Директорат на Източна Румелия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Директоратът е централният орган на изпълнителната власт (правителство) на Източна Румелия. Действа като английския таен (частен) съвет при генерал-губернатора на областта.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от главния секретар (който е и директор на вътрешните работи), директорите (ръководители) на останалите 4 дирекции (на финансите, на земеделието, търговията и общите сгради, на правосъдието и на просвещението) и началника на милицията и жандармерията[1][2]. Всички те, с изключение на командира на милицията, са назначавани от генерал-губернатора[3]. Органическият устав изисква утвърждаването им от османския султан като сюзерен на областта, но това правило не се спазва за всички директори.

В практиката се налага изискването директорите да се ползват с доверието на източнрумелийския парламент (Областното събрание), който бламира Адолф Шмит, Георги Странски и други директори[4].

Директорати[редактиране | редактиране на кода]

Членовете на първия Директорат на Източна Румелия

Директорат на Богориди[редактиране | редактиране на кода]

Първият директорат, съставен от губернатора Алеко Богориди на 20 май 1879 година, е в състав:

Директорат на Кръстевич[редактиране | редактиране на кода]

След назначаването си за генерал-губернатор през 1884 година Гаврил Кръстевич определя за свой главен секретар и директор на вътрешните работи Начо Начов (дотогава окръжен управител на Сливен).[6] Началник на милицията при Кръстевич е генерал Август фон Дригалски.[7] Останалите членове на Директората са излъчени от Народната партия, спечелила изборите за Областното събрание през същата година:

Този директорат е разформирован в резултат от Съединението с Княжество България, обявено на 6 септември 1885 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стателова, Елена. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“), 1983 г. с. 29-30. Посетен на 1 юни 2015 г..
  2. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник, София, 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 01.06.2015 г.)
  3. Стателова 1983, с. 26.
  4. Маджаров, Михаил. „Източна Румелия. Исторически преглед“. София, Печатница С. М. Стайков, 1925 г. с. 212-217.
  5. Стателова 1983, с. 61-62.
  6. Маджаров 1925, с. 299.
  7. Стателова 1983, с. 103.
  8. Маджаров 1925, с. 319.