Димитър Трайков (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Трайков.
| Димитър Трайков | |
| български революционер | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Димитър Лазаров Трайков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Илия Пеев е роден в 1875 година[2] в костурското село Дреновени, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1902 година влиза във ВМОРО в родното си село. Изпълнява куриерски задачи между Дреновени, Жупанища, Дъмбени и Вишени. Участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Митре Влаха в Костурско. Участва в нападението на помашкото село Жервени, в сраженията с войска над Апоскеп, при местността Ковача и над Дъмбени, при местността Кърката, при обсадата на Писодерския мост и на Бигла планина, а също и в 14-часовото сражение с войска от Лерин при местността Езерците, северно от Писодерския мост. След това участва в превземането на Невеска и в сраженията за Върбица, след които с отряда на Иван Попов се оттегля към Преспа и участва в сражението при Пожарско, Влашките колиби и в това при Чанища.[1]
При потушаването на въстанието къщата му е изгорена. След амнистията се легализира в Дреновени, но властите го преследват постоянно и той е принуден да емигрира в Свободна България. В 1906 година заминава на гурбет в Америка. След като Дреновени попада в Гърция в 1912 година, гръцките власти конфискуват имотите му.[3]
На 7 април 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 161.
- ↑ Към 7 април 1943 година е на 68 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 162.
