Дифракция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рисунката на експеримента на Томас Йънг, 1803
Дифракция
Дифракция на вълни върху водна повърхност

Дифракцията е отклонението на вълни от праволинейното им разпространение в пространството, проявявяващо се най-силно при дължина на вълната, близка до размера на някаква нееднородност на средата. Пример за дифракция е промяната в посоката на разпространение на вълната при преминаване през отвор. Дифракцията се наблюдава при всички вълни, независимо от техния характер. Най-добре изучена е дифракцията при светлинните и звуковите вълни. Дифракцията представлява интерференция на голям брой кохерентни вълни, затова тя не се различава принципно от явлението интерференция.

История[редактиране | edit source]

За първи път ефектите на дифракцията са наблюдавани от Франческо Мария Грималди и публикувани през 1665 година. Исак Нютон също изследва това явление. През 1803 Томас Йънг прави известния си опит на интерференция от два близко разположени процепа. По-късно Огюстин-Жан Френел публикува през 1815 и 1818 година по-подробни изследвания и пресмятания, като по този начин дава подкрепата си за вълнавата природа на светлината. Кристиан Хюйгенс разработва първата вълнова теория за светлината.

Наблюдението на дифракция на електрони в 1927 година потвърждава съществуването на вълни на дьо Бройл.

Вижте също[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]