Направо към съдържанието

Диоген Вавилонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диоген Вавилонски
древногръцки философ
Роден
240 г. пр.н.е.
Починал
150 г. пр.н.е. (90 г.)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия

Диоген Вавилонски (на старогръцки: Διογένης ὁ Βαβυλώνιος; на латински: Diogenes Babylonicus, * 240 пр.н.е. в Селевкия-Ктесифон; † пр. 150 пр.н.е.) е гръцки философ в Атина. Той е ръководител (σχολάρχης scholárchēs) на стоическата философската школа, Стоа, след Хризип от Соли († 207 пр.н.е.). Наричан е „Диоген Вавилонски“ понеже произлиза от областта Вавилония, а не от по това време разрушения град Вавилон. Той е наричан също и „Диоген Селевкийски“, на родния му град Селевкия.

Диоген учи при Хризип от Соли и Зенон Тарсийски. Той става ръководител на училището след Хризип. Негови най-известни ученици са Антипатър от Тарс, Панетий Родоски и Карнеад от Кирена.

През 155/156 пр.н.е. той отива с Критолай с прочутата философска делегация в Рим и защитава Атина пред Сената. Те намаляват исканата глоба от Атина от 500 таланта на 100 талантa.

Диоген е автор на много загубени вече произведения по философия, реторика и музика.

След смъртта му през 150 пр.н.е. на 88 години, ръководител на училището става Антипатър от Тарс.

  • Lukian, Makrobioi § 20.
  • Цицерон, Cato maior de senectute § 23.; De oratore 2, 155.; De officiis 3, 50–56. 91.
  • Павзаний, 7, 11.
  • David Sohlberg, Aelius Aristides und Diogenes von Babylon. Zur Geschichte des rednerischen Ideals. [[Museum Helveticum 29 (1972), S. 177–200 (online) und 256–277 (online).