Димо Димов
| Димо Димов | |
| Министър на културата | |
| Мандат | 22 септември 1990 г. – 8 ноември 1991 г. |
|---|---|
| Назначен от | VII велико народно събрание |
| Министър-председател | |
| 1990 | Андрей Луканов |
| 1990 – 1991 | Димитър Попов |
| Предшественик | Кръстьо Горанов |
| Наследник | Елка Константинова |
| Лична информация | |
| Роден | 10 февруари 1938 г. |
| Националност |  България |
| Деца | 2 |
| Образование | Българска държавна консерватория |
| Професия | цигулар • професор • политик |
| Народен представител в: VII ВНС XXXVIII НС | |
Портал  Политика | |
Димо Василев Димов[1] е български цигулар, камерен музикант, музикален педагог, депутат, посланик в Дания[2] (2001 – 2005) и министър на културата (1990 – 1991). Професор по камерна музика в Националната музикална академия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 10 февруари 1938 г. в Любимец, България. Завършва Консерваторията в София и още като студент през 1956 г. основава квартет Димов, струнен квартет с първоначален състав цигуларят Александър Томов, виолистът Димитър Чиликов и челистът Димитър Козев[3].
Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1984 г. създава созополските Празници на изкуствата „Аполония“ и основава Академията за изкуства „Аполония“, по-късно превърнала се във фондация „Аполония“. В периода 1987 – 1989 г. е ректор на Музикалната академия. Министър на културата е в редовното правителство на Андрей Луканов и в правителството на Димитър Попов.
През 1982 г. е вербуван за агент от отдел „Задгранични паспорти“ на Държавна сигурност с псевдоним Дангов.[4] Снет е от действащ оперативен отчет през 1986 г.
Избран е за депутат в XXXVIII народно събрание и член на Евролевицата. От 2001 до 2007 г. е професор в Музикалната академия[5].
Изнася концерти на много места по света, участва в музикални фестивали, има записани над 80 грамофонни плочи и е удостоен с различни награди, между които орден „Стара планина“.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Женен е, има двама синове.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кой кой е? Димо Димов на сайта на Omda | Wonderland Bulgaria (кратка биографична справка), 27 декември 2012 г.
- ↑ Евролевият Димо Димов отива посланик в Дания Архив на оригинала от 2021-01-18 в Wayback Machine., в-к Сега, 1 август 2001.
- ↑ Квартет „Димов“ – половин век пред публика, vesti.bg, 28 декември 2006.
- ↑ Решение № 25/ 12.02.2008 г. – министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри, Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с. 23
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 348, ISBN 954-528-790-X
| |||||||||||
| |||||||||||
| |||||||||||
|
