Дитхард (Оснабрюк)
| Дитхард | |
| епископ на Оснабрюк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 февруари 1137 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
Дитхард (на немски: Diethard, Dethard, Detmar, Thiethard; † 1137) е епископ на Оснабрюк (1119 – 1137).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Дитхард първо е пробст в катедралата на Оснабрюк. По време на саксонското въстание на Лотар фон Суплинбург той е избран за епископ под закрилата на въстаниците. Император Хайнрих V номинира обаче Конрад, катедралният пробст от Хилдесхайм. Граф Фридрих фон Арнсберг, който по това време е на страната на императора, се бие с Дитхард. Конфликтът трае пет години и завършва с победа на Дитхард.[2]
По-късно той се движи в обкръжението на император Лотар. През 1126 г. присъства на събранието в Страсбург, при което се коментира за конфликтите около епископство Вюрцбург. Дитхард е свидетел на императора на 8 март 1129 г. в Дуисбург. През 1133 г. той е в дворцовия съд, който отлъчва антипапа Анаклет II.[3]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Friedrich Wilhelm Ebeling: Die deutschen Bischöfe bis zum Ende des sechzehnten Jahrhunderts. Bd.2, Leipzig, 1858, S.327
- C. Stüve: Geschichte des Hochstifts Osnabrück bis zum Jahr 1508. Osnabrück, 1853 S.17
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ dieth // Посетен на 21 октомври 2020 г.
- ↑ Paul Leidinger: Die Grafen von Werl und Werl-Arnsberg (ca. 980 – 1124): Genealogie und Aspekte ihrer politischen Geschichte in ottonischer und salischer Zeit, In: Harm Klueting: Das Herzogtum Westfalen, Band I, Das kurkölnische Herzogtum Westfalen von den Anfängen der kölnischen Herrschaft im südlichen Westfalen bis zur Säkularisierung 1803. Münster 2009 S.164f.
- ↑ Lothar III. (RI IV, 1, 1) n. 341 (1133 Mai – vor Juni 4) (Rom) Regest, RI-Online[неработеща препратка]