Добрина (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Добрина
Общи данни
Население 221 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,278 km²
Надм. височина 236 m
Пощ. код 9216
Тел. код 05189
МПС код В
ЕКАТТЕ 21484
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Филчо Филев
(БСП)

Добрина̀ е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, Варненска област. Старото му име е Джиздар-кьой.

География[редактиране | редактиране на кода]

Добрина̀ е село в Североизточна България, намира се в община Провадия, Варненска област. Отстои на 4 км източно от град Провадия. Селото е разположено в източното подножие на Провадийското плато, в Дунавската хълмиста равнина, на 126 м надм. височина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Добрина има многовековна и богата история. Районът му е бил населяван още от античността. През 1961-62 г. на 3 км северно от селото е разкопан тракийски могилен некропол от VI - V в. пр. Хр., а южно от него пък има следи от светилище на Тракийския Херос (конник). Има сведения, че днешното село е заселено през XV в. от българи-преселници от Епир (днешна Гърция). Тогава селището се е разрастнало и замогнало икономически, благодарение на развиващите се в него занаяти - главно медникарство. Малко по-късно, през XVI-XVII в. село Добрина става център на голяма дубровнишка колония, членовете на която се занимавали с търговия и осъществявали връзки с градовете на Европа. Свидетелство за присъствието на дъбровничани тук е останалата до наши дни, макар и в доста лошо състояние, каменна църква "Св. Теодор". През османския период селото е известно с името Диздаркьой. С такова име се споменава и през 1573 г. в турски данъчен документ. Диздаркьой e eдин от големите центрове на съсредоточаване на джелепкешани, по мащаби съперничещ на редица градове от тази част на Османската империя. Споменава се че Диздаркьой е населено с албанци. Тук през 1573 г. са регистрирани 37 джелепкешани, доставящи ежегодно 1255 овце. Приблизително толкова са доставяли заедно мюсюлманите и малкото евреи от съседния административен център Провадия. Ако се вземе предвид една пропорция, която дава на всяка доставена овца общо 10 притежавани, то би означавало, че овчите стада на селото е трябвало да имат 12–13 хиляди глави! Този брой обаче за тогавашните времена и производствени възможности е невероятен и обяснението е само едно – в Добрина, както и в градовете са били съсредоточени основно търговци и занаятчии, а не производители. Поради имуществения си статут и търговските си умения те са имали възможност да се регистрират в тази категория и да закупуват овце от други места. Сред записаните джелепкешани в това село има двама попове и редица занаятчии – железар, касап, двама терзии, абаджия, кюрекчия (кожар) и куюмджия (златар). Търговският обмен се извършвал най-вече на пазара в Провадия, където имало постоянно малобройна, но добре организирана дубровнишка търговска колония.[1] В османотурския език названието Диздар идва от персийския език, което в превод означава „пазители на крепостта”. Вероятно тогава още е бил запазен споменът за връзката на селото с близкия средновековен вългарски град Овеч, който по времето на Второто българско царство е важно административно средище и митрополитски център. Знае се, че добринци участват в едно малко известно въстание - Разградско-Провадийското от 1689 г. Жителите на селото сериозно пострадват по време на кърджалиските размирици в края на XVIII началото на XIX в. В старата църква “Св. Теодор” са открити множество кости – свидетелство за масово клане на населението при кърджалийските безчинства. След Руско-турската война от 1828-1829 г., с отстъпването на руските войски, голяма част от жителите на Добрина се изселват. На тяхно място идват преселници от Старозагорско, Лозенградско и от другаде. Село Добрина е свързано и с историята на английските военни части по време на Кримската война (1853-1856 г.). Интерсен е фактът, че измежду многото гробове на английски войници има погребан и един генерал. Интерес представлява и действащата църква “Св. Рождество Богородично”, която притежава забележителен иконостас, а в подземието ѝ има скривалище с кладенец. Селското читалище "Васил Левски" е основано през 1901 г. Днес в него е подредена богата етнографска изложба. Към нематериалното културно наследство на селото принадлежи запазеният обичай “Камилари”, възпроизвеждащ заселването в Добрина на родове идващи от Мала Азия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 252
1946 1 267
1956 1 171
1965 949
1975 833
1985 557
1992 470
2001 343
2011 232

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 232 100.00
Българи 208 89.65
Турци  ?  ?
Цигани 9 3.87
Други  ?  ?
Не се самоопределят
Не отговорили 2 0.86

Църква[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Св. Теодор" се намира в западния край на провадийското село Добрина. Старинният храм е разположен в средата на малък двор, като е полувкопан в земята. В архитектурно отношение черквата "Св. Теодор" представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, която обединява в едни обем олтарно пространство, наос и нартекс (галерия). Общата ѝ дължина отвътре е 24,30 м, а ширината 6,38/6,68 м. Голямата, полукръгла отвътре (с диаметър 3,20 м) и тристенна отвън апсида, е обримчена отвътре с двустъпален синтрон. На източната стена има три ниши - по една от двете страни на апсидата, служещи за протезис и дяконикон, и една в средата ѝ. В центъра на апсидата стърчи каменен постамент за олтарната трапеза. Сградата е с полуцилиндричен свод, покрит с двускатен покрив с керемиди. Черквата има два входа - на западната и на южната стена. Градежът е от добре обработени варовикови блокове споени с хоросан. Дебелината на стените е 1,10 м. Някога цялата вътрешност на църквата вероятно е била изписана със стенописи. Днес от тях няма и помен. На западната и южната стена, около входовете, в каменните блокове са издълбани графити с надписи на кирилица и с гръцки букви. Най-добре четим е един кирилският надпис на западната стена: „Андон Лавриот“. Датирането на графитите все още не е определено. Старината е разчистена и частично реставрирана едва от преди няколко години. Поставен е нов покрив с керемиди.

Черквата "Св. Теодор", както и старинната църква "Пресвета Богородица" на чието място в началото на XIX в. е изградена днешната действаща селска църква, са били описани от Константин Иричек при пътуването му из България през 1884 г. По това време "Св. Теодор" е била действаща, а "Пресвета Богородица" в руинно състояние. Двете църкви имат приблизително еднакъв план, а изграждането им е отнесено към периода XVI-XVII в. Някои специалисти свързват изграждането на "Св. Теодор" с богатата дубровнишка колония, обитавала селището през късното средновековие. Но след проведените тук археологически разкопки през 2006 г. с ръководител Снажана Горянова, изникват доста нови факти, хвърлящи светлина върху тъмната страна от историята на този храм. Неясностите отпадат още повече, след като археоложката Сн. Горянова открива в архива на Карел Шкорпил една снимка на църквата "Пресвета Богородица". Черно-бялата фотография вериятно е направена през 1906 г., когато ученият посетил с. Диздаркьой (дн. Добрина) и описал двете старинни църкви. От снимката добре се вижда архитектурата на разрушената църква, която много приличала на тази на "Св. Теодор", както и фрагменти от стенописи в апсидата - осем от църковните отци, съставляващи композицията "Поклонение на жертвата". Освен това, през 1884 г. К. Иричек споменава за наличието на гръцки надписи със стенописите, които още тогава били нечетими. Много е вероятно същата стенописна украса да е имала и "Св. Теодор". Гореописаните факти накланят на тезата, че двете черкви в Добрина (включително "Св. Теодор") са били храмове на православно християнско население. И по-точно, това неселение, подобно на случая със село Арбанаси, е произхождало от преселници от западните краища на Балканския полуостров (Епир, Албания), някои изследователи го определят като население с албански произход (т.нар. арнаути). Неслучайна е приликата на църквата "Св. Теодор", в архитектурно отношение, с арбанашките църкви. Въпреки немалкото изяснени наскоро въпроси, свързани с историята на този уникален паметник, все още има и доста такива нерешени. Само подновяване на проучванията би могло окончателно да разреши проблема.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • каменна църква „Св. Теодор“ от 16-17 век, построена от дубровнишки търговци в дубровнишки стил [1][2]
  • действаща църква „Свето Рождество Богородично“, наподобяваща другата
  • читалище с етнографска изложба

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Снежана Горянова. Старите църкви в с. Добрина, Провадийско - пътят от забравата към нови митове. - В: . – В: Memory and oblivion in Byzantium / Памет и забрава във Византия. Съст. Ал. Миланова, В. Вачкова, Цв. Степанов. С., Военно издателство, 2011,

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България