Дионисий Фурноаграфиот
Дионисий Фурноаграфиот Διονύσιος εκ Φουρνά | |
---|---|
иконописец | |
![]() | |
Роден |
около 1670
|
Починал |
след 1744
|

Дионисий Фурноаграфиот или Дионисий от Фурна (на гръцки: Διονύσιος εκ Φουρνά) е гръцки атонски монах, иконописец, теоретик на иконописта от XVII – XVIII век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във Фурна, край Аграфа, поради което носи прякора си Фурноаграфиот, тоест Фурноаграфски. Автор е на широко известен сборник наставления и указания по иконопис, получил названието „Ерминия на Дионисий Фурноаграфиот“, използван и от иконописци и от историците на изкуството. Дионисий пише своята „Ерминия“ в 1730-1733 година и за пръв път включва в нея както указания за особеностите на изображението на различните сюжети или светци (т.е. указания свойственни на иконописните наръчници), но и общи технически наставления по иконопис. За работата си над нея Дионисий привлича своят ученик Кирил от Хиос, активно използващ фрагменти от йерусалимски анонимни ерминии. Сборникът включва 72 параграфа с технологически наставления по иконопис и около 560 параграфа с описание на иконографията на Светото Писание и различните светци. Своята работа Дионисий посвещава на Богородица, като в посвещението във въведението казва, че той, подражавайки на апостол Лука, по преданието първия иконописец, решил да напише свой труд по иконопис.[1][2]