Димитър Узунов (общественик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Узунов.
| Димитър Узунов | |
| български общественик | |
 Григор Пърличев и Димитър Узунов (седнали) | |
| Роден |
1842 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1887 г.
|
| Семейство | |
| Съпруга | Анастасия Узунова |
| Деца | Христо Узунов Андон Узунов Ангел Узунов |
Димитър Христов Узунов е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Узунов е роден в 1842 година в град Охрид в Османската империя, днес в Северна Македония, в българския род Узунови. Баща му Христо Узунов е сред малкото жители на Охрид, който знае да чете по славянски – като се учил в Шкодра в 1830 г.[1] Учи в училището на Георги Мустрев а след това в Русия. Близък съратник на Григор Пърличев, който е женен за сестра му Анастасия. Работи за кратко като търговец, а след това от 1866 до 1879 година е български учител в Охрид, Кукуш, Струга, Битоля[2] и Куманово, Енидже Вардар и Струмица (1883).[3] В 1867 година издава заедно с Димитър Македонски „Букварь за употрѣбеніе въ македонскыте училища“, и пише във вестниците „Македония“, „Право“ и „Напредък“.[3]
След създаването на Княжество България се заселва в София и работи като помощник-библиотекар в Народната библиотека.[4] През 1881 – 1882 година е училищен инспектор в Охридско и Стружко, в 1883 година е учител в Кукуш, през 1883/1884 учебна година е иконом в Солунската българска мъжка гимназия,[5] а от 1884 година повторно учителства в Куманово, до смъртта си през 1887 година.[6] Според Симеон Радев Узунов, който полага много усилия в борбата срещу сръбската пропаганда в Куманово, вероятно е отровен от сърбомани.[7]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
Женен е за Анастасия Узунова (1862 – 1948) от стария стружки възрожденски род Чакърови, която е първа братовчедка на Христо Матов и Милан Матов.[8] Баща е на трима дейци на ВМОРО: Христо Узунов, Андон Узунов и Ангел Узунов.[9] Брат му Константин Узунов е шивач и български учител.
| Христо Узунов | Зоица Скопакова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Григор Пърличев (1830 — 1893) | Анастасия Пърличева | Анастасия Чакърова (1862 - 1948) | Димитър Узунов (1842 — 1887) | Теофана Карадимчева (1839 — 1917) | Костадин Карадимчев (1831 — 1888) | Константин Узунов (? — 1860) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Узунов (1878 — 1905) | Андон Узунов (? — 1903) | Ангел Узунов (1886 - 1975) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 40.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 280.
- ↑ а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 262.
- ↑ Петкова, Неделя. Спомени. София, 1987, стр. 30, 144.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 263.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 668.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1969. с. 161, 322.
- ↑ Матов, Милан. Най-комитата разказва... (Живот за Македония). София, ВМРО, Културно-благотворителна фондация „Братя Миладинови“ - София, 2002. с. 40.
- ↑ Радев, Симеон. „Ранни спомени“
