Директива относно авторското право в цифровия единен пазар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Директива относно авторското право в цифровия единен пазар
ЮрисдикцияЕвропейски съюз[1]
Директива относно авторското право в цифровия единен пазар в Общомедия

Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на Директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, или съкратено ДАПЦЕП), е законодателен акт на Европейския съюз, приет на 7 юни 2019 г. Целта на директивата е да осигури добре функциониращ пазар за авторското право, който да работи за всички страни[2]. Директивата разширява действащата законодателна рамка за авторското право и е част от проекта за цифров единен пазар на ЕС[3]. Чрез директивата Европейският съвет цели да предостави правна защита за публикации в пресата; да постигне намаляване на „ценностната разлика“ между печалбите, получавани от интернет платформите и създателите на съдържание; да стимулира сътрудничеството между гореспоменатите две групи и да установи балансиран режим на изключения в авторското право при извличането на знания от текст и данни[4].

Директивата е представена от парламентарната комисия по правни въпроси на 20 юни 2018 г. Преработено предложение е прието от ЕП на 12 септември 2018 г. Финалната версия, която е съставена чрез преговори по време на официалните тристранни срещи между ЕП, Съвета и Комисията, е представена на Парламента на 13 февруари 2019 г[5] и приета на 26 март 2019 г.[6][7][8] Съветът на Европейския съюз гласува директивата на 15 април 2019[9]. Срокът за транспониране ѝ в националните законодателства е уреден в чл. 29 и определя 7 юни 2021 г. като крайната дата, до която държавите членки трябва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива.[10]

В хода на законодателния процес, който продължава близо три години, водещите технологични компании, повечето потребители на Интернет и организации на гражданското общество за защита на цифрови права се противопоставят на Директивата. От друга страна, медийните групи и конгломерати, в това число вестници и издатели, подкрепят Директивата. Две от разпоредбите на Директивата привличат най-голямо внимание. Член 15 от Директивата, още познат като „данък линк“, дава повече директен контрол и възможност за повторна употреба на онлайн публикации на печата, което засяга пряко някои интернет услуги като новинарските агрегатори. Член 17 от Директивата задължава доставчиците на услуги, които посредничат в публикуването и разпространението на потребителски генерирано съдържание, да предприемат „ефективни и пропорционални“ мерки, с цел предотвратяване нарушаването на закона за авторското право от потребителите. Технологичните компании предупреждават, че това ще направи използването на автоматизирани технически инструменти при добавяне на съдържание - т.нар. филтри на входа - единствено възможно решение.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Първият опит на Европейския съюз за унифициране на авторските права в светлината на цифровите технологии е приетата през 2001 година Директивата за информационното общество 2001/29/ЕС.[11] Главните цели на Директивата са да адаптира законодателството относно авторското право и сродните му права спрямо информационното общество, като същевременно осигури висока степен на защита на интелектуалната собственост, и прилагането на два международни договора, сключени през декември 1996 г.: Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите.[12] Докато някои части от Директивата от 2001 г. остават ефективни, други не са адекватни за настоящия цифров пазар. През 2012 г. Европейската комисия (ЕК) обявява, че ще разгледа Директивата от 2001 г. и ще проведе дискусии със заинтересованите страни поради няколкото повдигнати въпроса, свързани с провалените предложения за авторското право от позицията на Европейския комисар на вътрешния пазар и услуги.[13] ЕК провежда публична консултация между декември 2013 г. до март 2014 г., и публикува първия си доклад, свързан със състоянието на законодателството за авторско право на ЕС, през юли 2014 г.[14]

През 2014 г. Жан-Клод Юнкер е избран за председател на Европейската комисия и започва работа през ноември 2014 г.[15] Юнкер вижда потенциала да „подобри“ финансовото положение на ЕС като хармонизира различните цифрови пазари сред държавите членки, създаде работни места и допринесе за общество, базирано на знания. Юнкер назначава естонския политик Андрус Ансип като еврокомисар с ресор Единен цифров пазар и заместник-председател на Европейската комисия, натоварен със задачата да работи с Гюнтер Йотингер - комисарят, отговарящ за цифровата икономика и общество, и други секции в ЕК по нужните законодателни стъпки, които биха били задължителни за завършването на единен цифров пазар.[16] Първоначалните планове за законодателните стъпки и потенциалният им ефект са обявени от ЕК през май 2015 г. Ансип обявява, че чрез осъществяването на Единен цифров пазар, ЕК ще може да увеличи Европейския брутен вътрешен продукт с 415 милиарда евро годишно.[17][18] Европейският парламент, следвайки доклад, свързан със състоянието на Европейското авторско право, съставен от Феликс Реда - член на Европейския парламент, в който са откроени някои несъответствия в Директивата на информационното общество от 2001 г., заявява подкрепата си за целта на ЕК за единен цифров пазар.[19] ЕК разработва проект за права рамка до края на 2015 г.[20]

Законодателен процес[редактиране | редактиране на кода]

Одобрение на мярката от Европейския парламент в Страсбург, 26 март 2019 г.

Директивата е правен акт на ЕС, отличаващ се от регламента по това, че е задължителна по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но държавите членки са свободни да избират формата и начините, за да изпълнят директивата. ЕК инициира законодателния процес чрез законодателно предложение до Съвета и в Европейския парламент, чието разглеждане, евентуално изменение и приемане протича по обикновена законодателна процедура. ЕК публикува своето оригинално предложение за ДАПЦЕП на 14 септември 2016 г.[21] След като внася някои промени и без подкрепата на Германия, Финландия, Холандия, Словения, Белгия или Унгария Комитетът на постоянните представители на Съвета на Европейския съюз (КОРЕПЕР) предоставя законодателния текст за гласуване в ЕП[22] Парламентарната комисия по правни въпроси завършва своите поправки по Директивата на 20 юни 2018 г. и ги представя пред парламента за обсъждане.[23] На 5 юли 2018 г. членове на Европейския парламент гласуват за връщане на директивата за обсъждане след лятната ваканция през септември 2018 г.:[24][25] 318 от евродепутатите подкрепят искането за възобновяване на дебата, 278 гласа са за продължаване на преговорите, 31 гласуват с въздържал се.[26][27]

На 12 септември 2018 г. променената позиция на парламента е одобрена с 438 гласа бяха за и 226 против,[28] което значи, че тристранните преговори между Европейската комисия, Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент могат да започнат с очакван срок за приключването им в началото на 2019 г. Бъде ли постигнато съгласие в тези преговори, законодателният акт е утвърден и оттам нататък в указания период трябва да бъде въведен (транспониран) в законодателствата на 28-те (по това време, до излизането на Обединеното кралство от ЕС) чрез приемане на мерки, които да постигането на целите, определени в директивата.[29]

Първите тристранни срещи, наблюдавани от Румъния по времето на председателството ѝ на Съвета през първата половина на 2019 г., са планирани да започнат на 21 януари 2019 г., но на 19 януари 2019 г. Румъния отлага срещите поради отказа на предложения текст на споразумение от 11 държави: Германия, Белгия, Холандия, Финландия, Словения, Италия, Полша, Швеция, Хърватия, Люксембург и Португалия. С изключение на Португалия и Хърватия, останалите девет страни отхвърлят текста поради несъгласие с разпоредбите на член 11 и/или член 13 - съответно чл. 15 и чл. 17 в приетата директива, твърдейки че взетите мерки не са достатъчни за защитата на правата на гражданите. Румъния получава възможността да преразгледа текста, отлагайки финалното гласуване.[30]

Тристранните преговори са завършени на 13 февруари 2019 г., а финалния текст все така включва проблемните членове 11 и 13.[31] До този момент текстът е прегледан от Комисията по правни въпроси на ЕП и след това е предложена на целия Европейски парламент за гласуване. То се провежда на 26 март 2019 г. и Директивата е приета с 348 гласа за и 274[32] против[6][7][8], които след корекция поради технически грешки са коригирани на 338 гласа за срещу 284 против.[33] Главната подкрепа за Директивата идва от представителите на Европейската народна партия. На ниво държави най-много гласове идват от Франция (62), Италия (39), Германия (38), Испания (34), и Обединеното кралство (31), докато най-много гласове против идват от Германия (49), Полша (33), Обединеното кралство (30), Италия (27) и Холандия (17).[34] Проведено е и допълнително гласуване за приемане на изменение, с което да стане възможно провеждането на отделно гласуване на спорните два члена. Предложението не прието с много малка разлика, а поне 13 членове твърдят, че се гласували погрешно.[35]


Гласуване в съвета на 15 април. Освен гласуването против, Финландия, Италия, Люксембург, Холандия и Полша пуснаха съвместно изявление срещу окончателния проект на Директивата.[36]

Директивата е одобрена от Съвета на Европейския съюз на 15 април 2019 г.[9] 19 държави членки, които представляват 71% от населението на ЕС, гласуват в подкрепа на приемането на Директивата, 6 - против, 3 са въздържали се.[9] ДАПЦЕП влиза в сила на 7 юни 2019 г.[37] Държавите членки разполагат с точно две години, за да приведат своите законодателства в съответствие с изисканията на директивата.[8][38][37]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Номерата на членовете се отнасят до неокончателните текстове на Директивата за авторското право до около 20 март 2019 г.; в одобрената директива някои от членовете са с други номера като член 17, който съответства на чл. 13 в по-ранните версии.[39]

Член 4[редактиране | редактиране на кода]

Член 4 въвежда изключение в авторското право за извличането на информация от текст и данни за целите на научните изследвания (TDM, от text and data mining).[40] Версията на КОРЕПЕР съдържа както задължително, така и незадължително разширение.[41]

В зависимост дали отразява статуса на факти и информация, които са общественото достояние, изключението в авторското право за извличането на информация от текст и данни може разшири или да стесни ограниченията, в сравнение със status quo.[42]

Член 5[редактиране | редактиране на кода]

Член 5 представя задължително изключение при употребата на авторски творби в рамките на цифрови и трансгранични преподавателски дейности. Този член изяснява, че учебните заведения могат да използват произведения и други обекти с нестопанска цел единствено за целите на илюстрирането.[39]

Образователният сектор изявява притеснение, че изключението, предложено в член 5, е твърде стеснено. Например, секторът предлага разширяване на обхвата на „учебните заведения“ като в тях да се включат институции на културно наследство. Най-дебатираната част от члена е параграф 2, според който изключението не би могло да бъде допуснато при наличието на „адекватни лицензии“.[43]

Версията на КОРЕПЕР съдържа промени, отразяващи аргументите на образователния сектор, но въпреки това включва така коментирания параграф 2.[44]

Член 14[редактиране | редактиране на кода]

Член 14 гласи, че преработки на творби на визуалното изкуство, които са обществено достояние, произтичащи от действие на възпроизвеждане на произведението, не са обект на авторското право или на сродните му права, освен ако материалът, получен в резултат на това действие на възпроизвеждане, е оригинален - тоест представлява собствено интелектуално творение на автора.[45]

Член 15[редактиране | редактиране на кода]

Член 15 от ДАПЦЕП установява режим, чрез който на издателите на публикации в пресата, установени в държава членка, се предоставят предвидените в член 2 и в член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО права при онлайн използване на техните публикации в пресата от доставчици на услуги на информационното общество, каквито са например агрегаторите на новини, подобни на Google News.[23] Публикациите в пресата, които следва да са обхванати от понятието, включват ежедневните вестници, седмичните или месечните списания с обща или специална насоченост, включително списанията с абонамент, както и новинарските сайтове в интернет. Съгласно действащата правна рамка издателите разчитат на авторите за предоставяне на права и трябва задължително да докажат, че са притежатели на правата за всяка индивидуална творба.[46] Версията на Директивата, гласувана от Комисията към ЕП по правни въпроси, съдържа изрични изключения в случай на създаване на хипервръзки и „законосъобразна лична и нетърговска употреба на медийни публикации от индивидуални потребители“.[47]

Предложението поставя условия и изключения относно правата при онлайн използване, включващи изтичане на срока им 2 години след публикуване и изключения за копирането на „несъществена“ част от дадена творба или копирането на творба за целите на академично или научно изследване.[23] Този нов режим е заимстван от закона за т.нар. спомагателно авторско право на медийните издатели, приет в Германия през 2013 г. Издаването на публикации в печата, „чиято цел е да информират обществото и които са периодично или редовно обновявани“, е разграничено от издаването на научни и академични публикации.[41]

В хода на тристранните преговори и по-точно във финалния текст на предложението, представен на 26 март 2019 г., член 11 е преместен на мястото на член 15[46] и е одобрен от Парламента и Съвета.[48]

Член 17[редактиране | редактиране на кода]

Член 17 (чл. 13 в законопроекта[7]) от Директивата изменя съществуващите условия за освобождаване от отговорност при нарушаване на авторски права от страна на комерсиалните „доставчици на услуги за споделяне на онлайн съдържание“ (чл. 12 от Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия – „Обикновен пренос“), с нови правила за условна неотговорност.

Тези условия представляват прилагане на „ефективни и пропорционални мерки“, както твърдят доставчиците на услуги, за „предотвратяване на наличието на специфични (нелицензирани) произведения, идентифицирани от притежателите на права“, действайки „експедитивно“ за премахването им и демонстрирайки, че „полагат максимални усилия“ с цел да предотвратят бъдещата им наличност. Чл. 17 също така разширява обхвата на всички лицензии, предоставени на посредниците на услуги, които се състоят в съхраняване на информация (хостинг), до техните потребители, стига действията на тези потребители да не са поставени „на търговска основа“.[41]

Чл. 17 също така указва на държавите членки да вземат предвид размера на доставчика, количеството качено съдържание и ефективността на мерките, наложени „в светлината на технологичното развитие“ и въвежда процес на обжалване[41], изисквайки от посредниците, хостващи съдържание, да споделят „информация за използването на съдържанието“ със собственика на съдържанието, чиято липса е била предмет на спорове в миналото.[49]

Разпоредбите на Член 17 от Директивата са насочени към комерсиалните доставчици на услуги за споделяне на онлайн съдържание, които „съхраняват и дават публичен достъп до голям брой произведения или други предмети, качени от потребителите, които (те) организират и популяризират с цел печалба“. Предложението изрично посочва, че това не включва частни облачни услуги за съхранение, енциклопедии с нетърговска цел (като Уикипедия), нито образователни или научни хранилища с нетърговска цел.[41] Друго изискване към уебсайтове, които „автоматично възпроизвеждат или препращат към значителни количества защитени с авторски права визуални произведения“, е да „сключват справедливи и балансирани лицензионни споразумения с всички желаещи носители на права“.[50]

Членовете от 18 до 20 от Директивата[редактиране | редактиране на кода]

Членове 18, 19 и 20 от Директивата в работната й версия (14 до 16 в приетия текст) най-общо подобряват позицията на авторите и изпълнителите при договаряне, но в същото време въвеждат системи, които са по-слаби от някои съществуващи в държавите членки.[46] Член 19 от Директивата има за цел да позволи на авторите да увеличат възнаграждението си в някои случаи, когато то е непропорционално ниско.[46] Асоциациите на авторите отправят предложение за „механизъм за връщане на права“, който би позволил анулирането на споразумение за прехвърляне на авторски права, когато са налице доказателства, че едно такова споразумение е неизгодно.[51][52]

Други членове[редактиране | редактиране на кода]

Други елементи от предложението представляват опит да се изяснят правният статут на осиротелите произведения и някои общи дейности на библиотеките.[53] Преди преговорите на тристранната среща, член 12а предлага да се предоставят авторски права на организаторите на спортни събития върху записи на техните събития.[50][54] Версията от март 2019 г. само указва, че Комисията в бъдеще ще оценява предизвикателствата, свързани с незаконните онлайн предавания на спортни предавания.[39]

Позиции[редактиране | редактиране на кода]

Политици[редактиране | редактиране на кода]

Към 21 март 2019 г. 100 евродепутати се подписват в подкрепа на директивата, докато 126 се съгласяват да гласуват против[55][56]. На 20 март 2019 г. 74 евродепутати отправят искане член 17 (член 13 преди приемане на Директивата) да бъде заличен от директивата.[57] В крайна сметка 348 гласуват за и 274 против.[58]

През 2018 г. подкрепата в Европейския парламент е водена от групата на Европейската народна партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите – двете най-големи групи в парламента. Основните национални партии в подкрепа включват управляващия в Германия Християндемократически съюз и техните коалиционни партньори Социалдемократическата партия, управляващата Консервативна партия и опозиционната Лейбъристка партия в Обединеното кралство и основната опозиционна партия в Полша, Гражданска платформа.[59][60]

Докладчикът на директивата, Аксел Фос, е германски евродепутат и член на Европейска народна партия.[61] Фос отхвърля аргументите на критиците срещу директивата и по-специално описва говоренето за цензура като „неоправдано, прекомерно, обективно погрешно и непочтено“. Той посочва, че технологията за филтриране на съдържание се използва в YouTube от десетилетие, без никога да е предизвиквала „кампания срещу цензурата“, и обвинява „големите [интернет] платформи“ във водене на „кампания с фалшиви новини“[62]. Според Тил Кройцер, експерт по авторско право от Irigths.info, Фос демонстрира абсолютната липса на разбиране, а Фридхелм Грайс коментира в свой анализ на реформата на авторското право в ЕС, че германският политик не е разбрал основните моменти от резултатите от собствените си преговори, сравнявайки използването на филтри за качване с хигиенните разпоредби в ресторантите.[63]

Опозицията в Европейския парламент се ръководи от управляващата в Полша партия Право и справедливост, управляващата италианска коалиция „Движение „5 звезди“/Lega Nord“ и Партията на независимостта на Обединеното кралство. Други опоненти включват голям брой по-малки партии в двата края на политическия спектър,[59][64] каквато е Пиратската партия на Германия, чийто единствен евродепутат Феликс Реда е отявлен противник на предложението.[65] Той описва усилията зад закона като продукт на големи медийни компании, които се опитват да принудят платформите и търсачките да използват откъсите (т.нар. snippets) от публикациите им и [sic] да плащат за тях[66]. Лидерът на Партията на независимостта на Обединеното кралство и евродепутат Джерард Батен казва, че предложението може да „унищожи капацитета за свобода на словото в интернет и социалните медии“.[67] Освен това Батен отбелязва, че е необходимо международно споразумение, а не директива на ЕС, за да се защитят „законните права на създателите, авторите и иноваторите“, като същевременно не се задушава „свободата на словото и разпространението на информация“.[67]

През май 2018 г. Комитетът на постоянните представители на Съвета на Европейския съюз (Корепер) постига съгласие по общата си позиция по проекта на директивата, която служи като мандат за председателството на Съвета (реализирано в този период от България) да започне преговори с Европейския парламент, след като последният е съгласувал собствената си позиция. Представителите в Корепер на Германия, Финландия, Нидерландия, Словения, Белгия и Унгария обаче гласуват или с въздържал се, или против предложението[68][69]. Въпреки това евродепутатите от всяка от управляващите партии на тези страни продължават да подкрепят до голяма степен или изцяло директивата в парламента[59].

Германският политик Кевин Кюнерт, федерален председател на младежката организация на Социалдемократическата партия, изразява опозиция срещу член 17, твърдейки, че той нарушава коалиционното споразумение между ГСП и Християндемократическия съюз на Германия и Християнсоциалния съюз в Бавария[70]. Петра Сите, заместник-председател на демократичната социалистическа партия Левицата, също заявява, че ефективното одобрение на филтрите за качване нарушава коалиционното споразумение, наричайки директивата за авторското право „компромис между интересите на различни големи корпорации“ („Kompromiss zwischen den Interessen verschiedener Großkonzerne“) и „сериозна заплаха за свободата на изразяване“ („eine ernsthafte Gefahr für die Meinungsfreiheit“)[71]. Ден преди гласуването в парламента националният германски вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ съобщава, че Германия може да е отстъпила, за да подкрепи директивата в последния момент в замяна на одобрението на Франция на противоречивия проект Северен поток - 2 за изграждането на газопровод за природен газ от Русия[72]. Евродепутатът Тиемо Вьолкен, член на СДП и противник на директивата, твърди, че е постигната „сделка на най-високо ниво“ между Германия и Франция (#Uploadfilter gegen #Gas - филтри при качване срещу газ).[73]

Неправителствени организации[редактиране | редактиране на кода]

Затъмнение на немската Уикипедия - 21 март 2019 г.
Блокът на банера в италианската Уикипедия. Други блокирани Уикипедии имат подобни съобщения.
Банерът на английската Уикипедия през изгледа на немски IP адрес.

През октомври 2017 г. Electronic Frontier Foundation (EFF) публикува отворено писмо под заглавие „Член 13 – Наблюдението и филтрирането на интернет съдържание е неприемливо“, подписано от няколко десетки неправителствени организации, измежду които са Хюман Райтс Уоч, Репортери без граници, COMMUNIA, Български хелзинкски комитет и др.[74] Повече от 50 организации от областта на човешките и дигиталните права, свободата на медиите, издателската дейност, библиотеките, образователните институции, разработчиците на софтуер и интернет доставчиците подписват на 26 април 2018 г. писмо срещу чл. 11 (който въвежда т.нар. „данък линк“, или чл. 15 в Директивата) в предложеното законодателство, адресирано конкретно до Аксел Фос. Сред подписалите това писмо, които настояват за премахването на разпоредбите на чл. 11 от проектодирективата, са EFF, Криейтив Комънс, EDRi, Дружеството за научни изследвания „Макс Планк“, GitHub, Интернет общество – България и др.[75][76]

Италианската Уикипедия[77][78][79], по-късно последвана от Уикипедия на испански, естонски, латвийски, полски, френски и португалски, „затъмнява“ страниците си за читатели в периода 3–5 юли 2018 г., докато английската Уикипедия добавя банер, който приканва читателите в Европа да се свържат със своите представители в Европейския парламент и да заявят гражданската си позиция срещу готвеното законодателство.[77] Фондация Уикимедия повтаря своите опасения през февруари 2019 г.[80][81]. Четири езикови версии на Уикипедия - на немски, датски, чешки и словашки език, блокират всякакъв достъп за потребители за 24 часа на 21 март 2019 г., за да протестират допълнително срещу директивата[82][83][84]. Съоснователят на Уикипедия, Джими Уейлс, изразява опасения относно разходите и ефективността на филтрите за качване и възможните отрицателни ефекти върху свободата на словото онлайн.[85][86]

Технологични компании[редактиране | редактиране на кода]

Google (който управлява услугата за агрегиране на новини Google News, засегната пряко от чл. 15 (бивш чл.11), се противопоставя на директивата от първоначалното ѝ представяне през 2016 г., с аргумента, че предложенията ще „превърнат интернет в място, където всичко качено в мрежата трябва да бъде одобрено от адвокати“.[87] Според Кент Уокър, старши вицепрезидент по глобалните въпроси и главен правен директор на Google, „Компаниите, които действат разумно, за да помогнат на носителите на права да идентифицират и контролират използването на тяхното съдържание, не трябва да носят отговорност за каквото и да е съдържание, качено от потребител, както телефонна компания не трябва да носи отговорност за съдържанието на разговорите.“[88] През 2018 г. компанията насърчава издателите на новини, участващи в Инициативата за цифрови новини (Digital News Initiative) на компанията, по която биват отпускани безвъзмездни средства в подкрепа на цифровата журналистика с фонд от 150 млн. евро, да лобират пред евродепутатите относно отхвърлянето на „Данък линк“.[89]

Главният изпълнителен директор на YouTube, Сюзън Войчицки, призова създателите на съдържание в платформата да предприемат действия, за да се противопоставят на законодателството, тъй като то „представлява заплаха както за [техния] поминък, така и за [тяхната] способност да споделят [своя] глас със света“, и подчертава, че системата на YouTube Content ID е предназначена да помогне за гарантиране на справедливо управление и плащания за правоносителите без държавна намеса.[90] По-късно Войчицки пише, че всяка компания, която прилага необходимите протоколи, за да изпълни директивата, би изпитвала значителна финансова тежест, а за компания с мащаба на YouTube „потенциалните задължения биха могли да бъдат толкова големи, че никоя компания не би могла да поеме такъв финансов риск“.

Facebook заема сходна позиция, като твърди, че предложението „би могло да има сериозни, непредвидени последици за отворения и творчески интернет“[91]. Computer & Communications Industry Association (CCIA) – търговска асоциация, която представлява Google и други големи технологични компании, е основен спонсор на организацията „Авторско право за творчество“, която на свой ред ръководи кампанията „Запази своя интернет“, противопоставяща се на директивата.[92] През ноември 2018 г. Reddit публикува в блога си кратък текст под заглавието „Директивата на ЕС за авторското право. Какво трябва да знаят редиторите в Европа“, в което насочва своите европейски потребители инициативата „Не разбивайте мрежата“ – уебсайт, в който са представени предложения за начини за подобряване на чл. 15 и чл. 17 (бивши чл. 11 и чл. 13) от Директивата.[93]

Учени[редактиране | редактиране на кода]

Повече от 200 учени критикуват директивата, изразявайки опасения относно въздействието на чл. 15 (бивш чл. 11) върху читателската аудитория на онлайн издания и ефективността на задълженията на чл. 17 към доставчиците на услуги, които „ще са от полза за големите играчи“.[94][95][96] Европейският филиал на Коалицията за научни публикации и академични ресурси SPARC призова за премахване на член 15, като настоява, че запазването му „ще направи новинарските публикации от последните две десетилетия по-малко достъпни за изследователите и обществеността, което ще доведе до изкривяване на общественото знание и паметта за минали събития“, а ако бъде разширено до академични издатели по идея на комисията по промишленост, изследвания и енергетика на ЕП „на практика ще поиска от читателите да плащат на издателите за достъп до произведения, за които авторите, институциите или финансиращите изследвания вече са платили на издателите, за да ги направят свободно достъпни за всички.[94][97] Двадесет и пет изследователски центъра споделят опасението, че финансовите ползи от предложената директива ще бъдат по-скоро за големите правоносители, отколкото за създателите.[94]

Много научни издатели, включително Международната асоциация за научни, технически и медицински издатели (STM), базирана в Оксфорд, подкрепят и дори настояват за включването на академични издатели в обхвата на разпоредбата на "Данък линк"[98], докато защитниците на отворените изследвания, между които и Асоциацията на европейските изследователски библиотеки, се противопоставят на тази позиция с аргумента, че фактите и информацията в една научна статия трябва да останат без авторски права.[99]

В отворено писмо до Европейския парламент Европейският съвет за докторанти и млади изследователи изразява безпокойство относно ефектите от установяването на изискванията на членове 3, 15 и 17 от директивата върху работата на учените. Според организацията чрез тези разпоредби в новата правна рамка се „налагат неоправдани ограничения върху извличането на текст и данни на произведения, защитени с авторски права (чл. 3), дават прекалено широки права на издателите на пресата за онлайн използване на съдържанието им (чл. 15), и установява прекалено широко задължение за искане на удостоверяване или автоматично филтриране при качване на онлайн съдържание (чл. 17).[100] Коалицията за научни публикации и академични ресурси – застъпническа група с отворен достъп, принципно се противопоставя на предложението[99].

Издатели[редактиране | редактиране на кода]

През 2018 г. кампания, организирана от Европейската група на дружествата на авторите и композиторите, събира над 32 000 подписа на музикални творци и заинтересовани страни от индустрията, включително десетки хиляди автори на песни, водещи организации, радио- и телевизионни оператори и големите музикални компании, които лобират пред Европейския парламент в подкрепа на цялостно преразглеждане на законодателството за авторското право и елиминиране на разликите в остойностяванeто.[101] Сред подкрепилите кампанията са Давид Гета, Енио Мориконе, Жан-Мишел Жар, групата Air, Пол Маккартни и Джеймс Блънт,[102] писателят Филип Пулман (като ръководител на Обществото на писателите),[103][104] Асоциацията на независимите музикални компании и немският издател Аксел Шпрингер.[105]

Издателските търговски организации също така твърдят, че се провежда „недобросъвестна“ „подвеждаща кампания“. Обвиненията са насочени както към Google,[106][107] така и към други платформи, сред които Уикипедия,[108][109] като се твърди, че Уикипедия и други платформи участват в „неприемливи, подвеждащи кампании [...] за влияние над евродепутатите“.[108] Изтъква се, че през 2016 г. Google заделя 4,5 милиона евро за лобиране в Брюксел[110] и е сред спонсорите на Electronic Frontier Foundation,[111] както и че се опитва да убеждава партньорите си да лобират срещу реформата.[89] Твърдения в този смисъл са публикувани от музикалната индустрия като прессъобщение точно преди гласуването на Комисията по правни въпроси[92].

Издателите твърдят, че доставчиците на лицензирано съдържание като Spotify и Netflix също са негативно засегнати от настоящия режим на авторски права, който според тях е от полза платформи като YouTube (собственост на компанията майка на Google) и Facebook, които доставят предимно съдържание, качено от потребителите, или агрегират съществуващо съдържание.[109][112] Дейвид Лоуъри заявява, че Google провежда „хибридна война“ чрез „робо обаждания, спам имейли, фалшиви акаунти в Twitter, астротърфинг групи, платени учени“. Евродепутатът Жан-Мари Кавада от своя страна заявява, че депутатите получават десетки хиляди имейли относно директивата, което е довело до „блокиране на компютъра на един от моите колеги. Превръща се в спам... Не можем да си представим, че тези имейли са автентични.“[107][109]

Докато някои издатели подкрепят предложението, организацията Европейски иновативни медийни издатели се противопостави на „Данък линк“ и изразява разочарование от факта, че най-големите европейски пресагенции подкрепят подвеждаща кампания за новото сродно право, което според тях е притеснително поради обстоятелството, че подобна мярка би била вредна за представители на тяхната индустрия като по-малки независими издатели, създатели на съдържание и журналисти в цяла Европа.[113]

Вестници[редактиране | редактиране на кода]

В редакционна статия Financial Times заявява, че „YouTube контролира 60% от целия бизнес за стрийминг на аудио, но плаща само 11% от приходите, които получават артистите“.[114] Други вестници се фокусират върху чл. 15, като твърдят, че реформата е битка между европейския медиен плурализъм и монополистичните чуждестранни интернет гиганти.[115][116]. Различни големи издания съобщават, че някои интернет платформи лобират срещу законопроекта, за да подкрепят своите финансови интереси.[117] Група от девет големи европейски издатели на печатни издания, включително Agence France-Presse, Асоциацията на печата и Европейския алианс на новинарските агенции, публикуват съвместно писмо в подкрепа на предложението, описвайки го като „ключово за медийната индустрия, бъдещия достъп на потребителите до новини и в крайна сметка здравето на демокрацията“. В писмото те акцентират върху съществуващата държавна подкрепа за затруднените медии и твърдят, че вместо това тя трябва да бъде предоставена от „интернет гигантите“, които „източват“ приходите от реклама.[118]

Критични мнения за предложението са публикувани през лятото на 2018 г. от големи вестници в Австрия[119], Франция[120], Германия[121][122], Ирландия[123], Италия[124][125], Полша[126], Испания[127] и Словакия.[128]

Създатели на съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Международната федерация на журналистите изразява недоволство от направените изменения в последния момент по предложения текст, които правят възнагражденията на журналистите зависими от „договорни споразумения“ и „закони за собственост“. Описвайки предложенията като „постижение за авторите като цяло“ и „добри новини за индустрията и за авторите в някои сектори“, те определят измененията като „лоши за журналистиката и лоши за Европа“ и призовават ЕС да „реши мъдро и да отхвърли всякакви дискриминационни разпоредби“.[129]

Представител на компания, която прави филтри за съдържание, заявява, че широкото им въвеждане като резултат от член 17 вероятно ще навреди на новите музикални изпълнители, ограничавайки възможността им да споделят това, което създават.[84]

Видни личности[редактиране | редактиране на кода]

Сред хората, които публично са се противопоставили на закона, са комикът Стивън Фрай; авторът Нийл Геймън[130]; създателят на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий; и Винт Сърф – един от създателите на международното Интернет общество и на ICANN.[85]

Съдебна практика[редактиране | редактиране на кода]

В Решение С-360/10 от 16 февруари 2012 Sabam v Netlog – съответно белгийско дружество за колективно управление на права и дружество, което поддържа платформа на социална мрежа онлайн – Съдът на ЕС обявява, че ако бъде постановено от национален съд срещу доставчик на услуги за съхраняване на информация да въведе система за филтриране (като тази в разглеждания случай), няма да бъде спазено изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна. В решението се разяснява, че подобно разпореждане „би могло потенциално да накърни свободата на информация, тъй като тази система може да не прави адекватно разграничение между незаконно и законно съдържание, в резултат на това въвеждането му може да доведе до блокиране на законни съобщения“.[131][132]

Права на човека[редактиране | редактиране на кода]

Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека изразява опасения, че предложението (за директива) е несъвместимо с Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. В публично писмо специалният докладчик Дейвид Кей твърди, че нежеланието да бъдат определени точни задължения за доставчиците на хостинг услуги (услуги за съхраняване съдържание съгласно чл. 14 от Директивата за електронна търговия) създава „значителна правна несигурност“, несъвместима с изискването на пакта всички ограничения на свободата на изразяване да бъдат „предвидени от закона“. Той заключава, че това може да доведе до „натиск върху доставчиците за споделяне на съдържание да сгрешат от предпазливост“. Кей също така разкритикува липсата на „предварителен съдебен контрол“, присъщ на системата, и сходния извънсъдебен характер на нейния процес на обжалване.[133] Той подчертава, че докато законът за авторското право трябва да бъде модернизиран в Европа, това не трябва да се прави по начин, който вреди на свободата на изразяване и че настоящите препоръки в член 17 не са необходими.[84]

Писмото също така изразява загриженост относно липсата на защита за организации с нестопанска цел[133], въпреки че те, както и малките доставчици на съдържание, са изключени от разпоредбите на предложението преди публикуването му.[41] Като основание за това Кей посочва недостатъчно ясно формулираното определението за „доставчик на споделено онлайн съдържание“ съгласно член 2, параграф 5 от директивата, което се основава на двусмислени и силно субективни критерии, като например обема на защитените с авторски права произведения, с които работи, и не предоставя ясни условия за освобождаване от отговорност за нестопански организации (с.8 от доклада).

Противоречие[редактиране | редактиране на кода]

Членове 11 и 13 (15 и 17 приети)[редактиране | редактиране на кода]

Членове 11 и 13 от предложението за директивата преди преговорите на тристранната среща (членове 15 и 17 в окончателната, одобрена версия) съсредоточават върху себе си най-голям интерес и полемики, свързани с баланса на пара и интереси при прилагането им. Член 11, наричан „данък линк“, поражда опасения, че по-малко информация и по-малко ресурси ще бъдат достъпни чрез търсачките.[134] В своя обяснителен меморандум за член 11 Съветът описва съществуващото прилагане на правата за използване на публикации в пресата онлайн като „сложно и неефективно”. В документа (текстът, въз основа на който КОРЕПЕР постига съгласие да предостави на председателството на Съвета мандат за преговори за приемане на предложената директива на първо четене) е обърнато специално внимание на използването на новинарски статии от „новинарски агрегатори или услуги за наблюдаване на медии“ за търговски цели и проблемите, с които биха се сблъскали издателите на пресата при лицензирането на работата си за такива услуги.[41] Европейската комисия анализира прилагането на подобни закони в Германия и Испания и установява, че всъщност издателите са имали финансова полза от увеличеното излагане на публикациите им онлайн.[135][46][136][137]

Опитите на Германия и Испания да установят в закон сродно право за издателите на публикации в пресата по отношение на използването им онлайн от страна на доставчиците на услуги на информационното общество са оценени като „пълно бедствие“, което им струва милиони евро.[138] Google изтегля Google News от пазара в Испания[138] и напълно спира да използва фрагменти от публикации на германските издатели на преса.[139] Експерти прогнозират, че подобна разпоредба в ДАПЦЕП ще доведе до това, че доминацията на големите медийни корпорации в интернет от гледна точка на европейските потребителите ще се засили, тъй като малките онлайн медийни компании трудно биха съумявали да инвестират времето и ресурсите, необходими за да постигнат свои собствени отделни правни споразумения с доставчици на услуги на информационното общество. Според критиците на това ново сродно право за издателите на публикации в пресата много малки медийни компании в Европа в крайна сметка ще бъдат принудени да преустановят съществуването си поради липсата на онлайн присъствие и приходи.[138]

Член 13 е разглеждан като правен инструмент със „смразяващ ефект“ върху онлайн изразяването, тъй като ще принуди повечето уеб услуги да не допускат потребителите да качват съдържание, защитено с авторски права, без предварително получено разрешение, за да избегнат налагането на юридическа отговорност.[140] И въпреки че разпоредбата изисква полагането на „всички възможни усилия в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа“, което допуска тълкуване, по подразбиране по-големите компании ще трябва да използват скъпи технологии за съпоставяне на съдържание, подобна на системата на YouTube — Content ID, чието разработване струва на Google около 100 милиона долара.[141][142][143] Други са загрижени, че поради цената на филтрирането, само големите американски технологични фирми биха разполагали с достатъчно ресурси, за да ги разработят, и че възлагането на задачата на компании от ЕС би имало последици за поверителността и защитата на данните.[144][145][146]

В светлината на спора относно член 13 интернет пионери като Тим Бърнърс-Лий, Винт Сърф, Джими Уейлс и Мич Капор отправят предупреждение в отворено писмо до председателя на ЕП Антонио Таяни с копия до отделни евродепутати, лидерите на европейските политически партии, председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, Лиляна Павлова в качеството ѝ на министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз и др., че „член 13 прави безпрецедентна стъпка към трансформацията на Интернет от отворена платформа за споделяне и иновации в инструмент за автоматизирано наблюдение и контрол на своите потребители“.[147] В писмото се изтъква, че „филтрирането на онлайн съдържание може да бъде краят на интернет, какъвто го познаваме“.[148]

Експертите по медийно право Кристиан Солмеке и Ан-Кристин Хер отбелязват в своя анализ на договорения компромис, че той проправя пътя към използване на филтър за качване (т.нар. контрол на входа), тъй като не съществува друга техника, чрез която да се гарантира спазването на изискванията на закона. Те посочват алтернативни решения за извличане на подобрени лицензионни такси от онлайн доставчик, без да се ограничават правата на частните потребители чрез филтриране на всички качвания – т.е. чрез налагане на такса за частно копиране.[149]

Критиците на разпоредбата, сред които са изпълнителните директори на YouTube и Twitch – Сюзън Уоджиски[150] и Емет Шиър[151] – акцентират и върху проблема с фалшиво-положителни резултати в рамките на такива системи и тяхната неспособност да отчитат изключенията и ограниченията на авторското право включително по-специално онези, които гарантират свободата на изразяване на ползвателите.[152] Поддръжници и трети страни, от своя страна, изтъкват, че YouTube използва Content ID от десетилетие и въпреки това остава успешен доставчик за съдържание от всякакъв вид.[143][153] В допълнение към фалшиво-положителните резултати обаче, системата на YouTube е лесна мишена на злоупотреби от страна на копирайт тролове и измамници, използващи обработката на искове за авторски права от YouTube съгласно Закона за ограничаване на отговорността за нарушаване на авторски права (OCILLA) на САЩ – част от Закона за авторските права в цифровото хилядолетие (DMCA) – като форма на изнудване. Качващите съдържание потребители са изправени пред риска от неправомерни искове за нарушени авторски права и шантаж да платят откуп (ако не искат профилите им да бъдат блокирани), или доксинг чрез изискването за включване на лична информация за контакт при извършване на насрещен иск по този закон.[154]

След приемането му евродепутатът от Пиратската партия Феликс Реда посочва, че член 13 може да доведе до нарушаване на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (CETA), съгласно което споразумяващите се страни трябва да осигурят „ограничения или изключения“ относно отговорността на посредниците, предоставящи комуникационни услуги, по отношение на нарушаването на авторски права и че те не трябва да бъдат „обусловени от това доставчикът на услуги да наблюдава услугата си или изрично да търси факти, доказващи потенциални правонарушения“.[155]

Обществени протести[редактиране | редактиране на кода]

Публични протести срещу членове 11 и 13 в Лисабон през юли 2018 г.
Протести в Хамбург на 6 март 2019 г. срещу Директивата за авторското право на ЕС

Петицията за изваждане на член 13 (чл. 17 в гласуваната версия), публикувана в Change.org под призива „Спрете машината за цензура! Спасете интернет!“, събира повече от 5 милиона подписа, от които приблизително 1,3 милиона са от Германия.[156][157][84][158] В цяла Европа се организират и провеждат протести срещу членове 11 и 13 от директивата, чиято кулминация е достигната на 23 март 2019 г.[159], когато в Мюнхен и Берлин излизат съответно 40 000 и 15 000 граждани на ЕС.[160] Според друга оценка протестиралите на тази дати само в Берлин са 30 000, а общо в Германия на спорните разпоредби се противопоставят около 100 000 души.[159] Демонстрантите обвиняват персонално Аксел Фос и партията на ХДС (Християндемократически съюз) за включването на спорните текстове в законопроекта.[161][162] Протестите се организират от гражданското движение Save The Internet, в чиято подкрепа е осъществена кампания в Gofundme за набиране на средства.[161]

Европейската народна партия е обвинена, че се опитва да придвижи гласуването на директивата напред, за да заобиколи планираните протести на 23 март 2019 г.,[163][164] Представители на най-голямото политическо семейство в ЕП отричат тези твърдения, въпреки осветлените доказателствата, сочещи обратното.[165][166] Германската, чешката, датската и словашката версии на Уикипедия изяло блокират достъпа до съдържанието си и призовават потребителите да се свържат с местния си представител в ЕС, за да се противопоставят на приемането на директивата. Други големи платформи, като Twitch и PornHub, публикуват банери на своите начални страници и в профилите си в социални медии в знак на протест. Тези действия са идентични с предприетите на 18 януари 2012 г. от множество уебсайтове в знак на протест срещу американския законопроект срещу онлайн пиратството Stop Online Piracy Act (SOPA).[167]

„ Запознати ли сте с член 13? Това е правило, отнасящо се до авторското право, предложено от ЕС, което принуждава платформите да контролират всички качвания, ако искат да бъдат в безопасност. Можете да помогнете това да не стане реалност. Разберете как на fixcopyright.wikimedia.org “

Призивът в официалната профилната страница на Уикипедия в Туитър от 21 март 2019 г.

Лобизъм[редактиране | редактиране на кода]

В съобщение за медиите от 27 март 2019 г. публикувано в официалния сайт на Европейския парламент под заглавие „Въпроси и отговори по въпроси относно директивата за цифровото авторско право“ се отбелязва, че директивата е станала обект на интензивна кампания, както и че според някои статистически данни, с които Европейския парламент разполага, евродепутатите рядко или никога преди не са били подложени на лобиране до такава степен (чрез телефонни обаждания, имейли и др.). В съобщението се казва още, че и преди са провеждани „лобистки кампании, предвиждащи катастрофални резултати, които никога не са се сбъднали“.[168] В публикация от 6 август 2019 г. британското издание „Таймс“, собственост на News Corp UK & Ireland Limited – дъщерно дружество на американския медиен конгломерат на Рупърт Мърдок News Corp., твърди, че „Google помага за финансирането на уебсайт, който насърчава хората да изпращат спам на политици и вестници с автоматизирани съобщения, подкрепящи целите на политиката му“.[169] Евродепутатът Свен Шулце заявява, че вярва, че Google стои зад имейл кампанията, тъй като много от имейлите идват от адреси в Gmail.[170]

Лобирането в полза на предложената директива е насочено към самите институции на ЕС и е много по-малко видимо за обществото. Големите медийни групи и издатели са имали много по-голям контакт между своите лобисти и членове на ЕП, отколкото технологичната индустрия, твърдят анализаторите от Corporate Europe Observatory (CEO) – благотворителна организация, която наблюдава активността на корпоративните лобита в Брюксел и работи за повишаване на обществената осведоменост и за ограничаване на корпоративното влияние върху изготвянето на политиките на ЕС. Действията, предприети от тези, които лобират в полза на директивата, включват изпращане на брошури на евродепутатите с презервативи, прикрепени с фразата „Ние обичаме технологичните гиганти, но също така обичаме защитата“, посочва се в доклада на CEO.[92]

В блог публикация в сайта на Европейската комисия, която впоследствие е свалена, противопоставящите се на директивата са наречени "тълпа".[171][172][173] Комисарите, технически отговорни за публикуването в блога – Мария Габриел и Андрус Ансип, отричат ​​да са разрешавали публикуването ѝ, а Европейската комисия публикува официално извинение.[174][171] Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отказва да разкрие кой е разрешил публикуването.[175]

Някои коментатори заявяват, че годините на интензивно лобиране са послужили за „изтласкване на други гласове и успешно изкривяване на обществения дебат“ и че „токсичните“ дискусии вредят на „здравословния диалог“.[92][176]

Проблеми с гласуването[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено преди гласуването на пълния текст на директивата се провежда гласуване, свързано с възможността за гласуване на разпоредбите на членове 11 и 13 по отделно. Предложението е отхвърлено с пасив от 5 гласа, но впоследствие 13 евродепутати отправят искане за промяна на гласовете им, тъй като са гласували неправилно поради предполагаемо объркване в реда на гласуванията в този ден. Коригираните резултати добавят 10 гласа в подкрепа на промяната, която би позволила преразглеждане на спорните членове. Тези корекции обаче са само за парламентарните протоколи и не променят резултата от гласуването.[177][178][179]

Бомбена заплаха[редактиране | редактиране на кода]

Според съобщения в германските медии срещу офиса на Аксел Фос в Бон е била отправена заплаха, че ако Европейският парламент гласува в подкрепа на предложените реформи на авторското право, поставената в офиса бомба ще бъде детонирана. Първоначално съобщението е публикувано във финландски форум за Линукс, а по-голямо внимание получава след препубликуването му в Reddit.[180]

Позицията на Обединеното кралство[редактиране | редактиране на кода]

На 31 януари 2020 г. Обединеното кралство напуска Европейския съюз със срок на преходния период до 31 декември 2020 г. Правителството на Обединеното кралство обявява, че тъй като датата, до която държавите членки на ЕС трябва да транспонират директивата в националното си законодателство, е през 2021 г., Обединеното кралство няма да прилага изцяло ДАПЦЕП. Министърът на университетите, науката, изследванията и иновациите Крис Скидмор заявява, че всички бъдещи промени в правната рамка на Обединеното кралство по отношение на авторското и сродните му права ще бъдат разглеждани като част от обичайния процес на вътрешна политика”.[181] Министърът на културата на Обединеното кралство Найджъл Адамс отбелязва, че макар правителството да подкрепя много от общите цели на Директивата, „предстоящото напускане на Обединеното кралство от ЕС означава, че не сме длъжни да прилагаме изцяло ДАПЦЕП“.[181]

Правно предизвикателство[редактиране | редактиране на кода]

На 24 май 2019 г. Полша подава жалба до Съда на ЕС срещу Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз с главно искане да се отменят буква б) и буква в) от Член 17, параграф 4, на Директива 2019/790 (в частта, съдържаща израза и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б) от Директива (ЕС) 2019/790).[37] Ако Съдът приеме, че обжалваните разпоредби не могат да бъдат отделени от останалите разпоредби в член 17 от без да се измени същността на съдържащата се в този член правна уредба — жалбоподателят иска член 17 от ДАПЦЕП да бъде отменен изцяло.[182] В жалбата се посочва, че въпросните разпоредби задължават доставчиците предварително да контролират цялото съдържание, което техните потребители желаят да публикуват онлайн, чрез информационни технологии за автоматично филтриране, без да предвиждат гаранции за спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация и забраната за общ предварителен контрол. Заместник-министърът на външните работи на Полша Конрад Шимански заявява, че директивата „може да доведе до приемане на регулации, които са аналогични на налагане на цензура, която е забранена не само в полската конституция, но и в договорите на ЕС“.[37][183] Решението на Съда на ЕС по жалбата на Полша е оповестено на 26 април 2022 г. на публично заседание на Съда – неговото първо произнасяне по тълкуването на Директива 2019/790. Жалбата е отхвърлена, като Съдът намира, че са предвидени подходящи гаранции, за да се осигури спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, както и на справедлив баланс между това право и правото на интелектуална собственост.[184]

Прилагане в националното законодателство[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като е директива, а не регламент, законодателният акт на ЕС за авторското право в цифровия единен пазар не се прилага пряко, а трябва да бъде въведен в националните законодателства от парламентите на държавите членки на ЕС. Към 26 юли 2021 г. само 4 от 27-те държави членки са приели съответните закони за транспониране на ДАПЕЦП, а сред изоставащите със сроковете са Австрия, Белгия, България, Хърватия, Румъния, Франция, Испания и Швеция. След изтичане на крайния срок за въвеждане в националните законодателства на правилата, уредени в ДАПЦЕП ( 7 юни 2021 г.), Комисията открива производства за установяване на нарушение на правото на Съюза.[185] Година по-късно България продължава да е в списъка с държави членки, редом с Белгия, Гърция, Кипът, Латвия, Португалия, Словения, Финландия и Швеция, които не са въвели директивата в своето законодателство.[186]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ eur-lex.europa.eu
  2. ↑ European Commission. Proposal for a Directive of the European Parliament and of the Council on copyright in the Digital Single Market // 14 September 2016. Архивиран от оригинала на 23 June 2018. Посетен на 22 June 2018.
  3. ↑ European Commission. The EU copyright legislation // 28 August 2015. Архивиран от оригинала на 5 July 2018. Посетен на 4 July 2018.
  4. ↑ Copyright rules for the digital environment: Council agrees its position – Consilium // Europa (web portal). Архивиран от оригинала на 13 June 2018. Посетен на 1 July 2018.
  5. ↑ EU reaches provisional deal on online copyright reform // 13 February 2019. Архивиран от оригинала на 14 February 2019. Посетен на 14 February 2019.
  6. ↑ а б Volpicelli, Gian. The EU has passed Article 13, but Europe's meme war is far from over // Архивиран от оригинала на 12 September 2018. Посетен на 12 September 2018.
  7. ↑ а б в Vincent, James. Europe’s controversial overhaul of online copyright receives final approval // The Verge. 26 March 2019. Посетен на 26 March 2019.
  8. ↑ а б в Kleinman, Zoe. EU backs controversial copyright law // BBC. 2019-03-26. Посетен на 2019-03-26.
  9. ↑ а б в Browne, Ryan. Article 13: EU Council backs copyright law that could hit YouTube, FB // 2019-04-15. Посетен на 2019-04-15.
  10. ↑ Digital Single Market Copyright Directive: EU to start dialogue with stakeholder // 2019-10-15. Архивиран от оригинала на 2019-10-15. Посетен на 2022-05-23.
  11. ↑ European Commission. Commission welcomes adoption of the Directive on copyright in the information society by the Council // 4 July 2018. Архивиран от оригинала на 5 July 2018. Посетен на 4 July 2018.
  12. ↑ Авторско право и сродните му права в информационното общество. Резюме на Директива 2001/29/EО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество
  13. ↑ Battle on EU copyright law re-opened by Commission // POLITICO. 5 December 2012. Архивиран от оригинала на 23 June 2018. Посетен на 22 June 2018.
  14. ↑ Directorate General Internal Market and Services Directorate D – Intellectual property D1. Report on the responses to the Public Consultation on the Review of the EU Copyright Rules // July 2014. Архивиран от оригинала на 23 June 2018. Посетен на 22 June 2018.
  15. ↑ Profile: EU's Jean-Claude Juncker // BBC, 15 July 2014. Архивиран от оригинала на 1 November 2018. Посетен на 13 September 2018.
  16. ↑ Questions and Answers: The Juncker Commission // European Commission, 10 September 2014.
  17. ↑ Traynor, Ian. EU unveils plans to set up digital single market for online firms // The Guardian. 6 May 2015. Архивиран от оригинала на 4 July 2018. Посетен на 13 September 2018.
  18. ↑ Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions – A Digital Single Market Strategy for Europe // 6 May 2015. Архивиран от оригинала на 23 June 2018. Посетен на 22 June 2018.
  19. ↑ European Parliament resolution of 9 July 2015 on the implementation of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society (2014/2256(INI)) // 9 July 2015. Архивиран от оригинала на 12 June 2018. Посетен на 9 June 2018.
  20. ↑ Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions – Towards a modern, more European copyright framework // Архивиран от оригинала на 23 June 2018. Посетен на 22 June 2018.
  21. ↑ European Commission. Proposal for a Directive of the European Parliament and of the Council on Copyright in the Digital Single Market // 14 September 2016. Архивиран от оригинала на 22 August 2018. Посетен на 13 September 2018.
  22. ↑ EU Council agrees Copyright Directive position // CREATe, 29 May 2018. Архивиран от оригинала на 23 June 2018. Посетен на 22 June 2018.
  23. ↑ а б в Copyright rules for the digital environment: Council agrees its position // European Council, 25 May 2018. Архивиран от оригинала на 13 June 2018. Посетен на 1 July 2018.
  24. ↑ Sweney, Mark. YouTube and Facebook escape billions in copyright payouts after EU vote // 5 July 2018. Архивиран от оригинала на 24 July 2018. Посетен на 5 July 2018.
  25. ↑ Khan, Mehreen. MEPs reject EU copyright reforms in victory for internet giants // Financial Times, 5 July 2018. Архивиран от оригинала на 5 July 2018. Посетен на 5 July 2018.
  26. ↑ EU's controversial copyright plan rejected // BBC News. 5 July 2018. Архивиран от оригинала на 5 July 2018. Посетен на 5 July 2018.
  27. ↑ Böhm, Markus. EU-Parlament bremst Urheberrechtsreform aus // Der Spiegel, 5 July 2018. Архивиран от оригинала на 6 July 2018. Посетен на 6 July 2018.
  28. ↑ Vincent, James. EU approves controversial Copyright Directive, including internet 'link tax' and 'upload filter' // 12 September 2018. Архивиран от оригинала на 12 September 2018. Посетен на 12 September 2018.
  29. ↑ Lee, Timothy. What's in the sweeping copyright bill just passed by the European Parliament // Ars Technica. 12 September 2018. Архивиран от оригинала на 12 September 2018. Посетен на 12 September 2018.
  30. ↑ Fingas, Jon. EU copyright laws face uncertain fate after 11 countries reject proposal // Engadget. 19 January 2019. Архивиран от оригинала на 20 January 2019. Посетен на 19 January 2019.
  31. ↑ Copyright: MEPs back provisional agreement // 26 February 2019. Архивиран от оригинала на 27 February 2019. Посетен на 26 February 2019.
  32. ↑ voting results on page 8
  33. ↑ voting results with corrections (end of page 53) on page 52-53
  34. ↑ Copyright in the Digital Single Market // Votewatch Europe. Посетен на 30 Mar 2019.
  35. ↑ Vincent, James. Ten European lawmakers say they voted against pivotal copyright amendment by accident // 27 March 2019. Посетен на 27 March 2019.
  36. ↑ Zaken, Ministerie van Buitenlandse. Joint statement on the Directive of the European Parliament and Council on copyright in the Digital Single Market - Policy document - The Netherlands at International Organisations // 2019-02-20. Посетен на 2019-06-06.
  37. ↑ а б в г Liptak, Andrew. Poland has filed a complaint against the European Union’s copyright directive // 2019-05-25. Посетен на 2019-05-27.
  38. ↑ Hern, Alex. MEPs approve sweeping changes to copyright law // The Guardian. 2019-03-26. Посетен на 2019-03-26.
  39. ↑ а б в DIRECTIVE (EU) 2019/... OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL on copyright and related rights in the Digital Single Market and amending Directives 96/9/EC and 2001/29/EC // European Parliament, 26 March 2019. Посетен на 15 April 2019.
  40. ↑ Copyright Reform: Help Us Ensure an Effective TDM Exception! – LIBER // LIBER, 25 September 2017. Архивиран от оригинала на 28 February 2018. Посетен на 9 June 2018.
  41. ↑ а б в г д е ж Proposal for a directive on copyright in the Digital Single Market // 25 May 2018. с. 26. Архивиран от оригинала на 9 June 2018.
  42. ↑ 24 organisations urge Rapporteur Axel Voss MEP to strike a more ambitious deal on TDM – European Alliance for Research Excellence // European Alliance for Research Excellence, 8 June 2018. Архивиран от оригинала на 12 June 2018. Посетен на 12 June 2018.
  43. ↑ Educators ask for a better copyright // Open Education Working Group. 16 January 2018. Архивиран от оригинала на 5 July 2018. Посетен на 5 July 2018.
  44. ↑ ETUCE urges the European Parliament to vote in favour of an open, broad and flexible EU copyright education exception // European Trade Union Committee for Education, 4 July 2018. Посетен на 15 April 2019.
  45. ↑ Final text of the Directive as submitted to the Parliament on 26 March 2019 // Посетен на 26 March 2019.
  46. ↑ а б в г д Strengthening the Position of Press Publishers and Authors and Performers in the Copyright Directive – Think Tank // European Parliament. Архивиран от оригинала на 12 June 2018. Посетен на 9 June 2018.
  47. ↑ Reda, Felix. What’s at stake in the July 5 #SaveYourInternet vote: The text, explained // Felix Reda. Архивиран от оригинала на 5 July 2018. Посетен на 5 July 2018.
  48. ↑ Meyer, David. EU Holds Online Platforms Liable for Users' Copyright Infringement // Fortune. 26 March 2019. Посетен на 15 April 2019.
  49. ↑ O’Brien, Kevin J. Royalty Dispute Stops Music Videos in Germany // New York Times. Архивиран от оригинала на 11 August 2018. Посетен на 10 August 2018.
  50. ↑ а б Amendments adopted by the European Parliament on 12 September 2018 on the proposal for a directive of the European Parliament and of the Council on copyright in the Digital Single Market // European Parliament, 12 September 2018. Архивиран от оригинала на 11 November 2018. Посетен на 21 November 2018.
  51. ↑ Music creators call for EU-wide rights reversion mechanism // Архивиран от оригинала на 2018-06-12. Посетен на 2022-05-23.
  52. ↑ Our Views on the European Commission's Draft Legislation to Modernise the European Copyright Framework and Proposed Amendments // August 2017. Архивиран от оригинала на 2018-06-12. Посетен на 2022-05-23.
  53. ↑ European Parliament votes to improve access to digitised cultural heritage // Архивиран от оригинала на 22 June 2018. Посетен на 22 June 2018.
  54. ↑ Bode, Karl. The EU Can Still Be Saved From Its Internet-Wrecking Copyright Plan // Motherboard. 12 September 2018. Посетен на 15 April 2019.
  55. ↑ MEPs pro Manifesto for an open and fair internet // Архивиран от оригинала на 2019-03-21. Посетен на 2022-05-23.
  56. ↑ Pledge 2019: Against Article 13 // Архивиран от оригинала на 20 март 2019. Посетен на 21 май 2022.
  57. ↑ Amendment 269 // Архивиран от оригинала на 21 март 2019. Посетен на 21 май 2022.
  58. ↑ Copyright in the Digital Single Market: European Parliament Vote // Посетен на 21 май 2022.
  59. ↑ а б в Results of the 12th of September vote on Copyright in the Digital Single Market // Архивиран от оригинала на 9 декември 2018. Посетен на 21 май 2022.
  60. ↑ 'The industry is totally united on this issue': UK Music leads copyright delegation to Brussels // Архивиран от оригинала на 24 юли 2018. Посетен на 21 май 2022.
  61. ↑ Axel Voss appointed new Rapporteur for Copyright Directive // eppgroup.eu. 15 June 2017. Архивиран от оригинала на 5 юли 2018. Посетен на 21 май 2022.
  62. ↑ Copyright directive: statement by Axel VOSS (EPP,DE), rapporteur // European Parliament, 2 July 2018. Архивиран от оригинала на 5 юли 2018.
  63. ↑ EU-Urheberrechtsreform: Das "absolute Unverständnis" des Axel Voss - Golem.de // Архивиран от оригинала на 23 февруари 2019. Посетен на 21 май 2022.
  64. ↑ O'Brein, Danny. Italy Steps Up To Defend EU Internet Users Against Copyright Filters – Who Will Be Next? // Electronic Frontier Foundation. 23 October 2018. Архивиран от оригинала на 23 октомври 2018. Посетен на 21 май 2022.
  65. ↑ MEPs rally against planned EU copyright reform // Архивиран от оригинала на 1 юли 2018. Посетен на 21 май 2022.
  66. ↑ Julia Reda discusses the current Proposal for a Directive on copyright in the Digital Single Market – Kluwer Copyright Blog // 18 June 2018. Архивиран от оригинала на 1 юли 2018. Посетен на 21 май 2022.
  67. ↑ а б UKIP opposes the EU's Copyright Directive in the Single Digital Market // 3 July 2018. Архивиран от оригинала на 2018-11-29. Посетен на 2022-05-23.
  68. ↑ Kayali, Laura. The #copyright directive was approved today... // 25 May 2018. Архивиран от оригинала на 19 февруари 2019. Посетен на 21 май 2022.
  69. ↑ Copyright rules for the digital environment: Council agrees its position // Council of the EU. 2018-05-25. Посетен на 2022-07-07.
  70. ↑ Kevin Kühnert fordert Abstimmung auf SPD-Parteikonvent // Spiegel Online. 22 February 2019. Архивиран от оригинала на 22 февруари 2019. Посетен на 21 май 2022.
  71. ↑ Sitte, Petra. Uploadfilter und Leistungsschutzrecht: Ewiges Déjà-Vu // 15 February 2019. Архивиран от оригинала на 23 февруари 2019. Посетен на 21 май 2022.
  72. ↑ Altmaier opfert Start-ups im Urheberrecht // Frankfurter Allgemeine Zeitung. 2019-03-25. Архивиран от оригинала на 2019-09-26. Посетен на 21 май 2022.
  73. ↑ Wölken, Tiemo [@woelken] (2019-03-25). "Was bisher in #Brüssel & #Berlin nur gemunkelt wurde, lässt sich offensichtlich nun so belegen, dass es veröffentlicht wird. Es gab einen Deal auf höchster Ebene zwischen Deutschland & Frankreich. #Uploadfilter gegen #Gas. Ein Grund mehr morgen mit #Nein zu stimmen! #Artikel13" (Tweet) – via Twitter.
  74. ↑ Locklear, Mallory. Digital rights groups speak out against EU plan to scan online content // Engadget. 17 October 2017. Архивиран от оригинала на 20 февруари 2019. Посетен на 21 май 2022.
  75. ↑ Letter by 145 civil society organisations // Архивиран от оригинала на 12 юни 2018. Посетен на 21 май 2022.
  76. ↑ Open letter: 59 organisations encourage Axel Voss to delete ancillary copyright from the DSM directive 19/04/2018 by Tom Hirche // IGEL Initiative Against an Ancillary Copyright. 2018-04-19. Посетен на 2022-07-08.
  77. ↑ а б Italy Wikipedia shuts down in protest at EU copyright law // BBC News. BBC, 3 July 2018. Архивиран от оригинала на 29 юли 2018. Посетен на 21 май 2022.
  78. ↑ Farrell, James. Italian, Spanish and Polish Wikipedia pages shut down ahead of controversial copyright law // Silicon Angle. Silicon Angle Media, 4 July 2018. Архивиран от оригинала на 29 юли 2018. Посетен на 21 май 2022.
  79. ↑ pg/st. Polish Wikipedia shuts down in protest at EU copyright law // Poland in English. Telewizja Polska, 4 July 2018. Архивиран от оригинала на 29 юли 2018. Посетен на 21 май 2022.
  80. ↑ Problems remain with the EU's copyright reform // 7 February 2019. Архивиран от оригинала на 22 февруари 2019. Посетен на 21 май 2022.
  81. ↑ Davenport, Allison. We do not support the EU Copyright Directive in its current form. Here's why you shouldn't either // 28 February 2019. Архивиран от оригинала на 6 март 2019. Посетен на 21 май 2022.
  82. ↑ Why Wikipedia will go offline for 24 hours in Germany // Washington Post. 14 March 2019. Архивиран от оригинала на 19 март 2019. Посетен на 21 май 2022.
  83. ↑ Prepare for the shutdown of Slovak Wikipedia // spectator.sme.sk. 20 March 2019. Архивиран от оригинала на 21 март 2019. Посетен на 21 май 2022.
  84. ↑ а б в г Why Four Versions of Wikipedia Have Deliberately Gone Dark // Fortune. Архивиран от оригинала на 22 март 2019. Посетен на 21 май 2022.
  85. ↑ а б Protests over Brussels copyright reform // BBC News Online. 15 June 2018. Архивиран от оригинала на 16 март 2019. Посетен на 21 май 2022.
  86. ↑ Over 50 Human Rights & Media Freedom NGOs ask EU to Delete Censorship Filter & to Stop © Madness – Copybuzz // 16 October 2017. Архивиран от оригинала на 9 юли 2018. Посетен на 21 май 2022.
  87. ↑ European copyright: there's a better way // Google. 14 September 2016. Архивиран от оригинала на 9 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  88. ↑ Now is the time to fix the EU copyright directive // 7 February 2019.
  89. ↑ а б Google criticised for push against EU copyright reform // Financial Times, 26 June 2018. Архивиран от оригинала на 5 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  90. ↑ D'onfo, Julianne. YouTube CEO urges YouTube creators to protest European copyright law // CNBC. 22 October 2018. Архивиран от оригинала на 22 октомври 2018. Посетен на 22 май 2022.
  91. ↑ About the transfer of value / value gap // European Grouping of Societies of Authors and Composers, 31 January 2018. Архивиран от оригинала на 2018-07-03. Посетен на 2022-05-23.
  92. ↑ а б в г Copyright Directive: how competing big business lobbies drowned out critical voices // Архивиран от оригинала на 16 февруари 2019. Посетен на 22 май 2022.
  93. ↑ The EU Copyright Directive: What Redditors in Europe need to know // Архивиран от оригинала на 7 декември 2018. Посетен на 22 май 2022.
  94. ↑ а б в Copyright Reform: Open Letter from European Research Centres // CREATe. 29 June 2018. Архивиран от оригинала на 29 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  95. ↑ Letter by 169 academics // Архивиран от оригинала на 5 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  96. ↑ Open letter by 40 scholars to the European Commission // 30 October 2016. Архивиран от оригинала на 12 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  97. ↑ "Copyright in the Digital Single Market" briefing // SPARC Europe. Архивиран от оригинала на 22 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  98. ↑ STM response to Directive on Copyright in the Digital Single Market // International Association of Scientific, Technical, and Medical Publishers, 14 September 2016. Архивиран от оригинала на 10 април 2018. Посетен на 22 май 2022.
  99. ↑ а б Schiermeier, Quirin. EU copyright reforms draw fire from scientists // Nature 556 (7699). 5 April 2018. DOI:10.1038/d41586-018-03837-7. с. 14–15.
  100. ↑ Eurodoc Open Letter to European Parliament on Copyright Directive // 2 July 2018. Архивиран от оригинала на 2 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  101. ↑ David Guetta and all three major labels are among industry giants pushing for copyright reform | TIO // theindustryobserver.com.au. Архивиран от оригинала на 21 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  102. ↑ Paul McCartney, James Blunt Back New European Copyright Law // The Hollywood Reporter. 4 July 2018. Архивиран от оригинала на 4 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  103. ↑ The Society of Authors' Response to the Intellectual Property Office's Calls for Views on the European Commission's Draft Legislation to Modernise the European Copyright Framework // Society of Authors. Архивиран от оригинала на 2018-07-04. Посетен на 2022-05-23.
  104. ↑ Vincent, James. This is what at stake with the EU’s latest copyright reform // The Verge. 11 September 2018. Архивиран от оригинала на 11 септември 2018. Посетен на 22 май 2022.
  105. ↑ Tensions heighten ahead of crunch EU copyright reform vote // Архивиран от оригинала на 1 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  106. ↑ MYTHBUSTER // European Magazine Media Association and others. Архивиран от оригинала на 5 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  107. ↑ а б UK Music chief slams Google as "corporate vultures" as figures show Google's €31m EU lobbying bid // UK Music. Архивиран от оригинала на 4 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  108. ↑ а б ENPA reacts to Wikipedia hostile campaign against Copyright // European Newspaper Publishers' Association, 3 July 2018. Архивиран от оригинала на 2018-07-05. Посетен на 2022-05-23.
  109. ↑ а б в European Parliament balks at copyright law reform vote // The Register. 5 July 2018. Архивиран от оригинала на 5 септември 2018. Посетен на 22 май 2022.
  110. ↑ Transparency Register: Google // Архивиран от оригинала на 4 юли 2017. Посетен на 22 май 2022.
  111. ↑ JURI's out, Euro copyright votes in: Whoa, did the EU just 'break the internet'? // The Register. 20 June 2018. Архивиран от оригинала на 1 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  112. ↑ About the transfer of value / value gap // European Grouping of Societies of Authors and Composers, 31 January 2018. Архивиран от оригинала на 2018-07-03. Посетен на 2022-05-23.
  113. ↑ Our Op-ed as published in EurActiv: Small publishers: Take 'neighbouring right' out of EU copyright reform // Архивиран от оригинала на 14 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  114. ↑ The case for reforming the rules of copyright // Financial Times, 6 July 2018. Архивиран от оригинала на 9 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  115. ↑ Médias. Défendre le pluralisme en Europe contre les géants du Net ! // L'Humanité. 20 June 2018. Архивиран от оригинала на 7 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  116. ↑ L’Europe doit défendre les médias contre la loi des Gafa // Libération.fr. Архивиран от оригинала на 7 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  117. ↑ Sweney, Mark. YouTube and Facebook escape billions in copyright payouts after EU vote // 5 July 2018. Архивиран от оригинала на 24 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
    Khan, Mehreen. MEPs reject EU copyright reforms in victory for internet giants // Financial Times, 5 July 2018. Архивиран от оригинала на 5 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
    Duke, Simon. Google searches for way round EU copyright // The Sunday Times. 1 July 2018. Архивиран от оригинала на 7 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
    Schechner, Sam. Tech Companies Win Reprieve as EU Parliament Delays Copyright Law // Wall Street Journal. 5 July 2018. Архивиран от оригинала на 7 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
    Tech Giants Are Stronger Than Paul McCartney // Bloomberg.com. Архивиран от оригинала на 17 септември 2018. Посетен на 22 май 2022.
  118. ↑ Letter by 9 news agencies // 14 December 2017. Архивиран от оригинала на 8 февруари 2018.
  119. ↑ EU-Pläne für Uploadfilter könnten Todesstoß für Memes bedeuten – derStandard.at // Архивиран от оригинала на 23 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  120. ↑ Un projet de loi européen pourrait menacer les mèmes sur Internet // FIGARO, 8 June 2018. Архивиран от оригинала на 21 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  121. ↑ Beuth, Patrick. Upload-Filter: Liebe Leserin, lieber Leser, // Der Spiegel. 18 June 2018. Архивиран от оригинала на 21 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  122. ↑ WELT. EU-Ausschuss stimmt für Leistungsschutz und Uploadfilter // DIE WELT. 20 June 2018. Архивиран от оригинала на 16 март 2019. Посетен на 22 май 2022.
  123. ↑ EU's attempt at internet copyright reform is a ridiculous own goal // The Irish Times. Архивиран от оригинала на 21 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  124. ↑ Ombre (più che luci) della riforma europea del copyright // La Stampa. Архивиран от оригинала на 20 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  125. ↑ Europa, stretta sul copyright: arriva la tassa sui link (e meme a rischio) // Il Sole 24 ORE. Архивиран от оригинала на 23 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  126. ↑ Będzie cenzura internetu? Ekspertka: To może uderzyć nawet w przeglądy prasy i portale typu Wykop // tokfm. Архивиран от оригинала на 23 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  127. ↑ Editorial | A digital agreement // El País. 24 March 2017. Архивиран от оригинала на 23 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  128. ↑ a.s., Petit Press. Bruselská smernica môže uškodiť otvorenému a slobodnému internetu // tech.sme.sk. Архивиран от оригинала на 23 юни 2018. Посетен на 22 май 2022.
  129. ↑ New copyright directive makes a mockery of journalists' authors' rights // 14 February 2019. Архивиран от оригинала на 14 февруари 2019. Посетен на 22 май 2022.
  130. ↑ Paul McCartney joins crowded fight over online rules // Politico. 4 July 2018. Архивиран от оригинала на 5 юли 2018. Посетен на 22 май 2022.
  131. ↑ Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers CVBA (SABAM) v Netlog NV // 16 February 2012. Посетен на 22 май 2022.
  132. ↑ Огнянова, Нели. Съд на ЕС: Филтрирането в случаи като Sabam v Netlog нарушава баланса на права // Медийно право. 2012-02-16. Посетен на 2022-07-09.
  133. ↑ а б Kaye, David. European Union draft directive on copyright in the digital single market // Office of the United Nations High Commissioner for Human Rights, 13 June 2018. Архивиран от оригинала на 15 юни 2018.
  134. ↑ Satariano, Adam. Tech Giants Win a Battle Over Copyright Rules in Europe // The New York Times. 5 July 2018. Архивиран от оригинала на 15 February 2019. Посетен на 15 February 2019.
  135. ↑ asktheeu.org. Online News Aggregation and Neighbouring Rights for News Publishers // 2017. Архивиран от оригинала на 5 March 2018. Посетен на 10 June 2018.
  136. ↑ Rushe, Dominic. Google News Spain to close in response to story links 'tax' // 11 December 2014. Архивиран от оригинала на 21 July 2018. Посетен на 5 July 2018.
  137. ↑ European MEPs vote to reopen copyright debate over ‘censorship’ controversy // TechCrunch. Архивиран от оригинала на 5 July 2018. Посетен на 5 July 2018.
  138. ↑ а б в "EU Lawmakers Are Still Considering This Failed Copyright Idea", Fortune, 24 March 2016
  139. ↑ "Google Is Being Criticized Over Its Copyright Stance In Europe. But the Company Is Right", Fortune, 26 June 2018
  140. ↑ "Tech Industry and Activists Still Hope to Sink New EU Copyright Rules", Fortune, 14 February 2019
  141. ↑ "Google Once Cited EU's Copyright Reforms as a Business Risk. Now They're a Reality", Fortune, 26 March 2019
  142. ↑ 'Disastrous' copyright bill vote approved // BBC News. 20 June 2018. Архивиран от оригинала на 25 June 2018. Посетен на 1 July 2018.
  143. ↑ а б Voss, Axel. Europäisches Urheberrecht // 18 June 2018. Архивиран от оригинала на 2018-07-05. Посетен на 2022-05-23.
  144. ↑ Romero-Moreno, Felipe. 'Notice and staydown' and social media: amending Article 13 of the Proposed Directive on Copyright // International Review of Law, Computers & Technology. 29 May 2018. DOI:10.1080/13600869.2018.1475906. с. 1–24.
  145. ↑ Maack, Már Másson. The EU's disastrous Copyright Reform, explained by its lovers and haters // The Next Web. 19 June 2018. Архивиран от оригинала на 20 June 2018. Посетен на 21 June 2018.
  146. ↑ Romero-Moreno, Felipe. 'Upload filters' and human rights: implementing Article 17 of the Directive on Copyright in the Digital Single Market // International Review of Law, Computers & Technology. 17 March 2020. DOI:10.1080/13600869.2020.1733760. с. 1–31.
  147. ↑ "Article 13 of the EU Copyright Directive Threatens the Internet", letter to the President of the European Parliament, 12 June 2018
  148. ↑ "European Parliament approves controversial new copyright directive", Newstalk, 26 March 2019
  149. ↑ Christian Solmecke und Anne-Christine Herr. Rechtliche Analyse der Pro- und Contra Argumente zu Artikel 13 der geplanten EU Urheberrechtsnovelle // 2019-03-19. Посетен на 2019-03-25.
  150. ↑ Chmielewski, Dawn C. YouTube CEO Susan Wojcicki Warns Against "Unintended Consequences" Of EU's Article 13 // 12 November 2018. Архивиран от оригинала на 6 March 2019. Посетен на 4 March 2019.
  151. ↑ Baran, Jonathan. Twitch CEO: Article 13 'Wrong Compromise' On Copyright Reform // 2019-03-27. Архивиран от оригинала на 2019-04-01. Посетен на 2022-05-23.
  152. ↑ "Everything you need to know about Europe's new meme-ending war". CNET. 2018-06-22. Посетено на 2018-07-01
  153. ↑ Censorship Machines are 'Destroying The Internet' As We Speak? // TorrentFreak. 24 June 2018. Архивиран от оригинала на 24 July 2018. Посетен на 23 July 2018.
  154. ↑ YouTube’s copyright strikes have become a tool for extortion // The Verge. 11 February 2019. Архивиран от оригинала на 20 February 2019. Посетен на 20 February 2019.
  155. ↑ Moody, Moody. Could Article 13's Upload Filters Be Thrown Out Because Of The EU-Canada Trade Deal CETA? // 17 April 2019. Посетен на 2019-04-17.
  156. ↑ Le choc des titans // Paperjam News. 31 January 2019. Архивиран от оригинала на 13 February 2019. Посетен на 13 February 2019.
  157. ↑ 4,7 Millionen Unterschriften gegen Upload-Filter // 18 February 2019. Архивиран от оригинала на 18 February 2019. Посетен на 18 February 2019.
  158. ↑ The Worst Possible Version of the EU Copyright Directive Has Sparked a German Uprising // 18 February 2019. Архивиран от оригинала на 23 February 2019. Посетен на 24 February 2019.
  159. ↑ а б Dieser Protest könnte Artikel 13 stoppen // sueddeutsche.de. 2019. Посетен на 23 March 2019.
  160. ↑ EU copyright bill: Protests across Europe highlight rifts over reform plans | DW | 23 March 2019 // DW.COM. Архивиран от оригинала на 23 March 2019. Посетен на 23 March 2019.
  161. ↑ а б Kleinz, Torsten. "Dieser Bot geht wählen" – 3000 demonstrieren in Köln gegen Urheberrechtsreform // 23 February 2019. Архивиран от оригинала на 24 February 2019. Посетен на 23 February 2019.
  162. ↑ Demo gegen Urheberrechtsreform - Tausende wehren sich gegen Artikel 13 // ZDF. 2 March 2019. Архивиран от оригинала на 3 March 2019. Посетен на 2 March 2019.
  163. ↑ Felix Reda [@Senficon] (5 March 2019). "Here is written proof that @EPPGroup tried to move the vote on #copyright & #Article13 ahead to next week. Apparently they're denying it now, so either your public outcry impressed them, or they figured out that the translations won't be ready in time. #SaveYourInternet [Repost]" (Tweet). Retrieved 24 March 2019 – via Twitter.
  164. ↑ EU-Urheberrechtsreform: Der Zorn der Übergangenen // Spiegel Online. 5 March 2019. Архивиран от оригинала на 8 March 2019. Посетен на 8 March 2019.
  165. ↑ UPDATED! How do you pass the most unpopular measure in European history? With the most undemocratic dirty trick in EU history: stop the #Article13 vote from being moved ahead of day of protest! // Архивиран от оригинала на 5 March 2019. Посетен на 8 March 2019.
  166. ↑ Supporters Of Article 13 Briefly Tried To Move Parliament Vote Up Before Scheduled Protests; Now Deny Plan That They Clearly Had // 5 March 2019. Архивиран от оригинала на 8 March 2019. Посетен на 8 March 2019.
  167. ↑ Vincent, James. European Wikipedias have been turned off for the day to protest dangerous copyright laws // The Verge. 21 March 2019. Архивиран от оригинала на 21 March 2019. Посетен на 21 March 2019.
  168. ↑ Questions and Answers on issues about the digital copyright directive // European Parliament, 1 November 2019. Архивиран от оригинала на 18 February 2019. Посетен на 17 February 2019.
  169. ↑ Media Correspondent, Matthew Moore. Google funds website that spams for its causes // The Times. 6 August 2018. Архивиран от оригинала на 10 August 2018. Посетен на 10 August 2018.
  170. ↑ "Ich bin kein Bot": Tausende Menschen protestieren gegen Urheberrechtsreform // Frankfurter Allgemeine Zeitung. 17 February 2019. Архивиран от оригинала на 20 February 2019. Посетен на 20 February 2019.
  171. ↑ а б EU takes down strange, 'offensive' blog post attacking internet campaigners // The Independent. 19 February 2019. Архивиран от оригинала на 24 February 2019. Посетен на 24 February 2019.
  172. ↑ EU takes down strange, 'offensive' blog post attacking internet campaigners // The Independent. 19 February 2019. Архивиран от оригинала на 16 March 2019. Посетен на 21 March 2019.
  173. ↑ Beuth, Patrick. Streit über Artikel 13: Wer braucht schon Argumente? // Spiegel Online, 28 February 2019. Архивиран от оригинала на 28 February 2019. Посетен на 28 February 2019.
  174. ↑ Youtuber: Wie sich PietSmiet, RobBubble und Co. gegen Artikel 13 wehren // Архивиран от оригинала на 24 February 2019. Посетен на 24 February 2019.
  175. ↑ EU Commission Refuses To Explain Why It Published Medium Article Mocking The Public's Concerns Over Article 13 // Архивиран от оригинала на 22 March 2019. Посетен на 23 March 2019.
  176. ↑ Kayali, Laura. Winners and losers of Europe's copyright reform // 14 February 2019. Архивиран от оригинала на 18 February 2019. Посетен на 17 February 2019.
  177. ↑ Hern, Alex. MEPs accidentally vote wrong way on copyright law // The Guardian. 2019-03-27. Посетен на 2019-03-27.
  178. ↑ Vinocur, Nicholas. Button-pushing errors affected copyright reform vote, record shows // 2019-03-27. Посетен на 2019-03-27.
  179. ↑ Masnick, Mike. Enough MEPs Say They Mistakenly Voted For Articles 11 & 13 That The Vote Should Have Flipped; EU Parliament Says Too Bad // 26 March 2019. Посетен на 2019-03-27.
  180. ↑ Stolton, Samuel. Copyright MEP in bomb threat scare // 19 March 2019.
  181. ↑ а б William Wortley. UK Government "has no plans" to implement the Copyright Directive // Bird & Bird LLP, 24 January 2020.
  182. ↑ Съд на ЕС: жалба на Полша срещу филтрирането // Медийно право. 2019-08-22. Посетен на 2022-07-29.
  183. ↑ Poland files complaint with EU's top court over copyright rule change // Reuters. 2019-05-24. Посетен на 2019-05-27.
  184. ↑ Съд на ЕС: делото на Полша по чл.17 от Директива 2019/790 за предварителния контрол/ филтриране на съдържанието // Медийно право. 2022-04-26. Посетен на 2022-07-29.
  185. ↑ Commission starts legal action against 23 EU countries over copyright rules // Reuters. 2021-07-26. Посетен на 1 August 2021.
  186. ↑ Национални мерки за транспониране Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (Текст от значение за ЕИП.) // eur-lex.europa.eu

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Directive on Copyright in the Digital Single Market в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Директива_относно_авторското_право_в_цифровия_единен_пазар&oldid=12106455“.