Динково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Динково
Общи данни
Население 127 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,312 km²
Надм. височина 101 m
Пощ. код 3921
Тел. код 09323
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 21193
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Ружинци
Александър Александров
(ГЕРБ)

Дѝнково е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Динково е разположено на река Лом, на 19 km североизточно от Ружинци и на 20 km югозападно от град Лом. То е най-източната точка на Област Видин.

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Лисенко“ по името на съветския псевдоучен Трофим Лисенко.[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]


Други[редактиране | редактиране на кода]

Динково. До 1881 г. – Хасанова махала. До 1950 г. – Борисово. Училището е основано 1914 г. – в с.Динково.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Господин Иванов Райков (Динко) ГОСПОДИН ИВАНОВ РАЙКОВ /ДИНКО/ /Роден на 7. III. 1899 г. – убит през ноември 1924 г./ Роден е на 7 март 1899 г. в с. Хасанова махала (сега Динково). Поради липса на средства напуска училището в Лом и става кожухарски работник. Дружи с прогресивни младежи и през 1912 г. става член на БРСДП (т.с). След Първата световна война се завръща от фронта в родното си село, създава партийна организация и е избран за неин секретар. Участвува дейно в Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. Въстаническата група, в която е и Господин Иванов – Динко, завзема селото и отива на помощ на с. Дреновец. Там той застава начело на въстаническия отряд и се отправя за с. Дъбова махала и гара Макреш. След завземането на Брусарци Динко заминава за Лом. Въстанието е потушено. Макар и тежко ранен, с помощта на други въстаници емигрира в Югославия. През пролетта на 1924 г. се завръща в България с Никола Аврамов – секретар на ОК на БКП в Лом. Цялото лято живеят в селото. Тук възстановяват партийната организация, заздравяват връзките между земеделци и комунисти. През ноември 1924 г. Господин Иванов и Никола Аврамов са принудени отново да заминат за Югославия, като носят със себе си сведения, писма и други материали. На 25 ноември осъмват над с. Раковица. Снегът ги издава и полицията ги обгражда. И двамата са тежко ранени, но старателно пазят последните куршуми за себе си. Динко със собствената си кръв написва на снега: „Да живее комунизма“, след което и двамата се самоубиват. Фашистите закачват телата им с куки и ги завличат в с. Раковица, за да всеят страх сред населението.

https://www.facebook.com/Dinkovo

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.