Димитър Попевтимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Попевтимов
български революционер
Роден
Починал
25 ноември 1961 г. (71 г.)

Димитър Попевтимов (изписване до 1945 година Димитъръ попъ Евтимовъ; на македонска литературна норма: Димитар Попефтимов, Димитар Поп Ефтимов) е български журналист, общественик, деец на левицата в македонското освободително движение и на Българската комунистическа партия и Югославската комунистическа партия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Ресен. Влиза във ВМОРО. Емигрира във Варна, където е председател на Варненското македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“. Работи като учител във Варна. Главен редактор е на левичарския вестник „Македонска правда“ (1933 – 1934).[1] и активно помага в откриването на читалище в сградата на училище „Стефан Караджа“, в двора на което до 1990 г. е имало паметна плоча В същото училище, като учителка работи и съпругата му Стефка поп Евтимова.

След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 година става български училищен инспектор в родния си Ресен.[1]

След установяването на комунистическия македонистки режим, през 1945 година Попевтимов заедно със Спасе Чучук, Васил Куновски, Йордан Кираджийски и Йонче Йосифовски пише в Скопие първия буквар на новосъздадения македонски литературен език.[2] Основател е на Сдружението на македонските новинари на 17 февруари 1946 година и е избран за негов почетен член.[1][3]

Попевтимов не одобрява политиката на Тито във Вардарска Македония се завръща в България, където умира. Баща е на Венцеслав Евтимов, основател на българското йога движение.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Димитър Попевтимов от Ресен, Вардарска Македония – „Дѣлото на Гоце Дѣлчевъ“, Варна, 1937 година. // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 24 юли 2017.
  2. Вишински, Борис, Перо Коробар. 20 години образование, култура и наука во СР Македонија. Скопје, Нова Македонија, 1966. с. 1829.
  3. Историјат. // Здружение на новинарите на Македонија. Посетен на 24 юли 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония