Диоген Вичев
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: неутрализиране на стила. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Диоген Вичев | |
| български общественик | |
| Роден |
14 февруари 1874 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Военна академия „Георги Раковски“ |
| Работил в | Регионална библиотека „Партений Павлович“ |
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
Диоген Иванов Вичев с прозвище Бай Диоген, Дядо Диоген или простонародното „библиотекарят“. Така доростолци наричат човека, отдал шестдесет години от живота си съхранение и разпространение на писменото слово,[1] по времето, когато забраняват в училищата да се изучава българският език и в църквата се служи само на румънски, дори е прекратена и дейността на народното читалище „Доростол“.[2]
Диоген Вичев работи като библиотекар до 1950 г. През 1954 г. получава награда орден „Кирил и Методий“ – първа степен.[1]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Братята Ангел и Стоян Вичеви загиват в боевете при Шипка, Тодор – загива при Плевен. Иван и Димитър оцеляват и доживяват Освобождението. Със семействата си се връщат да живеят в Силистра.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Диоген Вичев // libsilistra.bg. Посетен на 6 октомври 2024.
- ↑ Диоген Вичев // Духът на стара Силистра, 11 юли 2019. Посетен на 7 октомври 2024.
- ↑ Библиотекарят в началото на България // svet.bg. Посетен на 6 октомври 2024.