Димитър Попов (генерал, р. 1909)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Попов.
Димитър Попов | |
---|---|
български генерал | |
![]() |
|
|
|
Битки/войни | Втора световна война |
Образование | Национален военен университет |
|
|
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, България |
Димитър Николов Попов е български офицер, генерал-лейтенант.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 април 1909 г. в Брезово. Като младеж започва да изповядва идеите на БКП и е убеден привърженик на дружбата между България и СССР. Завършва Военното училище в София през 1933 г. През 1940 – 1941 г. е изпратен на специализация в Германия във висшето военно училище по противовъздуяна отбрана в Берлин, на тематика противовъздушна отбрана, по време на която натрупва краен негативизъм към хитлеристкия режим. През 1941 година е командир на батарея в първо противовъздушно отделение. През 1944 г. става член на БКП. На 9 септември 1944 г. е част от офицерите участвали в овладяването на Военното министерство като командир на прожекторната група към противовъздушната отбрана на София. По време на войната срещу Хитлер е командир на първа гвардейска пехотна дивизия. След това заема различни длъжности в Министерството на отбраната, командир на Мотострелкова дивизия и Военната академия. През лятото на 1945 г. е изпратен във Висшата военна академия на СССР „М.В.Фрунзе“ която завършва през 1948 г. и така заедно с генерал Петър Илиев става един от двамата единствени български офицери от царство България които са били на служба преди и след 9 септември 1944 завършили съветска военна академия. Достига до чин генерал-лейтенант [1] Награждаван е с орден „Георги Димитров“, с орден НР.България 1 ва ст., с орден „9 септември 1944“, с орден „За народна свобода“, с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас, орден „Свети Александър“, III степен с мечове по средата, съветския орден „Кутузов“ II степен (10.08.1945)[2] и други. През 1947 година завършва Военната академия „Ворошилов“ в СССР[3]. От 1960 до 1962 г. е командир на втора мотострелкова дивизия.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (6 септември 1933)
- Поручик (3 октомври 1936)
- Капитан (1943)
- Генерал-майор (9 септември 1944)
- Генерал-лейтенант (23 септември 1948)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 353
- ↑ www.podvignaroda.ru
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 118
- Родени в Брезово
- Генерал-лейтенанти от Царство България
- Генерал-лейтенанти от НРБ
- Членове на БКП
- Участници в Деветосептемврийския преврат
- Български военни дейци от Втората световна война
- Петдесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на орден „Народна република България“ I степен