Димитър Цонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Цонев
български журналист и телевизионен водещ
Роден: 30 август 1959 г.
Починал: 23 август 2016 г. (56 г.)

Димитър Костов Цонев е български журналист и телевизионен водещ. Член е на Съюза на българските журналисти. Владее английски и френски език.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Цонев е роден на 30 август 1959 година в град София. Син е на актьора Коста Цонев и Анахид Тачева. Завършва „право“ в СУ „Св. Климент Охридски“.[1][2][3]

В периода от 1986 до 1991 година е редактор в „Международна информация“ и в Балкански информационен пул в „София прес“. От 1991 до 2002 година е водещ новинарската емисия „По света и у нас“ по Канал 1 на Българската национална телевизия.[1][2][3]

През 2002 година участва в конкурса, обявен от Съвета за електронни медии, за генерален директор на БНТ, но СЕМ избира Кирил Гоцев. Цонев обжалва пред Върховния административен съд, но петчленен състав на ВАС отхвърли окончателно жалбата.[1]

От 1 октомври 2002 година е назначен за говорител на кабинета на Симеон Сакскобургготски, а след това е пиар на Българската телекомуникационна компания. През септември 2008 се завръща в БНТ, където става заместник програмен директор и до 2010 е водещ и продуцент на предаването „В неделя с...“ заедно с Камен Воденичаров. През 2011 Цонев напуска, като предаването е преименувано на „Неделя по 3“, като Воденичаров остава водещ до 2014.

От октомври 2011 до октомври 2012 работи води публицистичното предаване „24/7“ по bTV Action (бившата PRO.BG), а след това до март 2014 година заедно с Цветанка Ризова води предаването Лице в лице по bTV. От 17 март 2014 времетраенето на предаването се съкращава значително и Цонев, като външен продуцент, напуска телевизията, до като Цветанка Ризова остава титулярен водещ в предаването. От 2014 година се завръща в БНТ, където е водещ на публицистичното предаване „Още от деня“ по БНТ 1 до смъртта си през август 2016.

На 23 август 2016 г. Цонев умира след масивен инсулт, въпреки че в продължение на 10 дни лекарите се борят за живота му.

Цонев е женен за съпругата си Марияна и има две деца – Деси Цонева и Димитър Цонев–младши.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на 17 документални филма, между които „Професия полицай“, „Избори по американски“, „Туризмът в САЩ“ и др. Председател на Училищното настоятелство на Националния учебен комплекс по култура в Горна баня от 1993 година и на изборна длъжност във фондация „Мария Мортисори“, учредена от училищното настоятелство.[1]

Димитър Цонев има няколко участия в български игрални филми:[2]

През 1971 година е първото му участие във филма „Таралежите се раждат без бодли“. Участвал е и във филмите – „Спасението“, „Ламята“, „С любов и нежност“, „Записки по българските въстания“, „Концерт за флейта и момиче“ и други.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б в г д Димитър Цонев // Omda.bg ((bg))
  2. а б в г Димитър Цонев // Bgmovies.info ((bg))
  3. а б Димитър Цонев // Hotarena.net ((bg))