Димитър Попов (генерал, р. 1909)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Попов.

Димитър Попов
български офицер
Димитър Попов 
Роден: 20 април 1909 г.
Починал: 1975 г. (65 г.)

Димитър Николов Попов е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 април 1909 г. в Брезово. Като младеж започва да изповядва идеите на БКП и е убеден привърженик на дръжбата между България и СССР. Завършва Военното училище в София през 1933 г. През 1941 година е командир на батарея в първо противовъздушно отделение. През 1944 г. става член на БКП. На 9 септември 1944 г. е част от офицерите участвали в овладяването на Военното министерство. По време на войната срещу Хитлер е командир на първа гвардейска пехотна дивизия. След това заема различни длъжности в Министерството на отбраната, командир на Мотострелкова дивизия и Военната академия. През лятото на 1945 г. е изпратен във Висшата военна академия на СССР „М.В.Фрунзе“ която завършва през 1948 г. и така заедно с генерал Петър Илиев става един от двамата единствени български офицери от царство България които са били на служба преди и след 9 септември 1944 завършили съветска военна академия. Достига до чин генерал-лейтенант [1] Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас, орден „Свети Александър“, III степен с мечове по средата, съветския орден „Кутузов“, II степен и други. През 1947 година завършва Военната академия „Ворошилов“ в СССР[2]. От 1960 до 1962 г. е командир на втора мотострелкова дивизия.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 353
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 118