Димитър Тодоров (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Тодоров
български офицер
Роден: 8 ноември 1921 г.
Починал: 6 ноември 2018 г. (96 г.)

Димитър Желев Тодоров е български офицер, генерал-лейтенант, пионер в развитието на Ракетните войски на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 ноември 1921 г. в Стара Загора. Завършва мъжката гимназия „Иван Вазов“ в Стара Загора. През септември 1941 г. става войник в дванадесети пехотен балкански полк. Член на РМС. Арестуван за комунистическа дейност и осъден на 15 години затвор в Сливен. Освободен след 9 септември 1944 г. От 29 ноември същата година е помощник-командир на първо артилерийско отделение от осми дивизионен артилерийски полк. Даден му е чин капитан. След войната влиза в българската армия. Завършва едногодишен курс във Военното училище през 1945 г.[1] Бил е временен командир на дивизион и на артилерийски полк. Учи във Военната академия в София през 1958 г., а след това и във Военната артилерийска академия в Санкт Петербург. В началото на 1950 г. е назначен за командир на 19-ти гаубичен артилерийски полк. Същата година става началник на отдел „Бойна подготовка“ в командването на артилерията. Бил е командир на артилерийски дивизия и началник на щаба на артилерията в трета армия (1954).[2] През 1952 г. е назначен за началник на артилерията на втора мотострелкова дивизия. От 1960 г. е началник-щаб на командването на артилерията. През 1962 г. е определен за временно изпълняващ длъжността, а постоянен командир от 23 април 1963 г. В периода 19 октомври 1964 – 11 ноември 1978 е командващ Ракетните войски на българската армия. След това е главен инспектор на ракетните войски и артилерията. През 1968 г. завършва Военната академия на Генералния щаб на Русия. Излиза в запаса на 31 март 1987 г.[3] През 2010 получава почетна грамота и икона на света великомъченица Варвара за изключителни заслуги към артилерията. Умира на 6 ноември 2018 г.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан – 1944
  • майор – 1948
  • подполковник – 1950
  • генерал-майор – септември 1965
  • генерал-лейтенант – 1974

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Ракетните войски на България, Изд. Еър Груп 2000, 2007

Бележки[редактиране | редактиране на кода]