Направо към съдържанието

Димитър Рачков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Рачков
български актьор
Роден
Актьорска кариера
Активност1994 –
Значими ролиДочко Булгуров, Ангел Господинов, Яго, Хорацио, Шутът, Жоро Бекъма, Лоби Михайлов, Кондьо, Ники Пънчев, Пачков
НаградиАскеер (2000)
Семейство
БащаМинко Рачков
МайкаСтанка Рачкова
ПартньорХристина Апостолова (разделени)[1]
Мария Игнатова (2009 – 2017; разделени)[2]
Анита Димитрова (2020 – 2023; разделени)[3]
Виктория Кузманова (от 2024 г.)
Деца1

Уебсайт

Димитър Минков Рачков е български актьор и телевизионен водещ. Добива популярност покрай работата си в предаванията „Господари на ефира“, „Като две капки вода“, „Пълна лудница“ и др.

Роден е на 18 септември 1972 г. в Бургас. Образование в ПГСАГ „Кольо Фичето“ в Бургас с паралелка геодезия. През 1995 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков.

От 1996 до 1998 г. работи в Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“. Работил е и във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и в Малък градски театър „Зад канала“.

От 1998 г. до 2009 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“.

От 2006 г. е част от театрална формация Мелпомена.[4][5]

Кариера в киното и телевизията

[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. прави своя филмов дебют в сериала „Големите игри“ за БНТ под режисурата на Иванка Гръбчева. Рачков е известен с филмовите роли, измежду които са Дочко Булгуров в „Патриархат“ на режисьора Дочо Боджаков през 2005 г., Лейтенант Николов в „Бунтът на L.“ на Киран Коларов през 2006 г., Иван Георгиев в „Пътят към Коста дел Маресме“ на режисьора Иван Ничев през 2014 г., Ангел Господинов в комедийния сериал „Полицаите от края на града“ на режисьорите Николай Илиев и Магърдич Халваджиян през 2018 г. и Киша в „Голата истина за група Жигули“ на режисьора Виктор Божинов през 2021 г.

Участва в новогодишните програми „Балканска кръчма“ и „Сребърни ята“ на режисьора Димитър Шарков.

До 2004 г. участва в комедийното музикално предаване „Клуб НЛО“ за Канал 1 на Българска национална телевизия.

От 2004 г. е част от Глобал Вижън. Там той е поканен да води предаването за телевизионни гафове „Господари на ефира“ по Нова телевизия, където често си партнира с Васил Василев-Зуека. Води телевизионното шоу „Като две капки вода“ както от самото му начало до 2020 г. със Зуека, така и от 2022 г. в партньорство с Герасим Георгиев – Геро. Водещ е и на първия сезон на „Маскираният певец“ през 2019 г.[6]

Той участва също в предаването „Пълна лудница“ от 2009 г. до 2013 г., където се превъплъщава в Жоро Бекъма, Лоби Михайлов (Борислав Михайлов), Ники Пънчев (Ники Кънчев) и самия себе си (с псевдонима Пачков) в „Шоуто на Пачков“, както и герои от „Сакъз“ (пародия на турския сериал Перла) – Рачкур и Шмъркан, където си партнира с Мария Игнатова.

Участва два пъти епизодично в „Откраднат живот“ в трети и девети сезон, играещ бащата на Коко.[7]

През 2021 г. е водещ на „Забраненото шоу на Рачков“ по NOVA, между 2022 и 2023 г. – на „С Рачков всичко е възможно“, а от 2024 г. – на „Пееш или лъжеш“[8].

През юни 2023 г. участва в новия българския трагикомичен сериал „Всичко за сина ми“ на режисьора Павел Веснаков, който се излъчва от 5 януари до 30 март 2025 г. по БНТ 1.[9][10][11]

Кариера на озвучаващ актьор

[редактиране | редактиране на кода]

Между 2000 – 2001 г. е глас зад кадър в документалната поредица „Векът на България“ по БНТ, замествайки Руси Чанев. През 2003 г. озвучава главния персонаж Кенай в анимационния филм на Дисни – „Братът на мечката“, записан в „Доли Медия Студио“.

През 2006 г. му се ражда син от връзката му с Христина Апостолова.[12]

През февруари 2009 г. Димитър Рачков и неговата колежка Мария Игнатова обявяват, че двамата имат интимна връзка и живеят заедно, но се разделят през 2017 г. за известно време.[13] През май 2018 г. двамата отново започват да се появяват заедно на публични места, а 3 месеца по-късно прекарват лятото заедно в Тоскана, Италия с приятели.[14] През септември 2018 г. Димитър Рачков и Мария Игнатова се събират да водят „Господари на ефира“ след 7 години отсъствие като екранна двойка.

От средата на 2020 г. има връзка с манекенката Анита Димитрова.[3] През месец март 2023 г. се разделя с Анита Димитрова.

От 2024 г. има връзка с бившата адреналинка от „Господари на ефира“ Виктория Кузманова.

Има по-малък брат Петър.[15]

ГодинаФилми и СериалиСерииКопродукцииРоляРежисьор
1999Големите игри10Бизнесмена Колето (в 6-а серия)Иванка Гръбчева
2000Клиника на третия етаж35Ревнивият клиент в ресторантаНиколай Акимов
2000Разбойници-коледари6ТъпанътДимитър Шарков
2001Занаятът на оръжиятаИталияЕрмано Олми
2002Йоан XXII: Папата на мира
(Papa Giovanni – Ioannes XXIII)
ИталияМладият работникДжорджио Капитани
2003Една калория нежност2Ухажор от магазинаИванка Гръбчева
2005Морска сол35Жорж (в 9-а серия)Стефан Савов
2005Патриархат7Дочко БулгуровДочо Боджаков
2006Суфле д’амореМитака,
майстор-готвач
Пламен Панев
2006Бунтът на L.Лейтенант НиколовКиран Коларов
2014Пътят към Коста дел МаресмеБългария
Израел
Иван ГеоргиевИван Ничев
2016ХристоСтроителният предприемачГригор Лефтеров
Тодор Мацанов
2017; 2020Откраднат живот2Бащата на Кокоразлични
2017ВъзвишениеБългария
Македония
40-годишен мъжВиктор Божинов
2018Полицаите от края на града25Ангел ГосподиновНиколай Илиев
Магърдич Халваджиян
2019Засукан святГригоровМариус Куркински
2021Голата истина за група ЖигулиКишаВиктор Божинов
2024Чалгасебе сиМариан Вълев
2025Всичко за сина ми12Боян КардаревПавел Г. Веснаков
Роля Пиеса Автор
Подкальосин Женитба Николай Гогол
Попът Зидарите и попа Петко Тодоров
Вертер Страданията на младия Вертер Йохан Волфганг фон Гьоте
Рейн Бившата мис на малкия град Мартин Макдона
Чушкаров Двубой Иван Вазов
Терзийски Службогонци Иван Вазов
Румънски келнер Хъшове Иван Вазов
Хорацио Хамлет Уилям Шекспир
Себастиан Бурята Уилям Шекспир
Поликсен Зимна приказка Уилям Шекспир
Шутът Дванайсета нощ Уилям Шекспир
Яго Отело Уилям Шекспир
Мъжът Самолетът беглец Камен Донев
Франческо Чумавият Декамерон или Кръв и страст по Бокачо Александър Морфов
Езра Чейтър Аркадия Том Стопард
Мортез Дядо Коледа е боклук Жозиан Баласко
Бригела Кралят елен Карло Гоци
Войник Макбет Йожен Йонеско
Фил Ръгби Джон Годбър
Година Заглавие Персонаж Бележки
2000 – 2001 Векът на България глас зад кадър документална поредица
2003 Братът на мечката Кенай пълнометражен анимационен филм,
записан с нахсинхронен дублаж в Доли Медия Студио
  1. ↑ Христина Апостолова: Връзки се градят не с компромиси, а с разговори, Eva.bg.
  2. ↑ Димитър Рачков и Мария Игнатова – разделени (снимки), Nova.bg, 3 август 2017.
  3. 1 2 Рачков показа новата си изгора – манекенката Анита Димитрова, 24chasa.bg, 22 юли 2020 г.
  4. ↑ teatri.bg: Димитър Рачков // Архивиран от оригинала на 21 май 2012. Посетен на 11 април 2012.
  5. ↑ Театрална формация Мелпомена – ХУДОЖЕСТВЕНО-ТВОРЧЕСКИ СЪСТАВ, архив на оригинала от 14 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131014124057/http://www.melpomenatheatre.com/index_b.php?page=ekip, посетен на 11 април 2012
  6. ↑ Рачков няма да води „Маскираният певец“, замества го Геро, 24chasa.bg, 10 септември 2020 г.
  7. ↑ Димитър Рачков влиза в „Откраднат живот: Възмездието“ // NOVA, 4 май 2017. Посетен на 14 юни 2023.
  8. ↑ Димитър Рачков дава старт на „Пееш или лъжеш“ на 22 септември
  9. ↑ „Всичко за сина ми“ – най-новият сериал на БНТ // БНР, 14 юни 2023.
  10. ↑ Димитър Рачков и бившата му жена Христина Апостолова са в главните роли в нов сериал // 24 часа, 14 юни 2023.
  11. ↑ Ето как Рачков и бившата му жена Христина Апостолова снимат „Всичко за сина ми“ (Снимки) // 24 часа, 21 юни 2023. Посетен на 23 юни 2023.
  12. ↑ Цвета Стоева, „Тройка през октомври“, сп. „Тема“, бр. 20, 11 септември 2006.
  13. ↑ „Рачков и Игнатова излязоха на светло в сп. „Стори“, vesti.bg, 10 февруари 2009.
  14. ↑ Димитър Рачков за първи път потвърди: Заедно сме с Мария!, 24chasa.bg, 15 август 2018.
  15. ↑ Братът на Димитър Рачков влиза в затвора за над 3 години Архив на оригинала от 2021-04-29 в Wayback Machine., dir.bg, 29 април 2021 г.
  16. ↑ Мангинов, Георги. Димитър Рачков стана почетен гражданин на Твърдица // news article. „Стандарт нюз“ АД, 10 октомври 2013. Посетен на 26 ноември 2013.
  17. ↑ Почетен гражданин на община Бургас // Община Бургас. с. 30. Посетен на 24 юни 2026 г.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за