Димчо Михалевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димчо Михалевски
български политик

Роден
Починал

инж. Димчо Димитров Михалевски е български инженер и политик. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 41-то[1] и 42-то Народно събрание.[2]. Владее английски и руски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димчо Михалевски е роден на 24 октомври 1965 година в град Кърджали. Потомък на стар комитски род. Семейството му произхожда от смолянското село Славейно и може да проследи рода си до 1720 г. Димчо Михалевски е женен, има син и дъщеря. По професия е строителен инженер. Завършва „Промишлено и гражданско строителство“ в УАСГ. Магистър по политически мениджмънт от НБУ.[1][3]Цялата му политическа кариера е свързана с общините и регионалното развитие. От 2000 до 2003 г. е зам.-кмет на Кърджали. На местните избори през 2003 г. е кандидатът за кмет на родопския град от БСП. Губи от Хасан Азис (ДПС) и става координатор по въпросите на регионалната политика във Висшия съвет на БСП. През 2005 г., когато левицата спечелва най-много гласове на парламентарните избори и се съставя тройната коалиция, Димчо Михалевски става зам.-министър на строителството (министър е Асен Гагаузов). Като зам.-министър на регионалното развитие в периода 2005 – 2009 г. той работи неуморно, за да се изгради гордостта на Кърджали – Водното огледало. Димчо Михалевски бе и моторът на идеята за прокарването на пътя за Гърция през Маказа, който значително съживи района. В 42-то Народно събрание Димчо Михалевски е председател на комисията по регионална политика и местно самоуправление и зам.-председател на парламентарната група на „Коалиция за България“. От парламентарната трибуна говореше главно по теми, свързани с регионалното развитие, ВиК-сектора и общините. Като строителен инженер на него се падаше и отговорността да сложи каската и да прецени състоянието на „чинията“ на Бузлуджа. Той бе сред най-активните депутати в 41-ото и 42-ото Народно събрание.

-„Почетен гражданин на Златоград”

-„Почетен гражданин на Кърджали“ посмъртно

Трудов опит[редактиране | редактиране на кода]

  • Началник цех на Домостроителен комбинат, Кърджали (1990 – 1992)[3]
  • Заместник-директор на „Строителство и строителни услуги“, Кърджали (1992 – 1994)[3]
  • Изпълнителен директор на „Ковег“, Кърджали (1994 – 1998)[3]
  • Управител на „Булгар Продукт“ ООД (1998 – 2000)[3]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]