Дмитрий Анучин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дмитрий Анучин
Дми́трий Никола́евич Ану́чин
руски учен

Роден
Починал
Погребан Москва, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област Етнография, археология, география
Образование Московски университет
Работил в Московски университет
Дмитрий Анучин в Общомедия

Дмитрий Николаевич Анучин (на руски: Дми́трий Никола́евич Ану́чин) е един от най-известните руски учени, географ, антрополог, етнограф, археолог, академик (1896). Професор в Московския университет (1884) и заместник-председател на Московското археологическо дружество .

Създава руската университетска географска школа. Пише трудове върху морфологията на Руската равнина, върху аномалиите на човешките черепи, по етнография и др. През 1902 г. въвежда термина антропосфера.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 септември (27 август – стар стил) 1843 година в Санкт Петербург, Русия, в семейството на военен, наследствен благородник. Той е най-младия от шестте деца, повечето от които умират в ранна детска възраст. През ученическите си години загубва и двамата си родители.

След като завършва гимназия през 1860 г., се записва в Историко-филологическия факултет на Санктпетербурския университет, но се разболява и се налага да замине за чужбина, откъдето се връща през 1863 г. След завръщането си се записва в Московския университет, където изучава природни науки в Катедрата по физика и математика. Завършва през 1867 г., но продължава да учи етнография, зоология и антропология. От 1875 е преподавател по география, а от есента на 1876 преподава естествена история в Институт „Катрин“.

През март 1881 г. защитава магистърска дисертация на тема за аномалиите на човешкия череп и е избран за асистент в катедрата по антропология на Московския държавен университет.

През 1880 г., Анучин започва да изучава Валдай Хилс, за да се определи една от най-високите точки на провинция Твер – планина Каменик (321 m), но специално внимание отделя и на горното течение на река Волга. За публикуването на свои научни трудове през 1886 – 1889 г. той получава званието доктор хонорис кауза по география, без да защитава дисертация

Умира на 4 юни 1923 година в Москва на 79-годишна възраст. Погребан е във Ваганковското гробище край Москва.

Почести[редактиране | редактиране на кода]

  • 1879 – член-кореспондент на Парижкото антропологично дружество;
  • 1880 – член на Италианското общество по антропология и география;
  • 1883 – член на Американското антропологично общество във Вашингтон;
  • 1896 – избран за академик в Катедрата по зоология на Имперската академия на науките в Санкт Петербург;
  • 1897 – почетен член на Кралския антропологически институт в Лондон;
  • 1898 – почетен член на Санктпетербургската академия на науките;
  • 1900 – член на Руското минно общество;
  • 1916 – почетен член на Московския университет.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На него е кръстен остров от Курилските острови, нос на остров Северна земя и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „География“         Портал „География          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „Русия“         Портал „Русия