Димитър Точков

Димитър Точков
	Димитър Точков
български икономист
	Александър Протогеров, Димитър Точков и Тодор Александров
Роден	1874 г. Охрид, Османска империя
Починал	1941 г. (67 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Лайпцигски университет
	Димитър Точков в Общомедия

Димитър Христов Точков с псевдоним Капернаума^[1] е български икономист, масон^[2] и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Роден е в 1874 година в град Охрид в семейството на кожухаря Христо Точков. Сестра му Олга е женена за Кирил Пърличев. В 1897 година завършва държавни науки в Лайпцигския университет, а в 1900 година в Хайделбегрския университет^[3] прави докторат по икономически науки. Директор е на Софийската класна лотария и на банка.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 10-а прилепска дружина; щаб на 3-та бригада. Награден е с ордени „Свети Александър“ и „За храброст“ IV степен.^[4]

Влиза във ВМОРО и през 1915 година заедно с Петър Кушев влиза в Задграничното представителство на ВМОРО, които заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов същата година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.^[5] През Първата световна война е пълномощник на организацията в Берлин и действа за намесата на България на страната на Централните сили.^[6] След намесата на страната заедно с Кръстьо Станчев в 1917 година води преговори с германските доставчици за снабдяването на 11 дивизия.^[7]^[8] След войната продължава да бъде съветник на Тодор Александров.^[9] Директор е на Софийската класна лотария.^[10]

Женен е за Маргарита Щайн от Лайпциг. Дъщеря им Цецилия се омъжва за Никола Станишев, син на инж. Христо Станишев, с когото има син Христо и дъщеря Милка^[11] Станишева-Шварц.^[12]

Вижте също

Иван Точко

Бележки

↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
↑ България 20 век. Алманах, Труд, София, 1999, стр. 467.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721.
↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.41,51,59.
↑ Крум Благов. 50-те най-големи атентата в българската история. 31. Валандовската акция, архив на оригинала от 13 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110713173317/http://www.krumblagov.com/fifty/31.php, посетен на 28 февруари 2011
↑ Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67 - 70.
↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 51.
↑ Баждаров, Георги. Дневник.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 66.
↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. Състав. Ангелина Огнянова и Олга Кръстева. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 50.
↑ Борисова, Невена. Олга Кръстева – тихата вълшебница // jenatadnes.com. Посетен на 17 април 2024.

[1] Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.

[2] България 20 век. Алманах, Труд, София, 1999, стр. 467.

[Танчев_59-3] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.

[4] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721.

[5] Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.41,51,59.

[6] Крум Благов. 50-те най-големи атентата в българската история. 31. Валандовската акция, архив на оригинала от 13 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110713173317/http://www.krumblagov.com/fifty/31.php, посетен на 28 февруари 2011

[7] Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67 - 70.

[Обзор-8] Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 51.

[9] Баждаров, Георги. Дневник.

[Македонците_66-10] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 66.

[11] Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. Състав. Ангелина Огнянова и Олга Кръстева. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 50.

[12] Борисова, Невена. Олга Кръстева – тихата вълшебница // jenatadnes.com. Посетен на 17 април 2024.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]