Димонце
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Димонци.
| Димонце Димонце | |
| — село — | |
 | |
  Димонце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 410 m |
| Население | 51 души (2002) |
| Пощенски код | 1361 |
| Димонце в Общомедия | |
Димонце или Димонци (на македонска литературна норма: Димонце) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото e разположено западно от общинския център Кратово и отстои на приблизително равно разстояние от Кратово и Куманово. В южно от Димонце преминава строящата се ЖП линия от Куманово до македонско-българската граница при Гюешево. Южно от селото през землищетоо преминава и Крива река.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Димонце е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Димонци има 147 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Димонци (Dimontzi) има 144 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Димонце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
| |||||||||||
