Димитър Робев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за възрожденския деец. За революционера от ВМОРО вижте Димитър Иванов Робев.

Димитър Робев
български възрожденец
В Лайпциг в 1882 г.
В Лайпциг в 1882 г.

Роден
1822 г.
Починал
февруари 1890 г. (68 г.)
Димитър Робев в Общомедия

Димитър (Димко) Анастасов Робев е български общественик и търговец, деец на Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Робев е роден в 1822 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, син е на Анастас Робев и брат на Никола Робев, а Ангел Робев му е чичо. Димитър получава образованието си в Янина и Атина (1842). Работи като търговец в търговската кантора „Робеви“ до 1950, а между 1853 - 1860 година работи във виенския клон на търговската фирма .[1] Около 1860 година се връща в Битоля и заедно с Константин Мишайков и други оглавява българската просветна и църковна борба с гърцизма в Битоля.[2] Димитър Робев е избиран за член на мюсесарифския съвет и на епархилния съвет. Възглавява българската община в Битоля, основана в 1869 година, и се застъпва за освобождението на братя Миладинови от затвора. Спомага за освобождението и на българския учител Търпо Поповски от затвора в Корча.[3] На 19 март 1877 година е избран за депутат в битолския меджлис[4]

На 19 март 1877 година е избран за депутат в османския парламент.[5] Участва в избора на екзарх Йосиф I в 1877 година. Робев подпомага откриването на български учлища и църкви в Битолско и различни краища на Македония.

През 1878 – 1886 година работи със зет си Сотир Кецкаров в представителството на фирмата в Лайпциг. След това се завръща в Битоля[6].

Умира в 1890 година[7] и е погребан в олтара на църквата „Света Богородица“.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 - 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 - 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 - 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 - 1900)
 
Наум Робев
(1833 - 1863)
 
Евтим Робев
(1835 - 1863)
 
Стефан Робев
(1842 - 1880)
 
Димитър Робев
(1822 - 1880)
 
Никола Робев
(1831 - 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1868 - 1948)
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 - 1908)
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1871 - 1946)
 
 
 
Владимир Робев
(1879 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1901 - ?)
 
Теодосий Робев
(1903 - 1996)
 
Димитър Робев
(1890 - 1907)
 
Константин Робев
(1897 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788.
  2. Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 279.
  3. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 25.
  4. Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.188
  5. Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.188
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.574.
  7. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, Издателство ТинаПрес, София, 1993.
     Портал „Македония“         Портал „Македония