Добри Жотев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Добри Жотев
Роден 24 януари 1921 г.
Починал 22 ноември 1997 г. (76 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, стихотворение

Добри Жотев (Добри Александров Димитров) е български писател, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Добри Жотев е роден на 24 януари 1921 г. в с. Радуй, Пернишко. Завършва основно образование в родното си село през 1929 г. Учи гимназия в София и Перник. През тези години се запалва от социалистическите идеи и се включва в гимназиалната организация на РМС. Не успява да завърши последния клас, тъй като през пролетта на 1942 г. е арестуван. Осъден на 15 години строг тъмничен затвор по ЗЗД. Присъдата си излежава в Софийския централен затвор (до 27 февруари 1943 г.), а след това – в Скопския затвор. След бягството си оттам в края на август 1944 г. преминава в нелегалност и продължава участието си в антифашистката борба, сражавайки се като партизанин в редовете на Югославската народна освободителна армия (ЮНОА).

След 9 септември 1944 г. работи като литературен консултант във в. „Народна младеж“. От 1954 до 1968 г. е редактор в издателство „Народна младеж“, а от 1968 до 1976 г. – във в. „Стършел“, където след пенсионирането си продължава да работи като нещатен литературен съветник.

Умира на 22 ноември 1997 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Добри Жотев започва да пише стихове още в прогимназията. Автор е на любовна лирика, сатирични поеми, стихотворения, разкази, произведения за деца и три пиеси.

Ранната поезия на Жотев е силно политизирана. Постепенно се насочва към социално-политическата сатира и интимната лирика. Голяма част от прозата му е с мемоарен характер. Автор е на книгите „Жажда“ (1951), „Буйният вятър“ (1958), „Лесньо дири леснината“ (1960), „На гости у дявола. Поеми“ (1962), „Птичи хор“ (1963), „Обич моя“ (1964), „Викове“ (1966), „От дявола до кибернета. Сатирични поеми и стихове“ (1968), „Стихотворения“ (1969), „Влюбени слънца“ (1973), „Преживени разкази“ (1973), „Лирика“ (1974), „Предумишлено убийство“ (1974), „По пътищата“ (1975), „За вас, деца невинни от 5 до 105 години“ (1979), „Делфийският оракул“ (1983), „Награда от Джокондата“ (1985), „Слънчев сплит“ (1988), „Начало за евангелие“ (1991), „Езически разкази“ (1993), „Светове на сумрака“ (1995), „Вихърът на времето“ (1996) и др.

Любовната лирика на Жотев дава текстове на популярни български песни:

  • "Писмо и болка", муз. Светозар Русинов, изп. Мими Иванова и Боян Иванов (1975).
  • "Притихналият дом", муз. Иван Калчинов, ар. Симеон Щерев, изп. Диди Господинова (алб. Хоризонт 11, Балкантон, 1977).
  • "Обичам те!", муз. Вили Казасян, изп. Стефка Берова и Йордан Марчинков (алб. Обичам те, Балкантон, 1978).
  • "Писмо", муз. Вили Казасян, изп. Маргарита Горанова (1983).
  • „Отговор“, муз. Румен Бояджиев, Константин Цеков, изп. ФСБ[1] (алб. Обичам те дотук, 1987).
  • Песен от филма „Скъпа моя, скъпи мой“ (1986), муз. Митко Щерев, изп. Милица Божинова и Илия Ангелов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]