Диоклецианопол (Гърция)
Тази статия е за античния град в Гърция. За античния град в България вижте Диоклецианопол.
| Диоклецианопол | |
 Останки от стените на града | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Гърция |
| Дем | Хрупища |
| град | Хрупища |
| Археология | |
| Вид | античен град |
| Епоха | Македонска епоха |
| Диоклецианопол в Общомедия | |
Диоклецианопол или Диоклетианопол (на гръцки: Διοκλητιανούπολις, на латински: Diocletianopolis) е античен македонски град, разположен в Орестида, близо до съвременния град Костур (Кастория).[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]
Развалините на Диоклецианопол са разкрити в местността Арменохори на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас), на един километър северно от съвременния град Хрупища (Аргос Орестико) и на четири километра южно от град Костур.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първото споменаване на града е от Страбон, който разказва мита за основаване на града от Орест, син на Агамемнон.[1]
Казват, че Орест завладял областта Орестида по време на бягството му след убийството на майка му и оставил на страната името си, като също така там построил град, наречен Орестийски Аргос.[3]
„Имало град в Тесалия на име Диоклецианопол; в древността бил богат град, но с течение на времето упада вследствие на нападения над него от варвари и вече отдавна е безлюден. В съседство с него има езеро, което се казва Кастория. В средата на езерото има остров, обкръжен с вода. Само един тесен проход към него остава свободен от езерото, не повече от 15 стъпки. На този остров се издига много висока планина; половината от нея се омива от езерето, а другата половина се издига над острова. Затова нашият император, като остави настрана мястото на бившия Диоклецианопол, тъй като този град бил крайно достъпен и вече е бил претърпял, както казах, много беди, построи на този остров много силен град и както е естествено му даде своето име“.[4][5]
В 1981 година развалините на Диоклецианопол са обявени за паметник на културата.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Το αρχαίο Άργος Ορεστικόν και η Διοκλητιανούπολη // Ιστορικά Καστοριάς, 8 Μαρτίου 2011. Посетен на 31 януари 2020 г.
- ↑ Πέτκος, Αντώνης. Διοκλητιανούπολη // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 31 януари 2020 г.
- ↑ Страбон. География, книга 7, глава 7, параграф 8. Λέγεται δὲ τὴν Ὀρεστιάδα κατασχεῖν ποτε Ὀρέστης, φεύγων τὸν τῆς μητρὸς φόνον, καὶ καταλιπεῖν ἐπώνυμον ἑαυτοῦ τὴν χώραν, κτίσαι δὲ καὶ πόλιν, καλεῖσθαι δ᾽ αὐτὴν Ἄργος Ὀρεστικόν.
- ↑ Прокопий Кесарийски. „За постройките“. 4, 3. Посетен на 29 януари 2020 г. (на руски)
- ↑ Bekker, Dindorf, ed. Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Procopius, Tomus 3. Bonnae, 1838. с. 273. Πόλις δὲ ἦν τις ἐπὶ Θεσσαλίας, ∆ιοκλητιανούπολις ὄνομα, εὐδαίμων μὲν τὸ παλαιὸν γεγενημένη, προϊόντος δὲ τοῦ χρόνου βαρβάρων οἱ ἐπι πεσόντων καταλυθεῖσα καὶ οἰκητόρων ἔρημος γεγονυῖα ἐπὶ μακρότατον· λίμνη δέ τις αὐτῇ ἐν γειτόνων τυγχάνει οὖσα, ἣ Καστορία ὠνόμασται. καὶ νῆσος κατὰ μέσοντῆς λίμνης τοῖς ὕδασι περιβέβληται. μία δὲ εἰς αὐτὴν εἴσοδος ἀπὸ τῆς λίμνης ἐν στενῷ λέλειπται, οὐ πλέον ἐς πεντεκαίδεκα διήκουσα πόδας. ὄρος τε τῇ νήσῳ ἐπανέστηκεν ὑψηλὸν ἄγαν, ἥμισυ μὲν τῇ λίμνῃ καλυπτόμενον, τῷ δὲ λειπομένῳ ἐγκείμενον. διὸ δὴ ὁ βασιλεὺς οὗτος τὸν ∆ιοκλητιανουπόλεως ὑπεριδὼν χῶρον ἅτε που διαφανῶς εὐέφοδον ὄντα καὶ πεπονθότα πολλῷ πρότερον ἅπερ ἐρρήθη, πόλιν ἐν τῇ νήσῳ ὀχυρωτάτην ἐδείματο, καὶ τὸ ὄνομα, ὡς τὸ εἰκός, ἀφῆκε τῇ πόλει. (на старогръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Α/Φ17/33353/1147/18-6-1981 - ΦΕΚ 660/Β/19-10-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-29. Посетен на 29 юли 2020 г.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
