Димитър Попниколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Попниколов
български революционер

Роден
Починал
30 март 1978 г. (97 г.)
Народен представител в:
XXII ОНС   
Димитър Попниколов в Общомедия

Димитър Попниколов Янев (изписване до 1945 година Димитъръ попъ Николовъ) е български революционер деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет, педагог. Ръководител на Тракийската организация от 1 септември 1925 до 13 януари 1927 година.

Животопис[редактиране | редактиране на кода]

Илия Попниколов, учител в Бунархисар и член на ВМОРО. Арестуван от младотурците и починал в затвора през 1912 година.

Роден е в село Карахадър, Лозенградско. Брат е на войводата Яни Попов. Баща му е видният духовен деец и революционер Никола Бъчваров. Учи в българската гимназия в Одрин, където влиза във ВМОРО. След завършване на гимназията работи като учител в Бургас, където е секретар на македоно-одринското дружество и пунктов началник на ВМОРО за Лозенградски санджак. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор след разкритията на Керемедчиоглувата афера.[1]

Взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[1]

След разгрома на въстанието се установява в София и от 1904 следва философия и педагогика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ до 1906 година, а по-късно до 1908 година продължава образованието си в Женевския университет.[1]

Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин.
Честване на Св. св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит Софроний Първов. Вляво от него Благой Димитров, Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на Димитър Хаджииванов, директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - Петър М. Матеев, български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсоторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, Димитър Попниколов, Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - Димитър Груев, Георги Хаджиатанасов, Коста Георгиев, Михаил Балджиев. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите Христо Генчев, историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче.

Завръща се в България и преподава етика в Първа софийска мъжка гимназия. В 19019 година специализира в Швейцария, Белгия и Франция. След завръщането си в България работи в Министерството на народното просвещение. В 1914 година Димитър Попниколов е сред учредителите на дружество „Одринска Тракия“, а по-късно и на Тракийската организация на събора през 1918 година в Одрин (Караагач). Изработва мемоара за Тракия, представен на делегатите на Парижката мирна конференция 1919–1920 г. Делегат е на тракийските бежанци на конференцията в Лозана (1922 – 1923).[1]

От 1921 г. е директор на училище „Тодор Минков“ в София. Прокарва редица новаторски идеи – факултативно изучаване на западни езици, създава училище за родители, въвежда ученическо самоуправление и други. Член е на международна комисия за домашно възпитание в Брюксел и на международната организация „Майката и семейното огнище“.[1]

Основател и главен редактор е на вестник „Тракия“ от 1921 до 1927 година и на вестник „Народен зов“ (1930). Публикува книгите „Одринска Тракия“ (1919), „Преображенското въстание“ (1970), множество учебници и брошури. Народен представител е в 22 Обикновено Народно събрание между 1927-1931 година[2]. Носител на орден НРБ, I степен от 1975 година.

Умира в 1978 година в София.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. (Лични спомени и по спомени на войводата Яни Попов), Второ допълнено издание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 345.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 135.
     Портал „Македония“         Портал „Македония