и размишления върху Македонската нация“, Варна 1959 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Димитър Попевтимов от Ресен, Вардарска Македония – „Дѣлото на Гоце Дѣлчевъ“, Варна, 1937 година. // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 24 юли 2017.
- ↑ Вишински, Борис, Перо Коробар. 20 години образование, култура и наука во СР Македонија. Скопје, Нова Македонија, 1966. с. 1829.
- ↑ Историјат. // Здружение на новинарите на Македонија. Посетен на 24 юли 2017. Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ ДАА, Фонд № 1959К, оп.1
Портал „