Добри Жотев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Добри Жотев
Роден 24 януари 1921 г.
Починал 22 ноември 1997 г. (76 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, стихотворение

Добри Жотев (Добри Александров Димитров) е български писател, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Добри Жотев е роден на 24 януари 1921 г. в с. Радуй, Пернишко. Завършва основно образование в родното си село през 1929 г. Учи гимназия в София и Перник. През тези години се запалва от социалистическите идеи и се включва в гимназиалната организация на РМС. Не успява да завърши последния клас, тъй като през пролетта на 1942 г. е арестуван. Осъден на 15 години строг тъмничен затвор по ЗЗД. Присъдата си излежава в Софийския централен затвор (до 27 февруари 1943 г.), а след това – в Скопския затвор. След бягството си оттам в края на август 1944 г. преминава в нелегалност и продължава участието си в антифашистката борба, сражавайки се като партизанин в редовете на Югославската народна освободителна армия (ЮНОА).

След 9 септември 1944 г. работи като литературен консултант във в. „Народна младеж“. От 1954 до 1968 г. е редактор в издателство „Народна младеж“, а от 1968 до 1976 г. – във в. „Стършел“, където след пенсионирането си продължава да работи като нещатен литературен съветник.

Умира на 22 ноември 1997 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Добри Жотев започва да пише стихове още в прогимназията. Автор е на любовна лирика, сатирични поеми, стихотворения, разкази, произведения за деца и три пиеси.

Ранната поезия на Жотев е силно политизирана. Постепенно се насочва към социално-политическата сатира и интимната лирика. Голяма част от прозата му е с мемоарен характер. Автор е на книгите „Жажда“ (1951), „Буйният вятър“ (1958), „Лесньо дири леснината“ (1960), „На гости у дявола. Поеми“ (1962), „Птичи хор“ (1963), „Обич моя“ (1964), „Викове“ (1966), „От дявола до кибернета. Сатирични поеми и стихове“ (1968), „Стихотворения“ (1969), „Влюбени слънца“ (1973), „Преживени разкази“ (1973), „Лирика“ (1974), „Предумишлено убийство“ (1974), „По пътищата“ (1975), „За вас, деца невинни от 5 до 105 години“ (1979), „Делфийският оракул“ (1983), „Награда от Джокондата“ (1985), „Слънчев сплит“ (1988), „Начало за евангелие“ (1991), „Езически разкази“ (1993), „Светове на сумрака“ (1995), „Вихърът на времето“ (1996) и др.

Любовната лирика на Жотев дава текстове на популярни български песни:

  • „Писмо и болка“, муз. Светозар Русинов, изп. Мими Иванова и Боян Иванов (1975).
  • „Притихналият дом“, муз. Иван Калчинов, ар. Симеон Щерев, изп. Диди Господинова (алб. Хоризонт 11, Балкантон, 1977).
  • „Обичам те!“, муз. Вили Казасян, изп. Стефка Берова и Йордан Марчинков (алб. Обичам те, Балкантон, 1978).
  • „Писмо", муз. Вили Казасян, изп. Маргарита Горанова (1983).
  • „Отговор“, муз. Румен Бояджиев, Константин Цеков, изп. ФСБ[1] (алб. Обичам те дотук, 1987).
  • Песен от филма „Скъпа моя, скъпи мой“ (1986), муз. Митко Щерев, изп. Милица Божинова и Илия Ангелов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]