Димитър Чолаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Чолаков
български художник
Роден
25 юли 1954 г. (69 г.)

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияНационална художествена академия
ПрофесияХудожествена гимназия „Никола Маринов“ в Търговище
Шуменски университет

Димитър Николов Чолаков е български художник, преподавател в Педагогическия факултет към Шуменския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Чолаков е роден на 25 юли 1954 година в град Попово, България. През 1981 година завършва специалност живопис в Националната художествена академия в София в класа на Светлин Русев.[1] През 1982 година става член на Съюза на българските художници.

Директор на Художествена галерия „Никола Маринов“ в Търговище (от 1990 г.). Доцент по живопис в Педагогическия факултет на ШУ „Еп. Константин Преславски“ (от 2002 г.). Председател на Комисията по образование и култура към Община Търговище (от 2003 г.). Член на Управителния съвет на СБХ (от 2005 г.). Професор по живопис в ШУ „Еп. Константин Преславски“ (от 2006 г.) [2][3]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1983 година е първата му самостоятелна изложба, която се провежда в Пловдив. През същата година взима участие в международния симпозиум в град Куопио, Финландия. Участва в пленери в градовете Созопол и Търговище.
  • През 1984 година взима участие във фестивала на изкуствата в Кан сюр Мер, Франция.
  • През 1985 година има самостоятелни изложби в София и Берлин.
  • През 1986 година има самостоятелни изложби в Българския културен център, Будапеща и Варшава.
  • В периода от 1986 до 1990 година е председател на Дружеството на художниците в град Търговище.
  • В периода от 1986 до 1990 година организира съвместно със свои колеги фестивала на модерното изкуство в Търговище, участие във фестивала „Процес – пространство“ – Балчик.
  • През 1989 година има самостоятелни изложби в Търговище и Пазарджик.
  • През 1990 година взима участие в Есенния салон в Париж.
  • През 1993 година има самостоятелна изложба Созопол, фестивал на изкуствата „Аполония“.
  • През 1994 година взима участие в колективна изложба – дарение в Дубровник.
  • През 1997 година има самостоятелна изложба в Пловдив. През същата година има самостоятелни изложби в галерия „Ромфея“ Пловдив и Художествена галерия – Ямбол, както и в галерия „VIP“ Русе и „Сиконко“ София.
  • През 1999 година специализира в „Cite des Arts“ Париж.
  • През 2000 година има самостоятелна изложба в галерия „Теди“ Варна.
  • През 2001 година има самостоятелна изложба в галерия „Артея“ Варна и Варшава. През същата година взема участие в представителна изложба „Съвременно българско изкуство“ Москва.
  • През 2002 година има самостоятелна изложба в галерия „Теди“ Варна.
  • През 2003 година има самостоятелна изложба в София – „Шипка“ 6.
  • През 2004 година има самостоятелна изложба в галерия „Артея“ Варна, в галерия „Ромфея“ Пловдив, в галерия „Райко Алексиев“ София. През същата година взима участие в представителна изложба „Съвременно българско изкуство“ Рим, Италия, както и в представителна изложба „Съвременно българско изкуство“ Каракас, Венецуела. Участва в пленери в Сливен, Шкорпиловци, Балчик и Каварна.
  • През 2005 година участва в пленер „Смолян 2005“.
  • През 2006 година има самостоятелни изложби в галерия „Топ Арт“ Велико Търново и галерия „Дяков“ Пловдив. Колективна изложба в град Видин. Участва в пленери в Шабла и Велико Търново.[2][3][4]

Награди[2][3][4][редактиране | редактиране на кода]

  • Международна награда за живопис „Микети“, Италия (1988)
  • Награда на СБХ за живопис на Младежката изложба, София (1989)
  • Награда на изложбата „Човекът и морето“, Варна (1992)
  • Награда на изложбата „Кюстендилска пролет“, Кюстендил (1993)
  • Награда на изложбата „Олимпийски идеали“, София (1994)
  • Награда за живопис на изложбата „Музика-визия“, Русе (1995)
  • Награда за живопис в Националната изложба на учителите педагози – Велико Търново (2002)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]