Димитър Точков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Точков
български икономист
Роден
Починал
1941 г. (67 г.)

Образование Лайпцигски университет
Научна дейност
Област Икономика

Димитър Христов Точков е български икономист, масон[1] и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1874 година в град Охрид в семейството на кожухаря Христо Точков. Сестра му Олга е женена за Кирил Пърличев. В 1897 година завършва държавни науки в Лайпцигския университет, а в 1900 година в Хайделбегрския университет[2] прави докторат по икономически науки. Директор е на Софийската класна лотария и на банка. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 10 прилепска дружина; щаб на 3 бригада. Награден е с ордени „Свети Александър“ и „За храброст“ IV степен.[3] Влиза във ВМОРО и през 1915 година заедно с Петър Кушев влиза в Задграничното представителство на ВМОРО, които заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов същата година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка[4]. През Първата световна война е пълномощник на организацията в Берлин и действа за намесата на България на страната на Централните сили.[5] След намесата на страната заедно с Кръстьо Станчев в 1917 година води преговори с германските доставчици за снабдяването на 11 дивизия.[6][7] След войната продължава да бъде съветник на Тодор Александров.[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. България 20 век. Алманах, Труд, София, 1999, стр. 467.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 721.
  4. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.41,51,59.
  5. Крум Благов. 50-те най-големи атентата в българската история. 31. Валандовската акция
  6. Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67 - 70.
  7. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 51.
  8. Баждаров, Георги. Дневник.
     Портал „Македония“         Портал „Македония