Димитър Тодоров (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Тодоров
български офицер
Роден
8 ноември 1921 година
Починал
6 ноември 2018 година (96 г.)

Димитър Желев Тодоров е български офицер, генерал-лейтенант, пионер в развитието на Ракетните войски на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 ноември 1921 г. в Стара Загора. Завършва мъжката гимназия „Иван Вазов“ в Стара Загора през 1940 г. През септември 1940 г. става войник в дванадесети пехотен балкански полк. Член на РМС. На 28 април 1941 г. е арестуван за комунистическа дейност и осъден на 15 години затвор в Сливен. Освободен на 18 октомври 1944 г. вследствие на амнистия. От 29 ноември същата година е помощник-командир на първо артилерийско отделение от осми дивизионен артилерийски полк. Даден му е чин капитан. След войната влиза в българската армия. От 27 септември до 15 октомври 1945 г. изкарва едномесечен курс за политически офицери. В периода 29 януари-5 октомври 1946 е курсант във Военното училище, като учи за помощник-командир на артилерийски дивизион. С поверителна заповед № 97 от 31 октомври 1946 г. е причислен като завършващ към 55-и випуск[1]. След това от 8 октомври 1946 г. до 8 септември 1947 г. е помощник-командир на артилериски дивизион в осми дивизионен артилерийски полк. В периода 9 септември 1947 – 17 януари 1949 г. е временно изпълняващ длъжността началник на щаба на полка. От 18 януари до 21 декември 1949 учи във Висшата офицерска артилерийска школа в СССР. След като се завръща на 22 декември 1949 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността командир на 19-и гаубичен артилерийски полк. Остава на тази позиция до 5 февруари 1950 г. От 6 февруари до 6 април същата година е командир на полка, като изкарва курс за командири на артилерийски полкове. В периода 7 април 1950 – 11 ноември 1951 г. е началник на отдел „Бойна подготовка“ в Командването на артилерията. От 12 ноември 1951 г. до 29 януари 1952 г. е заместник-командир на артилерията на кавалерийска дивизия. Между 30 януари 1952 и 18 ноември 1953 г. е командир на артилерията на втора мотострелкова дивизия. Междувременно от 30 април до 1 октомври 1952 г. изкарва висш академичен курс във Военнотехническата академия. На 19 ноември 1953 г. е назначен за заместник-командир на 4-ти самостоятелен корпус. Освободен е на 8 декември 1954 г. В периода 9 декември 1953 – 1 септември 1956 г. е началник-щаб на артилерията на трета армия. В периода 1 септември 1956 – 9 октомври 1958 учи в Артилерийския факултет на Военнотехническата академия[2].

Учи във Военната академия в София от 10 октомври 1958 г. до 1 септември 1959 г. (специалност „Земна артилерия“). От 2 септември 1959 г. е началник на катедра „Артилерия“ във Военната академия до 17 октомври 1960. На 18 октомври 1960 е назначен за началник-щаб на командването на артилерията. Остава на този пост до 25 октомври 1961 г. Между 26 октомври 1961 г. и 30 декември 1962 г. учи във Военната артилерийска академия в Санкт Петербург. На 31 декември 1962 г. е определен за временно изпълняващ длъжността, а постоянен командир от 23 април 1963 г. е командир на артилерията на българската армия. Остава на този пост до 9 юли 1973 г. Между 10 юли 1973 и 10 септември 1978 г. е началник на Управление „Ракетни войски и артилерия“ в Командването на Сухопътните войски[3]. През 1970 г. завършва Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. След това от 12 септември 1978 до 20 ноември 1986 г. е заместник-главен инспектор, отговарящ за ракетните войски и артилерията. На 29 ноември 1986 г. е оставен в разпореждане по щат А-141 за уволнение. Излиза в запаса на 1 април 1987 г.[4] През 2010 получава почетна грамота и икона на света великомъченица Варвара за изключителни заслуги към артилерията. Умира на 6 ноември 2018 г.[5]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан – 31 октомври 1946 (Заповед №97/31 октомври 1946)
  • майор – 9 септември 1948 (МЗ №508/9 септември 1948)
  • подполковник – 25 април 1950 (МЗ №271/25 април 1950)
  • полковник – 11 април 1955 (МЗ №355/11 април 1955)
  • генерал-майор – 7 септември 1965 (Указ на ДС № 648/7 септември 1965, МЗ/Ук №364/7.09.1965)
  • генерал-лейтенант – 7 септември 1974 (Указ на ДС № 1219/3 септември 1974, МЗ/Ук №485/7.09.1974)

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За безупречна служба“ – I ст. (1963)
  • Медал „За безупречна служба“ – II ст. (1959)
  • Медал „За храброст“ – IV ст. (1946)
  • Медал „За боева заслуга“
  • „Народна република България“ – I ст. (1981)
  • „Народна република България“ – II ст. (1971)
  • „Народна република България“ – III ст.
  • „Червено знаме“
  • Медал „1300 години България“ (1981)

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 151
  2. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 152
  3. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 152
  4. МЗ/Ук от 31 март 1987, считано от 1 април 1987
  5. Почина ген. Димитър Ж. Тодоров. Поклон!, архив на оригинала от 14 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181214213923/https://armymedia.bg/archives/136961, посетен на 2018-12-14