Дмитрий Кабалевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дмитрий Кабалевски
Дмитрий Борисович Кабалевский
руски композитор

Роден
Починал
Москва, Русия
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Учил вМосковска консерватория
ПартияКПСС
НаградиДържавна награда на СССР
Орден „Ленин“
Герой на социалистическия труд (1974)
народен артист на СССР
Червено знаме на труда (СССР)
Ленинска премия
Държавна награда на РСФСР „Михаил Глинка“
Музикална кариера
Стилопера, симфония, класическа музика, Камерна музика,[1] театрална музика[2]
Инструментипиано
Участник в„Съюз на композиторите на СССР“, Academy of Arts of the GDR

Уебсайтwww.kabalevsky.ru
Дмитрий Кабалевски в Общомедия

Дмитрий Борисович Кабалевски (30 декември 1904, Санкт Петербург – 14 февруари, 1987, Москва) – руски композитор, диригент, пианист, публицист, общественик и педагог (професор).

Народен артист на СССР от 1963 г. Член на Академията на педагогическите науки на СССР (1971). Носител е на Ленинска награда (1972). Герой на социалистическия труд (1974). Трикратен носител на награда „Сталин“ – от 1946, 1949, 1951 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Баща му е математик и служител на Главното управление по въпросите на местната икономика на Министерството на вътрешните работи, а дядо му е военен инженер.

Учи в градско училище до 3-и клас и в 1-ва петроградска класическа гимназия. заедно с родителите си се премества в Москва през 1918 г.

Музикалното си образование получава в 3-то музикално училище и в музикалния колеж "Скрябин" (сега Академичен музикален колеж към Московската държавна консерватория "Чайковски"), който завършва през 1925 г. През 1930 г. завършва Московската консерватория по композиция при Николай Мясковски и пиано при Александър Голденвайзер.

През 1932 – 1980 г. преподава в Московската консерватория, където е професор от 1939 г.

От 1945 г. многократно е в чужбина: Австрия, Австралия, Англия, Белгия, България, Унгария, Канада, Китай, Мексико, Полша, Румъния, САЩ, Финландия, Франция, Германия, Чехословакия, Швеция, Швейцария, Япония.

1952 г. е секретар на Съюза на съветските композитори.

1959 г. е почетен професор в Консерваторията в Мексико Сити.

1961 г. е член на Борда на директорите и заместник-председател – Международно общество за музикално образование към ЮНЕСКО.

1962 г. е председател на Комисията по музика и естетическото възпитание на децата и младежта.

1963 г. е обявен за народен артист на СССР.

1965 г. участва в създаването на Магнитогорското музикално училище No 65[3].

1965 г. – доктор по изкуствата.

1970 г. – Член на Академията на изкуствата на ГДР.

1971 г. – Член на Академията на педагогическите науки на СССР.

1972 г. става Президент на Международно общество за музикално образование към ЮНЕСКО за СССР.

1974 г. – Герой на социалистическия труд.

В допълнение към най-важното хоби в живота си – музиката, обича шахмата и филателията, известно време дори работи в редакционната колегия на списание "Филателия на СССР".[4]

Дмитрий Кабалевски умира в Москва на 14 февруари (новият паметник посочва дата на смъртта 16 февруари) 1987 г. Погребан е в Новодевическото гробище.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Кола Брюнон“ по „Майсторът от Кламси“ от Ромен Ролан – опера, 1938 г.
  • „Семейството на Тарас“ – по „Непокорните“ от Борис Горбатов – опера, 1950 г.
  • „Реквием“ по текст на Рождественски – 1963 г. и др.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • Баща му е Борис Клавдиевич Кабалевски (1877 – 1939), математик.
  • Майка му е Надежда Александровна Кабалевская (по баща Новицкая) (1878 – 1958), домакиня.
  • Дядо му е Клавдий Егорович Кабалевски (1844 – 1915), военен инженер.
  • Първата му съпруга е Едварда Йосифовна Блуман (1911 – 1981), дъщеря на Р. Л. Блуман. Завършила е Институт за чужди езици, преподавала е английски език в Министерството на външната търговия на СССР. Преводачка на художествена литература от английски език. Най-известният ѝ превод е "Вино от глухарчета" от Рей Бредбъри, общо има над 30 превода на книги и разкази.
    • Негов син е Юрий Дмитриевич Кабалевски (1931 – 2016).[5]
  • Втората му съпруга е Лариса Павловна Чегодаева (1911 – 1988).[6]
    • Дъщеря му е Мария Дмитриевна Кабалевская, директорка на Музикалния културно-образователен център „Д. Б. Кабалевски“.[7]

Първият път се жени доста рано, бракът е краткотраен. С втората си съпруга Лариса Павловна, която става негова приятелка, асистентка, живее през целия си следващ живот.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • В град Чайковски, Пермски край, улица "Портовая" е преименувана на улица "Кабалевски" през 1988 година.
  • В Москва на сградата на бившето училище № 209, където композиторът работи като учител по музика през 1973 – 1981 г., е поставена паметна плоча.
  • От 1962 г. се провежда Международният конкурс за млади музиканти „Д. Б. Кабалевски“.
  • През 1995 г. в Държавното образователно учреждение на Москва Образователен център No 1601 "Герой на Съветския съюз Е. К. Лютиков" е открит мемориален музей на Д. Б. Кабалевски. През 2005 г. на сградата е поставена паметна плоча на композитора.
  • От 1995 г. Детското музикално училище № 20 на Тверски район на Москва носи името на композитора.
  • В Самара от 1997 г. музикалното училище № 10 носи името на композитора.
  • От 2005 г. детско художествено училище във Ватутинки е наречено на композитора.
  • През 2016 г. улица в московското селище Десьоновское получава името на композитора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]