Койка Доганова
| Койка Доганова | |
| хроникьор на Априлското въстание | |
| Родена |
29 декември 1863 г.
|
|---|---|
| Починала | 1936 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Костадин Доганов |
Койка Георгиева Доганова е участник в Априлското въстание от 1876 г., като негов хроникьор. Родом е от село Копривщица. Нейните дневници са ръкопис от няколко тетрадки, от които първите шест са изгубени. Следващите седем съдържат спомените ѝ от преживяното по време на бурните дни както и някои нейни размисли за живота във вече свободна България.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Койка Георгиева Боюклиева, по мъж Иванова Доганова е родена на 29 декември 1863 г. Тя е на тринадесет години, когато започва своя дневник. Койка е майка на дееца на БРСДП (т.с.) Костадин Доганов, застрелян в Морската градина във Варна през 1923 г. [notes 1] [1] Почива през 1936 година.[2]
20 април 1876 година[редактиране | редактиране на кода]
Първите редове на повествованието са заделени за възхитата от преподаваните от учителя ѝ по история Найден Попстоянов героизъм и омраза към поробителите турци и гърци. Той ги учи, че когато станат майки, трябва да не плашат децата си с турчина, а напротив – да го газят, тъпчат и изгонят от България.[1] На празника Възкресение нейният учител ѝ подарява книгата „Момина китка“ с думите:[1]
| „ | Давам ти я за спомен. защото моят живот е на конец, и не зная дали ще дочакам да свършите учебната година. Но ти, зная ще я пазиш и ще ме споменуваш... | “ |
След това Койка Доганова споделя радостта от предстоящото заминаване за Филибе, надеждите, мъката и огорчението от проваленото въстание и разграбената от турците къща.
Мария Очарована, но и заинтригувана от забуления в тайни живот на Найден Попстоянов, споделя тревогите си с най-добрата си приятелка Мария Ненчова Ослекова. Понеже Мария е осведомена (момичето е подслушвало) за тайните събрания на баща ѝ с Тодор Каблешков и честите срещи в Панагюрище с Георги Бенковски и Панайот Волов, посвещава за предстоящия бунт и нея.[1]
След разгрома на въстанието семейството на Койка се преселило да живее в къщата на вуйчо ѝ Илия Кантарджиев поради това, че след грабежите у дома и става невъзможно да се обитава. През есента на същата година било проводено съобщение за възкачването на султанския престол на Абдул Хамид. [notes 2] По този повод е издадено разпореждане да бъде организирано всенародно увеселение на мегданите из цялото село. Лошото е, че големците са обрани, мъжете откарани незнайно къде, а ако народа не се отнесе верноподанически, турците ще усетят, че са мразени, и тогава наистина ще стане зле.[1]
29 декември 1877 година[редактиране | редактиране на кода]
В село Копривщица дошла люта зима. Изпокрили се хората по къщите си, но не се криели само от студа и мизерията. Останали сами с майка си и осемгодишното братче на Койка, а цяла Копривщица се вайка ограбена и озлочестена. Благодарение на воденичаря дядо Симон, научават, че техния баща, заедно с други селяни е откаран към село Душанци да вардят прохода заедно с аскера, да не дойде руснака. Страниците на дневника на Койка Доганова прилючват с описание на посрещането на руските войски в селото с хляб и сол.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Иван Врачев, Кольо Колев. Съставители. Из дневника на Койка Доганова. Копривщица. Библиотека „Роден край“. София, ОФ, 1980. с. 130 – 131.
- ↑ Койка Георгиева Доганова // geni.com. Посетен на 21 септември 2022.
- ↑ Иван Врачев, Кольо Колев. Съставители. Из дневника на Койка Доганова. Тримата черкези и дядо Симон. Копривщица. Библиотека „Роден край“. София, ОФ, 1980. с. 197.