Дитер Велерсхоф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дитер Велерсхоф
Dieter Wellershoff
Дитер Велерсхоф през 2014 г.
Дитер Велерсхоф през 2014 г.
Роден 3 ноември 1925 г.[1]
Починал 15 юни 2018 г. (92 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, есе, стихотворение, сценарий
Награди Награда Хайнрих Бьол (1988)
Награда Фридрих Хьолдерлин (2001)
Подпис AutografWellershoff.jpg
Уебсайт
Дитер Велерсхоф в Общомедия

Дитер Велерсхоф (на немски: Dieter Wellershoff) е германски писател, автор на романи, разкази, есета, стихотворения и сценарии.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дитер Велерсхоф е роден през 1925 г. в град Нойс, провинция Северен Рейн-Вестфалия. През 1930 г. семейството се мести в Гревенброх, където Дитер израства и през 1932 г. тръгва на училище.

През Втората световна война момчето е мобилизирано в нацистката Служба за трудова повинност, а през 1943 г. постъпва като доброволец в танковата дивизия „Херман Гьоринг[2]. През 1944 г. Велерсхоф е ранен в Литва. През 1945 г. заедно с други разпръснати войници се отправя на Запад и попада в американски плен. Преживяванията си през войната описва в автобиографичната си книга „Сериозен случай“ (Der Ernstfall) (1995).

След края на войната Велерсхоф полага късна матура и от 1947 г. следва германистика, история на изкуството и психология в Бонския университет. През 1952 г. публикува своята високо ценена дисертация върху Готфрид Бен. От 1952 до 1955 г. работи като редактор в студентски вестник, създава театрална пиеса, няколко радиопредавания и радиопиеси.

През 1959 г. Велерсхоф става издателски редактор в Кьолн. Подпомага вече успели писатели като Хайнрих Бьол и дава път на млади автори като Ролф Дитер Бринкман, Николас Борн и Гюнтер Валраф.

През 1960 г. взима участие в срещите на свободното писателско сдружение Група 47. През 1965 г. става инициатор на движение, от което възниква литературната „Кьолнска школа“. Своите теоретични постановки Дитер Велерсхоф развива в статията си „Нов реализъм“:

През последните години литературата най-вече в Германия прояви подчертана склонност към фантастичното и гротескното или се занимаваше със създаването на текстове, необременени от сюжет. Струва ми се, че сега отново възниква възможност за едно друго творческо направление, което бих обозначил като „Нов реализъм“. Някои характерни черти на една съвременна реалистична литература могат да бъдат скицирани: тя няма метафизични претенции, дори не и по диалектичен път – като утвърждава, оплаква или призовава края на метафизиката, тя става по-скоро негова предпоставка. На мястото на универсалните модели на битието, изобщо на всички общи представи за човека и света, встъпва сетивно-конкретният откъс от един житейски опит, настоящият делничен живот в една ограничена сфера. Писателят вече не желае посредством стилизация, абстракция и проектиране на своя житейски опит в една игра с образи, в една завършена история, да постигне общовалидност и образцово значение, а се опитва да пише възможно най-близо до действителността, с изострено внимание за смущенията, отклоненията, незабележимото, обиколните пътища, тоест за съпротивата на действителността срещу прибързаната потребност от смисъл.

През средата на 60-те години Велерсхоф редуцира издателската си дейност и започва да пише собствени романи. През 1981 г. става писател на свободна практика.

Велерсхоф получава многобройни покани като летор, гост-доцент и Writer in Residence в немски и чуждестранни университети. Член е на Академията на науките и литературата в Майнц[3] и на немския ПЕН-клуб. Книгите му са преведени на 15 езика.

Писателят умира през юни 2018 г. в дома си в Кьолн на 92-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Gottfried Benn, Phänotyp dieser Stunde, 1958
  • Am ungenauen Ort, 1960
  • Anni Nabels Boxschau, 1962
  • Der Gleichgültige, 1963
  • Bau einer Laube, 1965
  • Ein schöner Tag, 1966
  • Die Bittgänger. Die Schatten, 1968
  • Fiktion und Praxis, 1969
  • Literatur und Veränderung, 1969
  • Die Schattengrenze, 1969
  • Hohe Säulen, glühender Nebel. Über Liebe, Sexualität und Leidenschaft, 1970, 2004
  • Das Schreien der Katze im Sack, 1970
  • Einladung an alle, 1972
  • Literatur und Lustprinzip, 1973
  • Doppelt belichtetes Seestück und andere Texte, 1974
  • Die Auflösung des Kunstbegriffs, 1976
  • Die Schönheit des Schimpansen, 1977
  • Glücksucher, 1979
  • Die Sirene, 1980
  • Das Verschwinden im Bild, 1980
  • Die Wahrheit der Literatur, 1980
  • Fluchtgedanken (mit André Gelpke), 1983
  • Der Sieger nimmt alles, 1983
  • Die Arbeit des Lebens, 1985
  • Das Geschichtliche und das Private, 1986
  • Die Körper und die Träume, 1986
  • Flüchtige Bekanntschaften, 1987
  • Wahrnehmung und Phantasie, 1987
  • Franz Kafka, 1988
  • Der Roman und die Erfahrbarkeit der Welt, 1988
  • Pan und die Engel. Ansichten von Köln, 1990
  • Blick auf einen fernen Berg, 1991
  • Double, Alter ego und Schatten-Ich. Schreiben und Lesen als mimetische Kur, 1991
  • Das geordnete Chaos. Essays zur Literatur, 1992
  • Im Lande des Alligators. Floridanische Notizen. Ein Reisebericht, 1992
  • Inselleben: zum Beispiel Juist (mit Stephan Geiger), 1993
  • Tanz in Schwarz, 1993
  • Zwischenreich. Gedichte, 1993
  • Die Abenteuer des Augenblicks, 1993
  • Der Ernstfall, 1995
  • Zikadengeschrei, Novelle, 1995
  • Das Schimmern der Schlangenhaut. Existentielle und formale Aspekte des literarischen Textes. Frankfurter Poetik-Vorlesungen, 1996
  • Werke:
    • Band 1. Romane, 1996
    • Band 2. Romane, Novellen, Erzählungen, 1996
    • Band 3. Autobiographische Schriften, 1996
    • Band 4. Essays, Aufsätze, Marginalien, 1997
    • Band 5. Vorlesungen und Gespräche, 1997
    • Band 6. Hörspiele, Drehbücher, Gedichte, 1997
  • Das Kainsmal des Krieges, 1998
  • Die Entstehung eines Romans, 2000
  • Der Liebeswunsch, 2000
  • Der verstörte Eros. Zur Literatur des Begehrens, 2001
  • Die Frage nach dem Sinn. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2003, 2003
  • Das normale Leben, Erzählungen, 2005
  • Der Himmel ist kein Ort, Roman, 2009
  • Werke:
    • Band 7. Romane, Erzählungen, 2011
    • Band 8. Essays, Reden, Gespräche, 2011
    • Band 9. Frühe Schriften, Vermischtes, Briefe, 2011
  • Was die Bilder erzählen. Ein Rundgang durch mein imaginäres Museum, 2013
  • Im Dickicht des Lebens, Ausgewählte Erzählungen, 2015
  • Die ungeheure Vielfalt der Welt festhalten, 2015

Награди и отличия (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]