Днепър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Днепър
на руски: Днепр
на беларуски: Дняпро
на украински: Дніпро
Днепр код Кијева.jpg
река Днепър в Киев
Общи сведения
Местоположение Русия Русия
Смоленска област
Беларус Беларус
Витебска област
Могильовска област
Гомелска област
Украйна Украйна
Черниговска област
Киевска област
Черкаска област
Полтавска област
Кировоградска област
Днепропетровска област
Запорожка област
Херсонска област
Дължина 2 201 (до построяването на водохранилищата 2 285) km
Водосборен басейн 504 000 km²
Отток при Киев 7 000 m³/s
Начало
Място Валдайски възвишения,
Русия,
Смоленска област
Координати 55°52′20.7″ с. ш. 33°43′26.06″ и. д. / 55.872419° с. ш. 33.723908° и. д.
Надм. височина 220 m
Устие
Място Черно море
Координати 46°31′05.65″ с. ш. 32°17′30.63″ и. д. / 46.518237° с. ш. 32.291842° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина делта m
[[commons:Category:Dnieper River|Днепър
на руски: Днепр
на беларуски: Дняпро
на украински: Дніпро]]
в Общомедия
Днепър в Смоленск
Карта на водосборният басейн на река Днепър

Днѐпър (на руски: Днепр, на беларуски: Дняпро, на украински: Дніпро) е четвъртата по дължина река в Европа след Волга, Дунав и Урал, протичаща по териториите на Русия (485 km), Беларус (595 km) и Украйна (1 006 km) и още 115 km от течението на реката протичащо по граница между Беларус и Украйна. Общо 2201 km. Влива се в Днепровския лиман на Черно море

Споменава се от древните гърци Херодот, Страбон и Плиний Старши като Бористен.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Извор[редактиране | редактиране на кода]

Реката води началото си от Валдайските възвишения на 220 m н.в. в Западна Русия, на около 5 km северозападно от село Бочарово в Смоленска област.

Горно течение[редактиране | редактиране на кода]

Горното течение на реката е 1320 km, от извора до град Киев. Първите около 300 km реката тече в южна посока, след което завива на запад, преминава през град Смоленск и на около 70 km западно от града напуска пределите на Русия и навлиза на територията на Беларус. При град Орша (Витебска област) отново завива на юг и преминава последователно през Могильовска и Гомелска област на Беларус. В този си участък дължината на течението ѝ е 595 km. Между селата Новая Гута и Нижние Жари (Гомелска област) на протежение от 115 km реката служи за граница между Беларус (Гомелска област) и Украйна (Черниговска област). След село Нижние Жари Днепър изцяло навлиза на територията на Украйна и след 125 km достига до град Киев, където завършва горното ѝ течение.

Горното течение на реката преминава в областта на горската зона на умерения климатичен пояс, където има достатъчно и даже излишно увлажняване. От извора си до град Дорогобуж (Смоленска област) долината ѝ е с ниски брегове, които са частична заблатени и покрити предимно с борови, на места с брезови или елхови гори. По-надолу (до град Шклов, Могильовска област) протича през хълмисти местности, като тук долината ѝ се стеснява (0,5 – 1 km) и е без речни тераси. Малко по-нагоре от град Орша се намират Кобелякските прагове. В последният участък от горното ѝ течение – от Могильов до Киев долината на реката става по-широка. Речните тераси достигат ширина до 14 km и са покрити предимно с тревни формации, на места с храсти или смесени гори.

Средно течение[редактиране | редактиране на кода]

От град Киев до град Запорожие на протежение от 555 km е средното течение на Днепър. В този си участък реката тече в югоизточно направление до град Днепропетровск, след което завива на юг и следва тази посока до Запорожие. Тук тя последователно преминава през Киевска, Черкаска, Кировоградска, Полтавска, Днепропетровска и Запорожка област.

Средното течение на реката преминава през зоната на лесостепите и степите, където увлажняването е неустойчиво. Долината ѝ е широка (6 – 18 km) с наличие на древни речни тераси покрай левия, североизточен бряг, а десният ѝ, югозападен бряг е висок и стръмен. Почти цялото средно течение на реката, с изключение на последният участък след град Каменское (бившия Днепродзержинск) е видоизменено от изградените големи водохранилища (язовири) Киевско, Каневско, Кременчугско и Днепродзержинско, като по този начин истинската дължина на реката е скъсена с 84 km.

Долно течение[редактиране | редактиране на кода]

От град Запорожие до устието, на протежение от 325 km е долното течение на Днепър. В този си участък реката протича в югозападна посока, през областта на степите от Причерноморската низина, където увлажняването е недостатъчно. Тук реката преминава през Запорожка, Днепропетровска (за втори път) и Херсонска област. При град Каховка (Херсонска област) е изградена преградната стена на Каховското водохранилище (най-голямото по течението на реката), „опашката“ на което е при град Запорожие. При град Херсон реката се разделя на ръкави и чрез делта се влива в източната част на Днепровския лиман на Черно море.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Днепър обхваща площ от 504 000 km2 и се простира частично или изцяло на териториите на 31 области:

Водосборният басейн на реката граничи с други 7 големи водосборни басийна:

  • на югозапад – водосборните басейни на реките Южен Буг и Днестър;
  • на запад – водосборният басейн на река Висла;
  • на северозапад – водосборният басейн на река Неман;
  • на север – водосборният басейн на река Западна Двина;
  • на североизток – водосборният басейн на река Волга;
  • на изток – водосборният басейн на река Дон;
  • на запад – водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се от север в Азовско и Черно море.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Днепър получава няколко стотин по-големи и по-малки притоци, от които 24 са с дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 24 реки, на които са показани техните дължини, площта на вадосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:

Горно течение

← Вязма 147 km, 1 350 km2, при село Усте, Смоленска област, Русия;
← Осма 104 km, 1 530 km2, на 4 km източно от град Дорогобуж, Смоленска област, Русия;
→ Воп 158 km, 3 300 km2, при село Соловеево, Смоленска област, Русия;
→ Хмост 135 km, 636 km2, на 8 km южно от село Титково, Смоленска област, Русия;
Друт 295 km, 5 020 km2, при град Рогачов, Гомелска област, Беларус;
Березина 613 km, 24 500 km2, на 5 km югоизточно от село Горвал, Гомелска област, Беларус;
Сож 648 km, 42 100 km2, при град Лоев, Гомелска област, Беларус, на границата с Украйна;
Припят 775 km, 114 300 km2, в северната част на Киевското водохранилище, Киевска област, Украйна;
Тетерев 365 km, 15 100 km2, в западната част на Киевското водохранилище, при село Богдани, Киевска област, Украйна;
→ Ирпен 162 km, 3 340 km2, в югозападната част на Киевското водохранилище, при село Козаровичи Киевска област, Украйна;
Десна 1 130 km (най-голям приток), 88 900 km2, в град Киев, Киевска област, Украйна;

Средно течение

← Трубеж 113 km, 4 700 km2, в източната част на Каневското водохранилище, при град Переяслав Хмелницки, Киевска област, Украйна;
Рос 346 km, 12 575 km2, в „опашката“ на Кременчугското водохранилище, при село Крешчатик, Черкаска област, Украйна;
← Супой 130 km, 2 000 km2, в „опашката“ на Кременчугското водохранилище, при село Матвеевка, Черкаска област, Украйна;
Сула 363 km, 18 500 km2, в северната част на Кременчугското водохранилище, на границата между Черкаска и Полтавска област, Украйна;
→ Тясмин 164 km, 4 570 km2, в южната част на Кременчугското водохранилище, при град Чигирин, Черкаска област, Украйна;
Псьол 717 km, 22 800 km2, в „опашката“ на Днепродзержинското водохранилище, югоизточно от град Кременчуг, Полтавска област, Украйна;
Ворскла 464 km, 14 700 km2, в северната част на Днепродзержинското водохранилище, при село Олховатка, Полтавска област, Украйна;
Орел 346 km, 9 800 km2, северозападно от град Днипро (Днепропетровск), Днепропетровска област, Украйна;
Самара 320 km, 22 600 km2, при град Новомосковск, Днепропетровска област, Украйна;
→ Мокра Сура 118 km, 2 830 km2, при село Днипрове, Днепропетровска област, Украйна;

Долно течение

← Конка 149 km, 2 000 km2, в североизточната част на Каховското водохранилище, при град Малоекатериновка, Запорожка област, Украйна;
→ Базавлук 157 km, 4 200 km2, в северната част на Каховско водохранилище, при село Набережне, Днепропетровска област, Украйна;
Ингулец 549 km, 13 700 km2, на 14 km източно от град Херсон, Херсонска област, Украйна;

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката с води и смесено. Основният отток се формира в горното течение на реката. Основен източник за подхранване са снежните води. В горното течение те съставляват около 50%, подземните – 27%, а дъждовните – над 23%. По-надолу ролята на снежните води нараства, а дъждовните рязка намаляват. Средният отток при град Киев е 7 000 m3/sec, най-голям – 25 000 m3/sec, най-малък – 200 m3/sec. Средният годишен отток в устието е 53 m3, в многоводни години – 73 m3, в маловодни – 24 m3, със среден отток от 1 670 m3/sec. През периода на есенно пълноводия преминават около 60 – 70%, а понякога и 80% от годишния отток. През летния сезон е маловодието на реката, а през есента (по време на дъждовете) и в края на зимата (при топенето на снеговете) е многоводието и чести наводнения. Реката замръзва през декември, средните срокове на размразяването са: за горното течение – началото на април, за средното – средата на март, а за долното – началото на март.

Градове[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени няколкостотин населени места, в това число 39 града: 3 в Русия, 8 в Беларус и 28 в Украйна.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Корабоплаване[редактиране | редактиране на кода]

Река Днепър и част от нейните притоци се явяват основен воден път в Беларус и Украйна. Тя е плавателна от устието да град Дорогобуж, Смоленска област на протежение от 1990 km. Главните пристанища по течението ѝ са Могильов, Рогачов и Жлобин в Беларус, Киев, Канев, Черкаси, Кременчуг, Днипро (бивш Днепропетровск), Запорожие, Никопол и Херсон. Чрез изкуствени водни системи реката се съединява с реките от басейна на Балтийско море: със Западна Двина – чрез Березинската водна система; с Неман – чрез Днепровско-Неманска водна система; със Западен Буг – чрез Днепро-Бугската водна система.

Всички изградени водохранилища (язовири) са оборудвани с големи шлюзове, позволяващи на съдове с размери до 270×18 метра достъп до пристанище Киев. Реката се използва и от пътнически кораби, като круизите по нея носят увеличаващи се доходи в последните десетилетия.

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

На реката са изградени 6 големи водохранилища (язовири) с мощни водни електроцентрали:

  • Киевско водохранилище – през (1960 – 1964 г.);
  • Каневско водохранилище – през (1963 – 1975 г.);
  • Кременчугско водохранилище – през (1954 – 1960 г.);
  • Днепродзержинско водохранилище – през (1956 – 1964 г.);
  • Днепровско водохранилище („ДнепроГЕС“) – през (1927 – 1932 г.) с мощност 558 МВт. През Втората световна война централата е частично разрушена, към 1950 г. е възстановена, а през 1969 – 1975 г. е разширена;
  • ДКаховско водохранилище – през (1950 – 1956 г.).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Беларус“         Портал „Беларус          Портал „Украйна“         Портал „Украйна          Портал „Русия“         Портал „Русия