Дионисий Ениджевардарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дионисий Ениджевардарски
български духовник
Роден
1842 г.
Починал
неизв.

Религияправославие

Дионисий е български духовник, деец на Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дионисий е роден около 1842 година в Енидже Вардар, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Към юни 1897 година Дионисий е 36 години наместник на гръцкия воденски владика в Енидже Вардар. Тогава изявява желание да мине в служба на Българската Екзархия при условие, че бъде назначен за председател на Ениджевардарската българска община, да получи за секретар учител от общината и турчин за гавазин. В замяна обещава към него да се присъедини един от гъркоманските свещеници и цялата му енория, а в кратко време и всички останали патриаршисти в околността. През ноември 1897 година подава официално заявление за присъединяване към Екзархията. Архимандрит Дионисий има голямо влияние сред населението в града и околията, както и пред местните власти.[1] Като председател на общината остава в периода 1898 – 1902 година.

Към 1906 - 1907 година архимандрит Дионисий е български екзархийски свещеник в Енидже Вардар заедно с Гоно Траев, Михаил Димитров, Андон и Ставри.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лельова, Росица. Българските църковни общини срещу гръцката пропаганда в Македония (1878-1903 г.). Македонски преглед, 2010, кн. 3, стр. 82-83
  2. Христосков, Радослав. Социодемографски и антропонимни особености на българското екзархийско население. Православните българи в Енидже Вардар през 1906 - 1907 година според преброяването на Българската екзархия // „Македонски преглед“ XLІV (4). София, МНИ, 2021. с. 137-152.
свещеник Иван Маджаров председател на Ениджевардарската българска община
(1898 – 1902)
свещеник Никола Шкутов