Дионисий Кандиларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дионисий Кандиларов
български учител и революционер
Роден
Починал

Дионисий (Дионис) Кандиларов е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кандиларов е роден в 1876 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. В 1896 година завършва с осмия, последен випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[1] В 1907 година завършва право в Лозана. Работи като учител в Скопие, Одрин, Солун и други места. Занимава се и с революционна дейност. Като учител в Скопското основно българско училище е председател на окръжния революционен комитет от 1897 до 1899 година.[2][3]

Работи като учител в Скопие. След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Скопие.[4] На втория конгрес на организацията е избран за член на Централното бюро.[5] В 1911 - 1912 и в 1912 - 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[6]

Умира в София.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 42.
  4. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  5. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
  7. Парцел 26. // София помни. Посетен на 2016-01-11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония