Дисоциационна крива на хемоглобина
Дисоциационната крива на хемоглобина описва връзката между сатурацията на артериалната кръв с кислород (SaO2) и парциалното налягане на кислорода в артериалната кръв (РаО2).[1] Кривата има сигмоидна форма поради кооперативното свързване на кислорода с молекулата на хемоглобина. [2]
Стойността, при която артериалната кръв е 50% наситена с кислород се отбелязва като Р50 на кривата и при нормални условия съответства на парциално налягане на кислорода в артериалната кръв от 27 mmHg. Обичайната венозна сатурация на кръвта е 75%, което съответства на 40 mmHg РаО2.[3]
Кривата достига плато при 100 mmHg парциално налягане на кислорода в артериалната кръв. В стръмната част на кривата малки промени в парциалното налягане на кислорода водят до големи промени в сатурацията на кръвта с кислород, което има важни клинични последствия.
Преместване на кривата надясно означава, че афинитета на хемоглобина за кислород е намален. Тоест кислородът се отдава по-лесно от хемоглобина. Или за дадено РаО2, SaO2 е по-ниско. Фактори, които водят до изместване на дисоциационната крива надясно са[4]:
- хиперкапния – повишено съдържание на въглероден диоксид в кръвта (повишен РаСО2).
- ацидоза – ниско рН на кръвта
- повишена концентрация на 2,3-дифосфоглицерат в кръвта
- повишена температура
Изместването на кривата на хемоглобина надясно при повишено съдъражние на въглероден диоксид, топлина и водородни йони е важен физиологичен механизъм за по-лесно отдаване на кислород в метаболитно активните тъкани. Вследствие на активния метаболизъм в тъканите се произвеждат въглероден диоксид, топлина и Н+ йони. Това води до изместване на кривата на хемоглобина надясно – афинитетът на хемоглобина за кислород спада – и оксихемоглобинът отдава по-лесно кислорода в тези нуждаещи се от кислород тъкани. Тази закономерност е още известна като ефект на Бор.[5]
Кривата на хемоглобина се измества наляво от фактори обратни на споменатите по-горе:
- хипокапния – ниско съдържание на въглероден диоксид в кръвта
- алкалоза – високо рН на кръвта
- ниска концентрация на 2,3-дифосфоглицерат в кръвта
- ниска температура
- карбоксихемоглобин
- метхемоглобин
- фетален хемоглобин
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bock, A. V., H. Field, and G. S. Adair. The oxygen and carbon dioxide dissociation curves of human blood. Journal of Biological Chemistry 59.2 (1924): 353-378.
- ↑ Adair, G. S. (1925). The hemoglobin system VI. The oxygen dissociation curve of hemoglobin. Journal of Biological Chemistry, 63(2), 529-545.
- ↑ David Chambers, Christopher Huang, Gareth Matthews. Basic Physiology for Anaesthetists. Cambridge University Press, 2015.
- ↑ Riggs, T. E., Shafer, A. W., & Guenter, C. A. (1973). Acute Changes in Oxyhemoglobin Affinity EFFECTS ON OXYGEN TRANSPORT AND UTILIZATION. The Journal of clinical investigation, 52(10), 2660-2663.
- ↑ Bohr, C., Hasselbalch, K. and Krogh, A. (1904), Ueber einen in biologischer Beziehung wichtigen Einfluss, den die Kohlensäurespannung des Blutes auf dessen Sauerstoffbindung übt1. Skandinavisches Archiv Für Physiologie, 16: 402-412. doi:10.1111/j.1748-1716.1904.tb01382.x