Дионски воден орган
| Дионски воден орган | |
 Органът в Дионския археологически вузей | |
| |
| История | |
|---|---|
| Откриване | 40°10'12,66"N, 22°29'10,43"E |
| Дионски воден орган в Общомедия | |
Дионският воден орган (на старогръцки: Ὕδραυλις τοῦ Δίου) е античен воден орган (хидравлис) от I век пр. Хр., открит в античния град Дион, Гърция. Инструментът е изложен в Дионския археологически музей и е най-старият открит тръбен орган в света.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 80-те години на XX век районът на изток от главния път на античния Дион е дрениран, тъй като съседната река Хелопотамос е заляла трайно части от археологическия обект. В този район, на изток от главния път, през лятото на 1992 година са проведени разкопки под ръководството на Димитриос Пандермалис. Срещу Вилата на Дионисий са разкрити основите на частна къща. На сутринта на 19 август 1992 година археолози откриват парчета от малки медни тръби, както и по-голяма, правоъгълна, медна плоча. Отделните находки са частично свързани от набитата почва. След почистване на предметите е установено, че това е музикален инструмент, воден орган, датиран в I век пр.Хр.[2]
Мястото, където е намерен органът, не е мястото, където е работил инструментът, а се предполага, че е бил или работилница, или антикварен магазин. Органът е консервиран и реставриран и е изложен в Дионския археологически музей.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Височината на инструмента е 120 cm, а ширината 70 cm. Тръбите на органа са разположени на два реда и са 24 тръби с диаметър 18 mm и 16 тесни тръби с диаметър около 10 mm. Те са били украсени със сребърни пръстени. Тялото на инструмента е било украсено със сребърни ивици и многоцветни, правоъгълни стъклени орнаменти. Клапаните са се отваряли с помощта на клавиатура, а въздухът, преминаващ през тръбата на органа, е създавал звука. Инструментът структурно е нещо средно между водния орган, описан от Херон и този на Витрувий.[3]
Възстановка
[редактиране | редактиране на кода]В 1995 година Европейският културен център в Делфи, с подкрепата на Министерството на културата на Гърция, започва изследователска програма за реконструкция на древния воден орган, в сътрудничество с професор Пандермалис. Проведено е систематично проучване на всички древни източници, изследване на древногръцките музикални гами, както и използването и обработката на различни материали през Античността - метали, дърво, кожа, лепило, гвоздеи. За изработката на инструмента е следвана вярно археологическата находка от Дион. През август 1996 година в Делфи, по време на международния симпозиум Музика и Древна Гърция на5-16 август 1996 година, е представен първият резултат от програмата за реконструкция. През май 1999 година в Делфи е представен вторият окончателен инструмент, доколкото е възможно, вярно копие на античния.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Η Αρχαία Ύδραυλις στο Μουσείο του Δίου και η ιστορία της // Υπουργείο Πολιτισμού. Посетен на 29 август 2026 г. (на гръцки)
- ↑ Παντερμαλής, Δημήτριος. Η Ύδραυλις του Δίου // Το Αρχαιολογικό Έργο στη Μακεδονία και Θράκη 6, 1992. Θεσσαλονίκη, Υπουργείο Πολιτισμού, Υπουργείο Μακεδονίας και Θράκης, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 1995. ISSN 1106-5311. σ. 217. (на гръцки)
- ↑ Παντερμαλής, Δημήτριος. Η Ύδραυλις του Δίου // Το Αρχαιολογικό Έργο στη Μακεδονία και Θράκη 6, 1992. Θεσσαλονίκη, Υπουργείο Πολιτισμού, Υπουργείο Μακεδονίας και Θράκης, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 1995. ISSN 1106-5311. σ. 218. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
.jpg)
