Димчо Дебелянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димчо Дебелянов
български поет
D Debelyanov.jpg
Роден
Динчо Дебелянов
Починал

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Образование Софийски университет
Литература
Псевдоним Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор
Жанрове поезия
Направление символизъм, декадентство
Повлиян Пенчо Славейков, Франсис Жам, Пол Верлен, Стефан Маларме
Димчо Дебелянов в Общомедия

Димчо Велев Дебелянов (роден като Динчо Дебелянов) е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете.[1] Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-възрастния брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, сега Гимназия с хуманитарен профил „Св. св. Кирил и Методий“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание Съвременност са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.

След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на Българска сбирка, „Съвременник“, Нов път, Оса и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години.

Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро).

През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. При едно от посещенията си в Копривщица той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните) да седи на прага на портата си – подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулпторът използвал за модел баба Лала Душкова[2]. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през 1934 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Помниш ли, помниш ли...“. За първи път излиза под заглавието „Елегия“ с посвещение на Мара Карловска в сп. „Родно изкуство“, г. І, кн. 2. от 24 ноември 1914 г., стр. 30. Жанрово е елегия, а изказът е във 2 л., ед. ч. Лирическият аз води диалог със самия себе си.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1957 г. е превърната в къща музей. На провежданите ежегодно под патронажа на Дирекция на музеите (Копривщица) и Община Копривщица „Дебелянови вечери“ се връчва Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“.

Името на Димчо Дебелянов носи морският нос Димчо Дебелянов в Антарктика.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература за него (основни изследвания)[редактиране | редактиране на кода]

  • Цветан Минков. Димчо Дебелянов. Лом: Печ. „Зора“, 1926.
  • Людмил Стоянов. Димчо Дебелянов: Поет на жизнения подвиг. Спомени и впечатления. София: Право, 1926.
  • Иван Радославов. Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов. София: Кооп. печ., 1927.
  • Михаил Витанов. Фон на религиозност у Димчо Дебелянов. София: С. М. Стайков, 1938.
  • Владимир Русалиев. Бездомник в нощта. Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов. София: Т. Ф. Чипев, печ. Стоп. развитие, 1939.
  • Тихомир Геров. В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов. София: Български писател, 1957.
  • Стоян Каролев. Димчо Дебелянов: Литературно-критически очерк. София: Бълг. писател, 1961.
  • Светозар Цонев. Поезията на Димчо Дебелянов. София, 1965.
  • Георги Марков. Димчо Дебелянов. С., „Народна просвета“, 1974.
  • Стоян Илиев. Димчо Дебелянов – между греха и разкаянието. София: Наука и изкуство, 1985.
  • Илиана Монова. Проблеми на поетиката на Димчо Дебелянов. Изследване. С., Български писател, 1990, 87 с.
  • Страници за Димчо Дебелянов. Творчеството на писателя в бълг. лит. критика. Състав. Панко Анчев. Варна, Андина, 1992, 207 с.
  • Донка Правдомирова. Димчо Дебелянов 1887 – 1916. Био-библиография. С., Нар. библ. „Св. св. Кирил и Методий“, 1993, 236 с.
  • Валентина Радинска. Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците. С., П.К. Яворов, 1997, 150 с.
  • Здравко Дафинов. Чародеецът бохем: Документална хроника за живота и творчеството на Димчо Дебелянов (1887 – 1916). София: Изток-Запад, 2004.
  • Ирен Александрова. Приписки между изказа и смисъла: По полетата на Дебелянов. София: Сема РШ, 2004.
  • Виолета Русева. Елегии за безутешни дни: Книга за Дебелянов. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2010.
  • Димчо Дебелянов: 125 години от рождението на поета. Нови изследвания, архив, спомени. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 2013.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Димчо Дебелянов в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)