Дине Дробенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дине Дробенов
български революционер

Роден
Починал
Сяр, Османска империя

Костадин Иванов Дробенов, наричан още Дине или Динката,[1] е български революционер, неврокопски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дине Дробенов е роден в Търлис, тогава в Османската империя. Присъединява се към редовете на ВМОРО и първоначално е четник при Гоце Делчев, а после и при Атанас Тешовалията. След това сформира собствена чета в Неврокопско. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. В 1905 година е делегат на Серския окръжен конгрес. На 8 юли 1908 година убива в Ковачевица бившия си войвода Петър Милев, който влиза в конфликт с Яне Сандански.

През 1909 година Дробенов заедно с Георги Занков и Стефан Чавдаров се опитва да възстанови организацията в Серския окръг, но четата им е разбита между селата Търлис, Карликьой и Кърчово от 20 жандари и милиционери българи санданисти, под водачеството на мюдюрина на Горно Броди Владимир Икономов, Таската Серски и Чудомир Кантарджиев. Чавдаров заедно с трима четници бяга в Драмско, Занков се спасява към Горноджумайско, където отново е разбит и ранен, а Дробенов заедно с четирима четници е арестуван.[2] След разбиването на четата избухва Неврокопската афера, в която са арестувани много дейци на десницата, сред които Стоян Филипов и Стоян Мълчанков,[3] а Георги Радев е принуден да стане нелегален.[4]

Дробенов, Филипов, Мълчанков и още 5 души са осъдени на смърт. По-късно след протести от консулите в Солун присъдите на всички без Дробенов са заменени с доживотен затвор. Дробенов е обесен от турските власти на Ат пазар в Сяр на 5 февруари 1910 година.[5][6][7] Да засвидетелстват обесването, лично дошли Яне Сандански, Тодор Паница и Чудомир Кантарджиев[8].

В предсмъртната си реч заявява:

Аз нямам нищо против държавата; властта можеше да се убеди в това като разпитваше търлишани, както и всички ония, които ме познават в Неврокопско; те всички щяха да установят моята невинност. Аз напуснах семейството си и прегърнах скитнишкия живот не за да се боря против държавата, а за да спася живота си от Сандански, който подбуждан от властни люде, няколко пъти се опита да ме убие. Аз умирам невинен и напълно спокоен. Ако в тази държава имаше правосъдие, трябваше вместо мен да увисне на бесилката Сандански, който е избил досега хиляди невинни хора, но в Турция няма правосъдие и затова държавата е обречена на загинване.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.
  2. Дебърски глас, година 1, брой 29, 17 октомври 1909, стр. 3-4.
  3. Дебърски глас, година 1, брой 31, 31 октомври 1909, стр. 3.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 31, 31 октомври 1909, стр. 4.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 150.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 52.
  7. Списък на Събитията от сайта на МНИ
  8. Младенов, Пандо. Въ и извънъ Македония, спомени
  9. Дебърски глас, година 1, брой 46, 12 февруари 1909, стр. 4.
     Портал „Македония“         Портал „Македония