Дисимилация
Дисимилацията е фонологично явление, при което някои фонеми се изменят, отдалечавайки се от други близко разположени в думата или фразата звуци чрез своята промяна или пълно изчезване.
В българския език дисимилацията се наблюдава рядко и главно в разговорни или диалектни форми, като най-типично е избягването на съседство на звуковете „м“ и „н“ (например „тъмно“ → „тъвно“, „стомни“ → „стовни“, „много“ → „млого“).[1]
Противоположен на дисимилацията е процесът на асимилация.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тодоров, Цветан. Северозападните български говори. София, Майнд Принт, 2018, [1936]. ISBN 978-619-7282-10-8. с. 214-218.
