Димитър Яблански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Яблански
български политик
Портретна снимка на Димитър Яблански, 1906 г. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Димитър Яблански, 1906 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
7 март 1937 г. (78 г.)
Политика
Депутат VIII ОНС   IX ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVII ОНС   
Димитър Яблански в Общомедия

Димитър Михайлов Марков, по-късно сам променил името си на Димитър Яблански (1858 – 1937) е български офицер, финансист и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Марков е роден на 24 октомври 1858 г.[1] в с. Ябланица. Завършва Военното училище в София (1879), Офицерска стрелкова школа в Санкт Петербург (1885). Като офицер служи последователно от 1879 г. в 5-та пехотна дружина и Първи пехотен софийски полк. През 1885 г. е назначен за комендант на София. Участва в Деветоавгустовския военен преврат 1886 за детрониране на българския княз Александър I Батенберг.[2] На 25 септември 1886 г. излиза в запаса с чин капитан.

Според ироничната бележка на Симеон Радев в неговата книга „Строителите на съвременна България“:

„Тогава [през август 1886] той се казваше Марков; после аристократизира един вид името си и се нарече Яблански, понеже бил от Ябланица.“ [2]

Впоследствие учи и завършва държавни и стопански науки в Париж (1893). Забогатява като зет на Иван Евстр. Гешов. Главен касиер, подуправител и директор на Земеделските каси (1896 – 1903). През 1896 г. учредява Народното сигурително дружество „Балкан“ заедно с братя Паница от Виена. Директор и член на управителния му съвет до 1920 г. Член на управителния съвет и подуправител на Кредитна банка (1908 – 1917). Акционер в Българското индустриално керамично дружество „Изида" и „Мир“ АД.

Става член на Народната партия и от 8 април 1897 до 11 април 1899 г. е кмет на София. По това време се подготвя изменение на действащия Закон за градските общини, одобрено от Народното събрание през 1898 г. Слага се в ред бюджетът на Столичната община чрез осъществяването на изгодни договори и концесии, които увеличават общинските приходи. Сключени са споразумения с френска фирма за електрифицирането на София и с белгийска – за прокарването на електрически трамвай. Започват корекции на Перловската и Владайската река. Регулират се улици в центъра и покрайнините на града. Член на Управителния съвет на Българския Червен кръст (1904 – 1932). През 1912 – 1913 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на Царство България.

През септември 1922 г. е арестуван и изпратен в Шуменския затвор, а на 16 юни 1924 г. е амнистиран.

Неговият дом в София, известен като Къщата на Яблански (до 1993 г. сграда на Посолството на Китайската народна република), е построена в 1907 г. от австрийския архитект Фридрих Грюнангер.

Умира на 7 март 1937 г. в София. Погребан е на Централните софийски гробища в семейна гробница на Паница-Яблански, построена от арх. Станчо Белковски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 106, ISBN 954-528-790-X
  2. а б Симеон Радев. Строителите на съвременна България. Том 2 (Регентството), Глава V. Борбата на Стамболова с многовластието в България.
Григор Начович кмет на София (8 април 1897 – 11 април 1899) Христо Попов