Дмитрий Менделеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дмитрий Менделеев
руски учен

Роден
Починал
20 януари 1907 г. (72 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област химия, физика, геология, метеорология, педагогика
Образование Петербургски педагогически институт (днес Санктпетербургски държавен университет)
Работил в Петербургски университет,
Петербургски технологичен институт
Известен с Периодична система на елементите
Подпис Mendelejew signature.jpg
Дмитрий Менделеев в Общомедия

Дмитрий Иванович Менделеев (на руски: Дми́трий Ива́нович Менделе́ев) е руски учен-енциклопедист – химик, физик, икономист, технолог, геолог, метеоролог, педагог и въздухоплавател. Професор в Петербургския технологичен институт и в Петербургския университет. Член-кореспондент на Петербургската академия на науките, учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, член на Лондонското кралско дружество, член на академиите на науките в Рим, Париж, Берлин и др., член-кореспондент и на редица други академии на науките.

Менделеев е тъст на известния руски поет Александър Блок, който се жени за дъщеря му Любов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1834 – 1850)[редактиране | редактиране на кода]

Мария Менделеева
Иван Менделеев

Роден е на 8 февруари (27 януари стар стил) 1834 година в Тоболск, Западен Сибир, най-малкото от 17-те деца на Иван Менделеев и Мария Менделеева (по баща Корнилиева), осем от които умират в ранна възраст.

Бащата, Иван Менделеев, е син на свещеник от Тверска губерния,[1] който се дипломира в Санкт Петербург и работи като учител в Тоболск, Тамбов, Саратов и отново в Тоболск. При раждането на последния си син той е директор на Тоболската гимназия. Майката, Мария Менделеева, произлиза от виден род на сибирски търговци и се жени за Иван Менделеев през 1809 година, по време на първия му престой в Тоболск.[2]

В същата година, в която се ражда Дмитрий Менделеев, баща му ослепява и се пенсионира по болест. По-късно той пътува до Москва и след операция на катаракта зрението му се възстановява, но не успява да се върне на работа и семейството трябва да преживява само от пенсията му. По тази причина те се преместват в близкото село Аремзянское, където живеещият в Москва брат на Мария Менделеева притежава стъкларска фабрика. Той ѝ поверява нейното ръководство и тя ръководи предприятието в продължение на години, издържайки семейството, напълно самостоятелно след смъртта на Иван Менделеев през 1847 година.[2]

Менделеев е възпитан като вярващ православен християнин, като майка му го насърчава „търпеливо да търси божествената и научната истина“.[3] В годината на смъртта на баща си Дмитрий постъпва в Тоболската гимназия, която завършва през 1849 година. След това Мария Менделеева с най-малките си деца Дмитрий и Елизавета прекратява деловата си дейност в Сибир и заминава за Москва, а малко по-късно – за Санкт Петербург, за да може проявяващият заложби Дмитрий да продължи образованието си.

Научна кариера (1850 – 1907)[редактиране | редактиране на кода]

Менделеев

През 1850 година постъпва в Главния педагогически институт (днес Санктпетербургски държавен университет) и през 1855 завършва неговия Физико-математически факултет,[2] след което става учител по естествени науки в Симферополската мъжка гимназия. Следващата година преподава в Одеса. През 1856 година защитава дисертация, след което му е дадена степен „магистър по химия“.

Следващата 1857 година става доцент в Петербургския университет в катедрата по химия. През 1865 г. става професор, преподава в Петербургския университет и едновременно в Петербургския технологичен институт. През 1876 е избран за член-кореспондент на Императорската Санкт-Петербургска академия на науките. През 1890 напуска Петербургския университет заради конфликт с министъра на образованието, който по време на студентските вълнения отказва да приеме от Менделеев студентската петиция. От 1892 г. става учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, която днес носи неговото име.

Член е на много академии на науките и научни дружества. Оставя над 1500 печатни научни труда[4] и на него е кръстен 101-ят елемент в периодичната таблица.

Умира на 2 февруари 1907 година в Санкт Петербург.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женен е два пъти и има общо 7 деца. В 1862 г. сключва брак с Феозва Никитична Лещевая (Физа), която е 6 години по-възрастна от него. От този брак има 3 деца: Мария (1863) – умира като бебе, Володя (1865 – 1898) и Олга (1868 – 1950). В края на 1870-те той страстно се влюбва в Анна Ивановна Попова. От този втори брак има четири деца: Любов, Иван и близнаците Мария и Василий.[5][6][7] Д. И. Менделеев е тъст на руския поет Александър Блок, който се жени за неговата дъщеря Любов Менделеева.

Научни открития[редактиране | редактиране на кода]

Менделеев в по-късните си години

Менделеев е автор на фундаментални изследвания по химия, физика, метрология, въздухоплаване, метеорология, селско стопанство, икономика и други. Най-голямото му откритие е периодичният закон за химичните елементи (1869). На основата на този закон той обобщава основните принципи на неорганичната химия, като създава Периодична система на елементите и пръв в историята на химията предсказва съществуването и свойствата на все още неоткритите дотогава елементи – скандий („екабор“), германий („екасилиций“) и галий („екаалуминий“).

Създава също и химичната теория на водните разтвори, според която при разтваряне на дадено вещество във вода се извършва химично взаимодействие. През 1860 г. открива абсолютната температура на кипенето. Установява общото уравнение за състоянието на газовете и коригира уравнението на Бойл-Мариот при прилагането му към реалните газове. Допринася за развитието на метрологията и усъвършенстване на метрологичните уреди, конструкцията на точни везни и теорията на тегленето.

Менделеев е един от основателите на съвременната агрохимия – пропагандира и химизацията в селското стопанство. От 1860 г. до края на живота си се занимава с нефтената промишленост в Кавказ и други нефтени райони в Русия.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • В чест на големия принос на Менделеев в областта на химията и физиката в Русия се учредява награда на негово име.
  • На негово име е кръстен химичният елемент менделеевий с атомен номер 101, чиито свойства все още не са добре изучени.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Дмитрий Менделеев в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Цитирани източници
  • ((ru))  Д. И. Менделеев. Художественный альбом. АН СССР. Ленинград, Издательство ЛГУ, 1964.
  • ((ru)) Каменоградская, О. П. и др. Д. И. Менделеев. Библиографический указатель трудов. Ленинград, 1969 – 1978.
  • ((ru)) Младенцев, М. Н. и др. Дмитрий Иванович Менделеев, его жизнь и деятельность. Москва-Ленинград, 1938.
  • ((ru))  Летопись жизни и деятельности Д. И. Менделеева. Ленинград, Наука, 1984.
  • ((ru)) Тищенко, В. Е. и др. Дмитрий Иванович Менделеев, его жизнь и деятельность. Университетский период 1861 – 1890 годы. Москва, Наука, 1993. ISBN 5-02-001590-3.
  • ((en)) Babaev, Eugene V. Dmitriy Mendeleev: A Short CV, and A Story of Life. // mendcomm.org. mendcomm.org, 2009. Посетен на 2015-04-03.
  • ((en)) Hiebert, Ray Eldon и др. Atomic Pioneers: From ancient Greece to the 19th century. U.S. Atomic Energy Commission. Division of Technical Information, 1975.