Динчо Велев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Динчо Велев
български партизанин и офицер
Роден
Професия военен офицер

Динчо Петров Велев (Дупинов) е български партизанин, офицер Българската народна армия (генерал-лейтенант), член на БКП[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки годни[редактиране | редактиране на кода]

Динчо Велев е роден на 5 декември 1921 г. в пазарджишкото село Смилец. Завършва пазарджишката гимназия. Като ученик е приет за член на РМС.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 г. излиза в нелегалност и става партизанин в Партизанска бригада „Георги Бенковски“. Помощник-командир е на бригадата. Участва и във войната срещу Нацистка Германия (1944), като командир на рота.

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. служи в БНА. Командир е на дружина в 27-ми пехотен полк.

Завършва Военната академия „Михал Фрунзе“ (СССР). От 3 октомври 1957 г. е повишен в звание генерал-майор. Командир на Втора мотострелкова дивизия в Стара Загора (1959 – 1960). Началник на военновременния щат на БНА от 15 декември 1962 г. Командир на Втора армия (1971 – 1975)[2].

Съдебен заседател от военната колегия на Върховния съд на Народна република България от 17 юли 1981 г. Генерал-лейтенант. Създател на алпийските подразделения на Българската армия (1982).

Автор на книгата „Маньовърът в общовойсковия бой в планината“ (Военно издателство, С., 1972) и мемоарните книги „Огньовете горят“ (Военно издателство, С., 1973) и „Дълг и младост“ (Военно издателство, С., 1978).

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Динчо Велев е вуйчо на Иван Гарелов, български журналист.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 2
  2. Светли страници от историята, Цончо Драгански. Посетен на 1 октомври 2015
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България