Диоклецианопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Диоклецианопол
Южната порта
Южната порта
Местоположение
Map of Hisarya.png
42.5014° с. ш. 24.7046° и. д.
Диоклецианопол
Местонахождение в Хисаря
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Град Хисаря
Археология
Вид Град
Период I-VII век
Епоха Римска империя
Диоклецианопол в Общомедия

Диоклецианопол (на латински: Diocletianopolis, на гръцки: Διοκλητιανούπολις, градът на Диоклециан) е античен римски град. Получава статута си през 293 г. сл. Хр. от римския император Диоклециан и е наречен в негова чест.

Археологическите проучвания показват, че мястото е населявано още от VI хилядолетие пр. Хр. По-късно тук възниква тракийско селище. От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел. Около I в. сл. Хр. Тракия е завладяна от Римската империя и населеното място се развива като типичен римски град. През 293 г. сл. Хр. римският император Диоклециан се установява тук заради лечебните минерални води и градът е наречен в негова чест – Диоклецианопол. В началото на IV в. градът е ограден с крепостни стени. През V – VI в. Диоклецианопол е част от владенията на Византийската империя. В края на VI – началото на VII в. градът е разрушен от нашествията на авари и славяни. По-късно попада в пределите на Османската империя.

През Ранното средновековие (около IХ в.) върху руините на Диоклецианопол възниква селище, от което през XVIII се развива съвременният град Хисаря в Пловдивска област.

План

Крепостните стени на Диоклецианопол ограждат площ от 20 ха. Те са допълнително защитени с ров и земен вал. Общата дължина на крепостните стени е 2 327 m, дебелината им варира от 2,60 до 4 m, а височината им достига до 12,5 m. В тях е имало 44 кули, 4 главни порти и 6 по-малки входа. Сравнително добре са запазени Южната и Западната порти.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 m, а южната крепостна порта се извисява на 13 m. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина сълза. Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 m². Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода. Комплексът от представителните сгради в парк Момина сълза включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази далечна епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на ІV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения.

След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на ІV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода ІV – VІ в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената отрита до сега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

След векове на разруха, даденото име на въстановеното малко селище Хисаря също се дължи на архитектурата му. На арабски език Хисар значи „крепост“.

Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 m южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Впечатлява с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветната си подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.[2]

От двете страни на южната крепостна порта по цялата дължина на южната крепостна стена и част от източната крепостна стена са били разположени римски казарми. Построени са през втората половина на IV век. В казармите е била настанена на постоянен гарнизон войска от около 600 души. Експонирани са казармените постройки западно от южната крепостна порта.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маджаров, Константин. Диоклецианопол. Том 1. Диос, София, 1993, стр. 214.
  2. сайт Археологически музей – гр. Хисаря
  3. сайт Археологически музей – гр.Хисаря