Димка Гичева-Гочева
| Димка Гичева-Гочева | |
| българска философка и преводачка на съчинения на Аристотел | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност | |
| Учила в | Софийски университет |
| Работила | университетски преподавател, философ, преводач |
| Работила в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Съпруг | Николай Гочев |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
Димка Иванова Гичева-Гочева е българска философка и преводачка на съчинения на Аристотел.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димка Гичева-Гочева е родена в Стара Загора през 1964 г. Завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1987 г. От 1988 г. е хоноруван, а от 1990 до 1993 г. – редовен асистент по история на античната и средновековна философия.[1] Доктор по история на философията с дисертация на тема „Телеологизмът във философията на Аристотел“ (1998), ръководена от проф. дфн Ради Радев[2]. Втората ѝ дисертация е за понятията справедливо и справедливост преди и при Аристотел (2019).[1]
Доцентка в Софийския университет (2004).[2]
Редакторка и коментаторка е на няколко от книгите на Метафизика на Аристотел, преведена за първи път на български език от Николай Гочев. Преводач е на „За небето“ на Аристотел и на книга „Епсилон“ на Никомахова етика от Аристотел.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- В лабиринта на Платон и Аристотел. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, 172 с.
- Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм. София: ЛИК, 1999, 352 с.
- Университетът: накъде?. София: Сонм, 2002.
- За Европа и университета. София: Сонм, 2005, 214 с.
- POIKILIA. Една книга за класическите гръцки мислители. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, 328 с.
- Към разбирането за справедливо и справедливост преди и при Аристотел. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2022, 416 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Димка Гичева-Гочева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Блог на Димка Гичева-Гочева
- „От Лимерик до Барън“, сайт „Грозни пеликани“, 31 октомври 2003
|