Дирк Лауке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дирк Лауке
Dirk Laucke
Роден 17 юни 1982 г. (37 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр драма
Награди Литературна награда на Културното сдружение на немската икономика (2010)
Уебсайт

Дирк Лауке (на немски: Dirk Laucke) е немски писател, автор на драми.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дирк Лауке е роден в саксонския град Шкойдиц, но израства в Хале.

През 2002 г. започва да следва психология в Лайпцигския университет, но прекъсва и от 2004 до 2008 г. преминава курс „сценично писане“ в Университета на изкуствата Берлин.

През 2004 г. е поканен от Танкред Дорст като млад драматург да участва в Залцбургския фестивал, за да представи като сценична рецитация още непубликуваната си пиеса „Симптом“, в която пациентка на психиатрична клиника твърди, че е Улрике Майнхоф.

През театралния сезон 2006/2007 г. Лауке е стипендиант в драматургичното ателие на театъра в Дюселдорф. По време на стипендията написва пиесата „Ние винаги сме горе“ („Wir sind immer oben“).

Дирк Лауке живее в Берлин-Кройцберг.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Hier geblieben!, Theaterstück für Menschen ab 12, 2005
  • Neustaat Halle, politische Late-Night-Show, 2005
  • alter ford escort dunkelblau, 2007
  • Silberhöhe gibts nich mehr, 2008[1]
Сребърното възвишение вече го няма, изд.: Black Flamingo, София (2012), прев. Владко Мурдаров
  • Stück gegen sich selbst, 2008[2]
  • Wir sind immer oben, 2008
  • Der kalte Kuss von warmem Bier, 2009
  • zu jung zu alt zu deutsch, 2009
  • Für alle reicht es nicht, 2009
  • Stress! Der Rest ist Leben, 2010
Стрес! Останалото е живот, изд.: Black Flamingo, София (2012), прев. Владко Мурдаров
  • Start- und Landebahn, 2010
  • Jim Bowatski hat kein Schamgefühl, 2013
  • Furcht und Ekel. Das Privatleben glücklicher Leute, 2014

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]