Димитър Сирлещов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Сирлещов
български зограф
Роден
Починал
1913 г. (75 г.)
Икона на Св. Св. Кирили и Методий, 1894 г., църквата „Света Троица“ в Банско

Димитър Тодоров Сирлещов, известен и като Зографов, е български зограф от Българското възраждане, представител на Банската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Сирлещов е роден през 1838 година в разложкото село Банско. Учи при Симеон Молеров и после при Михалко Голев. Работи и като строител и резбар.

През 1883 година рисува иконите в църквата на разложкото село Бачево. В периода 1888-1889 година изографисва митрополитската църква „Свети Георги“ в Дупница.[2]

Между 1890 и 1898 година изписва църквата стенописите на църквата „Света Богородица” в Бобошево, като е автор и на част от иконите в нея. Изписва и друга църква в градчето - „Свети Илия“ заедно със своя ученик Костадин Хаджипопов. Работи стенописи из църквите в кюстендилските села Драгодан, Бураново, Църквище и Палатово. Работи и в частни домове.

В 1910 година прави стенописите, цокълните икони и царските двери на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Кръстилци.[3] В същата година изписва църквата „Рождество Богородично“ във Велющец заедно със сина си Минчо Зографов.[4][5]

Умира в Банско през 1913 година.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 66, 360.
  2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 година.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 479.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 141.
  5. Храмове. // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
  6. Виртуална енциклопедия на българската иконография. // Посетен на 8 януари 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония