Дмитрий Анучин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Анучин
Дми́трий Никола́евич Ану́чин
руски учен

Роден
Починал
4 юни 1923 г. (79 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област Етнография, археология, география
Образование Московски университет
Работил в Московски университет
Дмитрий Анучин в Общомедия

Дмитрий Николаевич Анучин (на руски: Дми́трий Никола́евич Ану́чин) е един от най-известните руски учени, географ, антрополог, етнограф, археолог, академик (1896). Професор в Московския университет (1884) и заместник-председател на Московското археологическо дружество .

Създава руската университетска географска школа. Пише трудове върху морфологията на Руската равнина, върху аномалиите на човешките черепи, по етнография и др. През 1902 г. въвежда термина антропосфера.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 септември (27 август – стар стил) 1843 година в Санкт Петербург, Русия, в семейството на военен, наследствен благородник. Той е най-младия от шестте деца, повечето от които умират в ранна детска възраст. През ученическите си години загубва и двамата си родители.

След като завършва гимназия през 1860 г., се записва в Историко-филологическия факултет на Санктпетербурския университет, но се разболява и се налага да замине за чужбина, откъдето се връща през 1863 г. След завръщането си се записва в Московския университет, където изучава природни науки в Катедрата по физика и математика. Завършва през 1867 г., но продължава да учи етнография, зоология и антропология. От 1875 е преподавател по география, а от есента на 1876 преподава естествена история в Институт „Катрин“.

През март 1881 г. защитава магистърска дисертация на тема за аномалиите на човешкия череп и е избран за асистент в катедрата по антропология на Московския държавен университет.

През 1880 г., Анучин започва да изучава Валдай Хилс, за да се определи една от най-високите точки на провинция Твер – планина Каменик (321 m), но специално внимание отделя и на горното течение на река Волга. За публикуването на свои научни трудове през 1886 – 1889 г. той получава званието доктор хонорис кауза по география, без да защитава дисертация

Умира на 4 юни 1923 година в Москва на 79-годишна възраст. Погребан е във Ваганковското гробище край Москва.

Почести[редактиране | редактиране на кода]

  • 1879 – член-кореспондент на Парижкото антропологично дружество;
  • 1880 – член на Италианското общество по антропология и география;
  • 1883 – член на Американското антропологично общество във Вашингтон;
  • 1896 – избран за академик в Катедрата по зоология на Имперската академия на науките в Санкт Петербург;
  • 1897 – почетен член на Кралския антропологически институт в Лондон;
  • 1898 – почетен член на Санктпетербургската академия на науките;
  • 1900 – член на Руското минно общество;
  • 1916 – почетен член на Московския университет.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На него е кръстен остров от Курилските острови, нос на остров Северна земя и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]