Драгасия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дислап)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драгасия
Δραγασιά
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Костенария
Надм. височина 937 m
Население (2001) 95 души
Пощенски код 50002
Телефонен код +30 24680

Драгасия или Дислап (на гръцки: Δραγασιά, Драгасия, до 1927 година: Δίσλαπον, Дислапон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония с 95 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните склонове на Одре планина, в областта Населица на 30-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 километра северозадно от село Цотили.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Дислап е гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. То се намира на самата българо-гръцка езикова граница - на север от другата страна на Одре са разположени българските костурски села Езерец, Головраде и Осничани.

Според Васил Кънчов в 1900 година в Дислапъ живеят 100 гърци мохамедани (валахади).[2]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Δίσλαπο е конфесионално смесено село, в което живеят 50 валахади и 100 гърци християни.[3]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Дислап (Δίσλαπον) е част от Костенарията и в 1910 година има 65 „гъркогласни“ семейства, от които 3/4 мюсюлмани.[4] В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 12 ученици мъже.[5]


В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дислап остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 21 семейства или 88 души.[6]

В 1927 година името на селото е сменено на Драгасия.

В 1971 година на километър от селото и изградена църквата „Свети Атанасий“.[7] В 1976 година край селото е построена църквата „Свети Николай“.[8]

Преброявания
  • 1981 – 212 жители
  • 1991 – 138 жители
  • 2001 – 95 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δίσλαπον -- Δραγασιά
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 273.
  3. Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  4. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
  5. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  7. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015.
  8. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония