Днепър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Днепър
на руски: Днепр
на беларуски: Дняпро
на украински: Дніпро
Днепр код Кијева.jpg
река Днепър в Киев
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Flag of Belarus.svg Беларус
Flag of Ukraine.svg Украйна
Дължина 2 201 (до построяването на водохранилищата 2 285) km
Водосборен басейн 504 000 km²
Отток при Киев 7 000 m³/s
Начало
Място Валдайски възвишения,
Русия,
Смоленска област
Координати 55°52′20.7″ с. ш. 33°43′26.06″ и. д. / 55.872419° с. ш. 33.723908° и. д.
Надм. височина 220 m
Устие
Място Черно море
Координати 46°31′05.65″ с. ш. 32°17′30.63″ и. д. / 46.518237° с. ш. 32.291842° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина делта m
[[commons:Category:Dnieper River|Днепър
на руски: Днепр
на беларуски: Дняпро
на украински: Дніпро]]
в Общомедия
Днепър в Смоленск
Карта на водосборният басейн на река Днепър

Днѐпър (на руски: Днепр, на беларуски: Дняпро, на украински: Дніпро) е четвъртата по дължина река в Европа след Волга, Дунав и Урал, протичаща по териториите на Русия (485 km), Беларус (595 km) и Украйна (1 006 km) и още 115 km от течението на реката протичащо по граница между Беларус и Украйна. Общо 2201 km. Влива се в Днепровския лиман на Черно море

Споменава се от древните гърци Херодот, Страбон и Плиний Старши като Бористен.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Извор[редактиране | редактиране на кода]

Реката води началото си от Валдайските възвишения на 220 m н.в. в Западна Русия, на около 5 km северозападно от село Бочарово в Смоленска област.

Горно течение[редактиране | редактиране на кода]

Горното течение на реката е 1320 km, от извора до град Киев. Първите около 300 km реката тече в южна посока, след което завива на запад, преминава през град Смоленск и на около 70 km западно от града напуска пределите на Русия и навлиза на територията на Беларус. При град Орша (Витебска област) отново завива на юг и преминава последователно през Могильовска и Гомелска област на Беларус. В този си участък дължината на течението ѝ е 595 km. Между селата Новая Гута и Нижние Жари (Гомелска област) на протежение от 115 km реката служи за граница между Беларус (Гомелска област) и Украйна (Черниговска област). След село Нижние Жари Днепър изцяло навлиза на територията на Украйна и след 125 km достига до град Киев, където завършва горното ѝ течение.

Горното течение на реката преминава в областта на горската зона на умерения климатичен пояс, където има достатъчно и даже излишно увлажняване. От извора си до град Дорогобуж (Смоленска област) долината ѝ е с ниски брегове, които са частична заблатени и покрити предимно с борови, на места с брезови или елхови гори. По-надолу (до град Шклов, Могильовска област) протича през хълмисти местности, като тук долината ѝ се стеснява (0,5 – 1 km) и е без речни тераси. Малко по-нагоре от град Орша се намират Кобелякските прагове. В последният участък от горното ѝ течение – от Могильов до Киев долината на реката става по-широка. Речните тераси достигат ширина до 14 km и са покрити предимно с тревни формации, на места с храсти или смесени гори.

Средно течение[редактиране | редактиране на кода]

От град Киев до град Запорожие на протежение от 555 km е средното течение на Днепър. В този си участък реката тече в югоизточно направление до град Днепропетровск, след което завива на юг и следва тази посока до Запорожие. Тук тя последователно преминава през Киевска, Черкаска, Кировоградска, Полтавска, Днепропетровска и Запорожка област.

Средното течение на реката преминава през зоната на лесостепите и степите, където увлажняването е неустойчиво. Долината ѝ е широка (6 – 18 km) с наличие на древни речни тераси покрай левия, североизточен бряг, а десният ѝ, югозападен бряг е висок и стръмен. Почти цялото средно течение на реката, с изключение на последният участък след град Каменское (бившия Днепродзержинск) е видоизменено от изградените големи водохранилища (язовири) Киевско, Каневско, Кременчугско и Днепродзержинско, като по този начин истинската дължина на реката е скъсена с 84 km.

Долно течение[редактиране | редактиране на кода]

От град Запорожие до устието, на протежение от 325 km е долното течение на Днепър. В този си участък реката протича в югозападна посока, през областта на степите от Причерноморската низина, където увлажняването е недостатъчно. Тук реката преминава през Запорожка, Днепропетровска (за втори път) и Херсонска област. При град Каховка (Херсонска област) е изградена преградната стена на Каховското водохранилище (най-голямото по течението на реката), „опашката“ на което е при град Запорожие. При град Херсон реката се разделя на ръкави и чрез делта се влива в източната част на Днепровския лиман на Черно море.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Днепър обхваща площ от 504 000 km2 и се простира на територията на Русия (около 15%), Беларус (около 25%) и Украйна (около 60%). Водосборният басейн на реката граничи с други 7 големи водосборни басийна:

  • на югозапад – водосборните басейни на реките Южен Буг и Днестър;
  • на запад – водосборният басейн на река Висла;
  • на северозапад – водосборният басейн на река Неман;
  • на север – водосборният басейн на река Западна Двина;
  • на североизток – водосборният басейн на река Волга;
  • на изток – водосборният басейн на река Дон;
  • на запад – водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се от север в Азовско и Черно море.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Днепър получава няколко стотин по-големи и по-малки притоци, от които 24 са с дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 24 реки, на които са показани техните дължини, площта на вадосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:

Горно течение

Вязма 147 km, 1 350 km2, при село Усте, Смоленска област, Русия;
Осма 104 km, 1 530 km2, на 4 km източно от град Дорогобуж, Смоленска област, Русия;
Воп 158 km, 3 300 km2, при село Соловеево, Смоленска област, Русия;
Хмост 135 km, 636 km2, на 8 km южно от село Титково, Смоленска област, Русия;
Друт 295 km, 5 020 km2, при град Рогачов, Гомелска област, Беларус;
Березина 613 km, 24 500 km2, на 5 km югоизточно от село Горвал, Гомелска област, Беларус;
Сож 648 km, 42 100 km2, при град Лоев, Гомелска област, Беларус, на границата с Украйна;
Припят 775 km, 114 300 km2, в северната част на Киевското водохранилище, Киевска област, Украйна;
Тетерев 365 km, 15 100 km2, в западната част на Киевското водохранилище, при село Богдани, Киевска област, Украйна;
Ирпен 162 km, 3 340 km2, в югозападната част на Киевското водохранилище, при село Козаровичи Киевска област, Украйна;
Десна 1 130 km (най-голям приток), 88 900 km2, в град Киев, Киевска област, Украйна;

Средно течение

Трубеж 113 km, 4 700 km2, в източната част на Каневското водохранилище, при град Переяслав Хмелницки, Киевска област, Украйна;
Рос 346 km, 12 575 km2, в „опашката“ на Кременчугското водохранилище, при село Крешчатик, Черкаска област, Украйна;
Супой 130 km, 2 000 km2, в „опашката“ на Кременчугското водохранилище, при село Матвеевка, Черкаска област, Украйна;
Сула 363 km, 18 500 km2, в северната част на Кременчугското водохранилище, на границата между Черкаска и Полтавска област, Украйна;
Тясмин 164 km, 4 570 km2, в южната част на Кременчугското водохранилище, при град Чигирин, Черкаска област, Украйна;
Псьол 717 km, 22 800 km2, в „опашката“ на Днепродзержинското водохранилище, югоизточно от град Кременчуг, Полтавска област, Украйна;
Ворскла 464 km, 14 700 km2, в северната част на Днепродзержинското водохранилище, при село Олховатка, Полтавска област, Украйна;
Орел 346 km, 9 800 km2, северозападно от град Днипро (Днепропетровск), Днепропетровска област, Украйна;
Самара 320 km, 22 600 km2, при град Новомосковск, Днепропетровска област, Украйна;
Мокра Сура 118 km, 2 830 km2, при село Днипрове, Днепропетровска област, Украйна;

Долно течение

Конка 149 km, 2 000 km2, в североизточната част на Каховското водохранилище, при град Малоекатериновка, Запорожка област, Украйна;
Базавлук 157 km, 4 200 km2, в северната част на Каховско водохранилище, при село Набережне, Днепропетровска област, Украйна;
Ингулец 549 km, 13 700 km2, на 14 km източно от град Херсон, Херсонска област, Украйна;

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката с води и смесено. Основният отток се формира в горното течение на реката. Основен източник за подхранване са снежните води. В горното течение те съставляват около 50%, подземните – 27%, а дъждовните – над 23%. По-надолу ролята на снежните води нараства, а дъждовните рязка намаляват. Средният отток при град Киев е 7 000 m3/sec, най-голям – 25 000 m3/sec, най-малък – 200 m3/sec. Средният годишен отток в устието е 53 m3, в многоводни години – 73 m3, в маловодни – 24 m3, със среден отток от 1 670 m3/sec. През периода на есенно пълноводия преминават около 60 – 70%, а понякога и 80% от годишния отток. През летния сезон е маловодието на реката, а през есента (по време на дъждовете) и в края на зимата (при топенето на снеговете) е многоводието и чести наводнения. Реката замръзва през декември, средните срокове на размразяването са: за горното течение – началото на април, за средното – средата на март, а за долното – началото на март.

Градове[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени няколкостотин населени места, в това число 39 града: 3 в Русия, 8 в Беларус и 28 в Украйна.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Корабоплаване[редактиране | редактиране на кода]

Река Днепър и част от нейните притоци се явяват основен воден път в Беларус и Украйна. Тя е плавателна от устието да град Дорогобуж, Смоленска област на протежение от 1990 km. Главните пристанища по течението ѝ са Могильов, Рогачов и Жлобин в Беларус, Киев, Канев, Черкаси, Кременчуг, Днипро (бивш Днепропетровск), Запорожие, Никопол и Херсон. Чрез изкуствени водни системи реката се съединява с реките от басейна на Балтийско море: със Западна Двина – чрез Березинската водна система; с Неман – чрез Днепровско-Неманска водна система; със Западен Буг – чрез Днепро-Бугската водна система.

Всички изградени водохранилища (язовири) са оборудвани с големи шлюзове, позволяващи на съдове с размери до 270×18 метра достъп до пристанище Киев. Реката се използва и от пътнически кораби, като круизите по нея носят увеличаващи се доходи в последните десетилетия.

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

На реката са изградени 6 големи водохранилища (язовири) с мощни водни електроцентрали:

  • Киевско водохранилище – през (1960 – 1964 г.);
  • Каневско водохранилище – през (1963 – 1975 г.);
  • Кременчугско водохранилище – през (1954 – 1960 г.);
  • Днепродзержинско водохранилище – през (1956 – 1964 г.);
  • Днепровско водохранилище („ДнепроГЕС“) – през (1927 – 1932 г.) с мощност 558 МВт. През Втората световна война централата е частично разрушена, към 1950 г. е възстановена, а през 1969 – 1975 г. е разширена;
  • ДКаховско водохранилище – през (1950 – 1956 г.).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]