Димитър Стамболджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Стамболджиев
български офицер
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане

Димитър Андреев Стамболджиев е български офицер, полковник, военен деец от Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 февруари 1900 година в София. През 1920 година завършва Военното училище в София. Служи в шести пехотен полк и в осма жандармерийска дружина. От 1925 г. е на служба във втора допълнителна част. През 1930 г. е назначен за ротен командир в първа пехотна софийска дивизия. На следващата година е назначен за командир на подучастък към 6 пограничен участък. През 1933 г. става командир на рота в Школата за запасни офицери. Между 1933 и 1939 г. е началник на подучастък на 21 пограничен участък, командир на втора тежко картечна дружина, помощник-началник на 1-во софийско окръжие, командир на рота в ШЗО към същото окръжие.[1] От 1941 г. е в техническата инспекция, а от 1942 в шести пехотен бдински полк. От 1944 година е командир на шестдесет и първи пехотен полк, част от двадесет и четвърта пехотна дивизия, дислоцирана в Сърбия. Уволнен е на 13 септември 1944[2]. Съден от Народния съд и освободен след застъпничество. Към 1946 г. е командир на осми пехотен приморски полк.[3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 235.
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 132
  3. ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.219